Бихте ли го носили? Моден бранд предлага кожено яке от бактерии
Какво се получава, когато бактериите се хранят с промишлени отпадъци от плодове?
"Жълто кожено яке" едва ли е първият отговор, който ви хрумва, но точно това е резултатът от сътрудничеството между датската модна марка Ganni и мексиканската компания за биоматериали Polybion.
Блейзърът – единствен по рода си прототип, замислен като доказателство на концепцията за бъдещи колекции, е изработен от бактериална целулоза и вместо да възпроизведе характеристиките на кожата, се усеща като нов материал, пише CNN.
"Бяхме впечатлени от факта, че много хора харесаха якето, защото материалът не прилича на кожа", разказва Алексис Гомес-Ортигоза, съосновател на Polybion. "Наистина е лесно да се разпознае, че не е кожа, но не е и пластмаса. Създава уникално усещане."
Въпреки че се произвежда по някои от методите, свързани с традиционната кожа, якето има много по-малък въглероден отпечатък, без да прави компромис със здравината и дишането на материта, казват създателите му.
"Това е първото яке, изработено от бактериална наноцелулоза", добавя Гомес-Ортигоза, "Така че е доста важен етап за индустрията на биоматериалите."
Гомес-Ортигоза, който е финансист, основава Polybion през 2014 г. с брат си Аксел, който е биотехнолог. Заедно с приятелката си и учен в областта на материалите Барбара Гонсалес първоначално се фокусират върху мицела – подобна на корен мрежа от гъбни нишки и откриват пилотен завод за мицелни материали.
След това се случва нещо странно.
"Преди 5 години мой приятел влезе в кабинета ми и ми показа буркан с комбуча", спомня си Гомес-Ортигоза. "От тази напитка изолирахме първата си бактерия."
Комбуча е все по-популярна ферментирала чаена напитка, а бактериалната биомаса, използвана за направата на якето, наречена Celium, произхожда от нея. Оттогава Polybion почти изцяло се ориентира към бактериална ферментация, тъй като я смята за обещаващ нов източник за висококачествена алтернативна кожа.
За подхранване на бактериите Polybion използва остатъци, получени от местни предприятия за производство на консервирани плодове, главно от манго.
"Храним бактериите с плодови отпадъци, които са изключително много тук, в централно Мексико. Превръщаме ги в храна за бактериите, като добавяме специална формула, разработена от нас", обяснява Гомес-Ортигоза. "След това бактериите се размножават и създават наноцелулозната матрица като метаболитен страничен продукт, който събираме след две седмици и изпращаме през процедура за дъбене и довършителни работи."
В противен случай плодовите отпадъци отиват на сметището, разлагат се и генерират метан – парников газ, който задържа топлина 25 пъти по-силно от въглеродния диоксид. Според Гомес-Ортигоза някои производители също така горят или изхвърлят отпадъците незаконно.
Производството на Celium създава около една четвърт от емисиите в сравнение с най-екологичните методи за производство на кожа, а след отчитане на емисиите, избегнати чрез спасяването на плодовите отпадъци, процесът става въглеродно отрицателен.
След като наноцелулозата бъде събрана, тя се обработва с техники, използвани от местните кожарски предприятия.
"Използваме същото оборудване като в кожарските заводи за животински кожи, но без хром или други токсични химикали", казва Гомес-Ортигоза. "Тъй като този материал е органичен, той има естествено усещане - диша и се износва подобно на кожа. Това е много важно, особено за луксозните марки."
Polybion проучва възможността за използване на Celium за производство на неща различни от текстил, включително картон, конци, строителна дървесина и дори марли за рани.
"Той има потенциал да се превърне в широко разпространен материал за различни приложения. Но засега сме фокусирани върху алтернатива на кожата, защото смятаме, че това има най-кратко време за пускане на пазара.", обяснява създателят на материала.
Ако искате да си купите бактериално яке, ще трябва да почакате още малко.
"То е единствено по рода си и за съжаление не се продава", казва Лорън Бартли, директор по устойчивост в Ganni.
Ganni, която е поела ангажимент за 50% абсолютно намаляване на въглеродните емисии в дейността си до 2027 г., работи и с други нови тъкани, като целта е до 2025 г. 10% от основната й колекция да бъде изработена от тях. Въпреки това компанията ще продава облекла, изработени от Celium през 2024 г.
Дизайнът на блейзъра е същият силует, който Ganni успешно представя в предишни колекции с използване на традиционни материали.
Такъв е носен от Мишел Обама във версия от органичен памук. "Заложихме на жълт цвят, за да му придадем същото ярко усещане и въздействие като версиите на блейзера в ярко розово и зелено, изработени от вълна в предишни колекции", обясняват от компанията.
Polybion планира подобни проекти и с други модни марки, но все още не разкрива имената им.
"Мога да кажа само, че работим с най-голямата компания за спортни облекла в света, както и с три от най-важните луксозни модни къщи от Франция", каза Гомес-Ортигоза.
Модните къщи все по-често проучват иновативни материали като начин да направят дрехите по-устойчиви.
"Текстилната индустрия изследва селскостопанските и хранителните отпадъци като жизнеспособна суровина за тази революция на материалите в отговор на климатичната криза, като използва по-добре ресурсите на планетата", казва Кейт Голдсърти, професор по дизайн и иновации в Университета по изкуствата в Лондон, която не участва в Polybion.
"Текстилът, изработен от целулоза, със сигурност не е нещо ново, но все повече иновативни компании намират начини за производство на целулозни влакна от отпадъчни потоци. Polybion са взели предвид околната среда във всеки аспект на производството си, а веригата за доставки се намира в радиус от 30 мили, като се отнася сериозно към местното производство", казва тя и добавя, че сега предизвикателството е да се увеличи мащаба на производството и да се накарат потребителите също да приемат материалите.
Според Кейт Флетчър, професор в Кралската датска академия, Копенхаген и в Университета на Осло, Норвегия, макар че алтернативни материали като Celium са добре дошли в гамата материи, обещаващи облекло с по-ниско въздействие, те не са решение на проблема за устойчивостта в модата.
"Това предизвикателство се крие другаде: в справянето с ежегодното нарастване на мащаба на модния сектор и намаляването на свръхпроизводството, без което въздействията ще продължат да се увеличават, независимо от какъв материал изработваме дрехите", казва ученият.