Какво представлява реалността? Теорията на симулацията се занимава точно с този тежък въпрос, базирайки се на технологичната зависимост в модерния свят.

Безброй учени, физици и философи са размишлявали за реалността в продължение на векове, формулирайки теории, които варират от научни до мистични.

Някои нестандартни мислители смятат, че отговорът може да бъде намерен в теорията на симулацията, която твърди, че е възможно реалността да е просто свръхтехнологична компютърна симулация, в която ние работим, живеем, смеем се и обичаме, но не действително.

Според теоретичната хипотеза това, което хората възприемат като реалност, всъщност е усъвършенствана, свръхреалистична компютърна симулация, вероятно контролирана от по-висше същество.

Тя гласи, че всички ние живеем в изключително мощна компютърна програма, ръководена от процес извън нашето разбиране.

В тази ситуация хората не са непременно "реални" и осезаеми същества, а вместо това са предварително определени, кодирани конструкции на цифровия свят, който обитаваме.

Сливане с машините: Трансхуманизмът като следваща стъпка в еволюцията Еволюцията отвъд настоящата ни биологична форма е основен принцип на трансхуманизма

Животът в симулация може да се оприличи на живот като в играта The Sims, с изключение на това, че ние самите сме героите.

Задълбочен анализ на Built In предлага цялостен поглед върху естеството на теорията и въпросите, които я изграждат.

Ако живеем в компютърна симулация, тогава кой е програмистът и защо?

Шведският философ Ник Бостром твърди в своя статия от 2003 г., че бъдещите поколения може да разполагат с мегакомпютри, които да изпълняват многобройни симулации на техните предшественици, в които виртуалните същества разполагат с вид изкуствено съзнание.

"Може да се окаже - пише той, - че огромното мнозинство от съзнания като нашето не принадлежат на човешкия вид, а по-скоро на хора, симулирани от еволюиралите потомци на оригиналната раса."

Професорът по философия в Нюйоркския университет Дейвид Чалмърс описва висшето същество, отговорно за тази потенциална хиперреалистична симулация, като "програмист в следващата вселена", може би такъв, когото ние, смъртните, бихме могли да смятаме за някакъв бог - макар и не в традиционния смисъл на думата.

Астрономът Мартин Рийс казва в интервю за Space.com, че "вече можем да имаме виртуална вселена в нашия компютър и да изчислим какво ще се случи, ако сблъскаме галактики една с друга. Не е лудост да вярваме, че някога в далечното бъдеще ще има компютри, които ще могат да симулират доста голяма част от света." Ако се съди по видовете симулации на реалния живот, които учените могат да изпълняват сега на суперкомпютри, какво ще могат да направят в бъдеще, когато изчислителната мощ достигне нива, които в момента не можем да си представим?

Човекът и AI ръка за ръка: 10 фундамента на когнитивната епохаТя бележи началото на това, което много анализатори разглеждат като Пета индустриална революция

Разсъждавайки върху теорията, професорът по физика от Харвардския университет Лиза Рандал допуска възможността нищо да не е такова, каквото изглежда, включително и когнитивния процес на наблюдение. Въпреки това, тя поставя въпроса за логиката на нашите предполагаеми симулатори, които са избрали човечеството за своя грандиозен експеримент.

"Ние се интересуваме най-вече от самите себе си. Защо да ни симулират? Искам да кажа, че има толкова много неща, които могат да бъдат симулирани. Не знам защо някакъв висш вид би искал да се занимава с нас".

Примамливата перспектива да бъдем просто код в космически алгоритъм повдига фундаментални въпроси за това какво означава да съществуваме, да възприемаме и да преживяваме.

Но докато мислителите се впускат в тази сложна теория, продължава да стои въпросът: Ако сме само продукт на цифровата оркестрация, защо точно ние?

В стремежа ни да разберем нашите симулационни господари възниква най-големият парадокс - загадката защо същества от такъв предполагаем по-висш порядък биха избрали да ни симулират.

Докато размишляваме върху безкрайните възможности на хиперреалистичните симулации, крайните истини за съществуването остават неуловими, забулени във вечно загадъчната природа на възприеманата от нас реалност.