Когато мисията Chandrayaan-3 на Индийската организация за космически изследвания (ISRO) кацна на Луната, повече от 8 милиона души се включиха в предаването на живо на събитието в YouTube – рекорд за платформата, пише в свой анализ Reuters и добавя:

„Кацането беше победа за евтиното космическо инженерство и наука на Индия, както и тиха инициатива за ребрандиране на 54-годишната индийска космическа агенция като достъпна, според повече от дузина настоящи и бивши служители и 10 консултанти и експерти от индустрията“.

„ISRO беше много затворена организация. Имаше колебание да се говори за нейните мисии и донякъде за културата на секретност“, казва Намрата Госвами, експерт по космическа политика и професор в Thunderbird School of Global Management в Arizona State University. „През 2023 г. бях изненадан от степента на прозрачност от тях. Това е много ново и много добре дошло.“

А залозите са високи: очаква се глобалният търговски космически пазар от 400 милиарда долара да достигне 1 трилион долара до 2030 г., а в момента Индия има едва 2% дял - около 8 милиарда долара. И правителството на страната иска да промени това статукво. Индия се стреми да получи парче от баницата на стойност 40 милиарда долара до 2040 г.

Успех! Индия е първата държава, стъпила на южния полюс на Луната


Премиерът Нарендра Моди призова агенцията да превърне Индия в печеливша космическа суперсила. За да стигне дотам, страната трябва да привлече млади учени, стартиращи компании, инвеститори и партньори от частната индустрия, нито един от които не реагира добре на затворения подход, коментират старши учени от ISRO, пожелали да бъдат представени с техните профили в социалните мрежи, пред информационната агенция.

„Въпросът е да бъдем отворени и да ангажираме следващото поколение“, казва BHM Darukesha 49, който изготвя и управлява публикациите на ISRO в социалните медии. „Искаме хората да ни възприемат като приятелски настроени. Това представлява нов фокус за ISRO.“

И привлича вниманието на студентите, които иначе не биха се насочили към индустрията, продължава информационната агенция и дава пример със Срути Парупуди, която е на 18 години и учи дизайн в западния индийски град Ахмедабад. Тя разказва, че отдавна се интересува от Космоса, но доскоро е смятала, че подобни кариери са затворени за хора, които не са учени.

„Сега виждам, че многото аспекти на индустрията се отварят“, казва тя. „Имам шанс да работя с ISRO, тъй като съм студент по дизайн.“

Вътрешните източници на Reuters приписват заслугите за трансформацията на ISRO на С. Соманат, който поема поста председател на организацията през 2022 г. Първоначално много учени се притесняват за сигурността на работните си места и значението на ISRO след отварянето на сектора към частната индустрия, но това се оказва по-скоро положително развитие.

Соманат въвежда и други малки промени като насърчаване на времето за почивка, неформални чатове за решаване на проблеми и павилиони за освежаване, където служителите могат да се срещат на чай. Целта му е да направи централата на организацията по-привлекателно място за работа и партньорство.

Южният полюс на Луната - новата космическа надпревараНаградата при успех е свързана с науката, политиката на национален престиж и един нов аспект - парите


„Тези малки неща, които глобалните компании имат, не са автоматично достъпни в правителствените организации през цялото време, а са важни за младите хора, които искаме да привлечем, докато разширяваме обхвата си“, казва Соманат. „Много идеи могат да се обсъдят по-добре на чаша чай.“

Служителите и експертите казват, че се радват на повече автономност и че новата атмосфера на пряк разговор помага на проектите да се движат по-бързо. Превръщането на постиженията на учените от ISRO в публично достояние пък им дава повече увереност и привлича космически стартиращи компании, които търсят насоки, докато планират частни изстрелвания.

По-отзивчивата агенция прави подобни партньорства по-привлекателни, казват експертите пред Reuters.

„Частната индустрия не се нуждае от помощ, а от предсказуемост“, казва Д. С. Говиндраян, президент на Aniara Communications, която предоставя сателитни услуги за развиващите се пазари. „Този вид предвидимост със сигурност е налице сега.“

Нагоре и отвъд

От своето скромно начало, включващо истории за учени, използващи църква като „стая за контрол на мисията“ за първото изстрелване на агенцията, и транспортиране на ракетни части с велосипед, досега - ISRO се развива постоянно. Преди малко повече от месец Индия стана първата нация, приземила се на южния полюс на Луната.

Първата лунна мисия на Русия от 47 години насам приключи с провалЛуна-25 излезе от контрол и се разби в естествения спътник на Земята


Сега страната, която смени наскоро своето официално име на Бхарат, се е насочила към изучаване на Слънцето, извеждане на астронавти в орбита, изследване на Венера и е партньор на НАСА за защита на планетата и изследване на дълбокия Космос.

„Космосът е критично важно място, чрез което се утвърждавате като суперсила. САЩ са там, Китай е там, така че Индия трябва да бъде там“, казва Ашок Шарма, гостуващ сътрудник в University of New South Wales към Australian Defence Force Academy.

Правителството на Моди, което чака избори догодина, насърчава развитието на космическата индустрия на Индия. Запознати твърдят, че той е проявил личен интерес към привличането на чуждестранни инвестиции в сектора.

„Той иска пространство, за да направи това, което Индия успя да направи с ИТ“, казва човек, запознат с дискусиите между кабинета на министър-председателя и индустрията.

Очаква се правителството да отвори вратите за чуждестранни инвестиции в сектора тази година, а ISRO да се съсредоточи върху изследването и „иновативната наука“, докато три различни органа - National Space Promotion and Authorisation Centre (IN-SPACe), NewSpace India Limited (NSIL) и Indian Space Association (ISpA), ще взаимодействат с частния сектор и ще стимулират бизнеса.

Разбира се, предизвикателства не липсват. Изстрелванията в Космоса са доминирани от утвърдени компании и организации, а скъп провал или икономически спад може да спре инерцията.

След като покори Луната, Индия се насочва към СлънцетоПрез 2014 г. Индия стана първата азиатска държава, която изведе кораб в орбита около Марс


„Използвате обществени пари, така че трябва да покажете на обществеността за какво се използват тя“, казва Сомак Райчаудхури, астрофизик и заместник-ректор в Ashoka University.

Но засега повишената отвореност води до оптимизъм, че положителните промени ще бъдат дълготрайни.

„Хората вече могат да видят учените като нормални човешки същества и по някакъв начин това вдъхновява младите умове да се отдават на науката“, смята Рейчаудхури.