В началото на всяка година си обещаваме да подобрим физическата си форма и кариерата си, да подредим дома си (и мисълта си), да развием нови хобита, да видим нови места.

Посвещаваме се на това да правим повече:

Повече упражнения, повече смислена работа, повече дейности и социални ангажименти.

На пръв поглед стремежът към това повече звучи доста добре. Но той има и тъмна страна, на която трябва да се противопоставим.

Това съветва Джулия ДиГанги, невропсихолог и основател на NeuroHealth Partners, чиято работа се фокусира върху начина, по който хората реагират на стреса. И им помага да разберат последиците от самоизяждащото се поведение, което тя нарича престараване във всичко.

"Списъкът е добре познат: преработване, преуспяване, преосмисляне, преобясняване, даване на прекалено много, поемане на прекалено много ангажименти и прекомерно съобразяване", казва Джулия ДиГанги, която е автор на Energy Rising: The Neuroscience of Leading with Emotional Power и предлага в статия за The Wall Street Journal стратегии за справяне с прекаляването в престараването - особено на работното място (но не само).

Престараването е форма на самозащита

Може да си мислите например, че се претоварвате, за да не ви се разсърди шефът, но по-дълбокото обяснение е, че го правите, за да облекчите стреса, който изпитвате пред тази перспектива.

Твърде често обаче претоварванията се превръщат в основен източник на психологическа опасност в живота ни, посочва ДиГанги.

Работата ѝ с хора с високи постижения показва, че те често се съгласяват, че цялото им свръхфункциониране им се струва вредно, но настояват, че трябва да продължат да се претоварват, за да останат в безопасност - или, както се изразяват, за да останат "значими" или "на върха".

Общоприетото схващане е, че "стремежът да бъдем най-добри" е форма на устойчивост, която ни прави по-продуктивни. Последните изследвания сочат друго.

Метаанализ на 25 000 души, проведен през 2018 г. от Дана Харари публикуван в Journal of Applied Psychology, не открива връзка между действителното представяне и перфекционизма, характерен за свръхвисоките постижения. С други думи, постоянният стремеж да бъдете най-добрият изпълнител не ви прави такъв.

С висок потенциал, а не с високи постижения: Бъдещето е на тези служителиСтремежът към наемане на служители с висок потенциал придобива ново ниво на значение в свят, управляван от технологиите

Изследователи от Университета Вандербилт проучват връзката между свръхвисоките постижения и невросхемите, свързани с възнагражденията, и в проучване от 2012 г. съобщават, че постигането на успехи е свързано с по-високи нива на допамин - невротрансмитер, свързан както с мотивацията, така и със зависимостта.

ДиГанги дава за пример прекомерното мислене. Ако то работеше, щеше да ни позволи да решаваме повече проблеми в живота си. Но изследванията показват, че е вярно точно обратното.

Прекаленото мислене е свързано с по-лошо вземане на решения, по-големи междуличностни проблеми и повече страдания. Смисълът на мисленето за проблемите ни е да ги намали, а не да ги задълбочи.

За да разкъсаме хватката на премислянето, е задължително да го видим такова, каквото е: форма на търсене на сигурност. Смятаме, че ако постигнем свръхпостижения или свръхмислим, тогава то не може да ни навреди. Но в действителност, когато хронично прекаляваме с обмислянето на ситуации, ние вредим на себе си, което има реални последици за нашето психическо и физическо здраве.

По-интелигентното мислене за по-дълбоките психологически потребности, които стоят зад нашето поведение, може да ни помогне да намерим необходимия баланс.

Когато не си най-силен, бъди най-непредсказуем. Един урок от НБАШай Гилджъс-Александър не е най-бързият, не е най-силният, но е кандидат за MVP в НБА, защото е нестандартен

Вземете решение за поставяне на нови граници - и очаквайте да се почувствате зле

За да спрете да прекалявате, подгответе се за това, че временно ще се появят някои неприятни усещания, докато се държите балансирано. Прекаляването е стратегия за свръхнаблюдение - начин, по който мозъкът ви организира поведението, за да ви предпази от потенциална опасност.

Например, ако решите да спрете да проверявате електронната поща след 19 ч. през новата година, мозъкът ви ще алармира след 19 ч.: Ами ако има важно съобщение, което пропускате? Какво ще стане, ако шефът ви се разсърди?

Ако откликнете на желанието, ще затвърдите самото поведение, което се опитвате да промените. Но ако се посветите на новата си граница, мозъкът ви ще привикне доста бързо.

Един от най-ефективните начини за преодоляване на страха е чрез привикване. То просто означава многократно да се излагате на нещо, което първоначално ви плаши - след тези опити мозъкът ви научава, че това нещо не е опасно.

По-доброто представяне не значи свръхусилия: 5 здравословни кариерни навикаБивш мениджър в Google споделя навиците, от които служителите се нуждаят, за да поддържат ефективността си

Разпознайте разликата между опасност и разочарование

Когато започнете да създавате тези нови граници, ще осъзнаете ползите.

Например, ако спрете да се съобразявате прекомерно с приятелите, семейството и колегите си, те може да се разочароват от вас. Естествено е това да не ви харесва, но не означава, че е опасно. Изследванията показват, че хората надценяват негативните последици от своите решения.

Това, което ще ви навреди, е хроничното избягване на негативните чувства, които решенията ви могат да породят. Избягването и отричането отнемат огромно количество психологическа енергия - и често променят живота ни към по-лошо.

Макар че смятаме, че да се изправим срещу чувствата си е опасно, обратното е вярно: Намираме облекчение, когато сме в състояние да разграничим истинската опасност от обикновеното недоволство.

Какво гласи правилото 15% и как то увеличава производителността ниПет начина, по които всеки може да повиши професионалното си представяне и благосъстояние

Помислете, че може би вие сте най-опасният човек в собствения си живот

Според ДиГанги това е концепцията, която предизвиква най-дълбоки промени у хората. Често ние свръхфункционираме, защото чувстваме, че "другият" ще ни отхвърли, нарани или разочарова.

Когато многократно се опитвате да възстановите чувството си за психологическа безопасност чрез други хора - тяхното утвърждаване, разрешение или настроение - може временно да се почувствате по-добре, но в крайна сметка дестабилизирате собственото си чувство за безопасност.

Убедили сте се, че това, което е необходимо, за да регулирате нервната си система, не е собственият ви вътрешен авторитет, а разрешението на някой друг.

В резултат на това не вие отговаряте за това колко работите, давате или правите - някой друг го прави.

Това е вечната рецепта за престараване.

Вместо това трябва да осъзнаем, че най-мощният фактор, определящ собствената ни безопасност, не е никой друг, освен самите ние.