Да прекосиш Америка пеша. Или как една разходка се превърна в кауза
Една вечер през май 2021 г. Холдън Рингър се чувства зле. Той е в библиотеката на университета „Емъри“ в Атланта и учи за изпит. Из объркания му мозък се въртят числа и факти, уморен e и не съвсем адекватен. Скоро му предстои да завърши образованието си, а няма идея какво ще прави след това.
Тогава Холдън решава, че иска да се разходи. Набързо започва да проучва маршрути. Това е денят, „в който всичко започва“, както сам се изразява. След това внезапно решава, че иска да прекоси цяла Америка пеша.
Оттук насетне историята се развива като във филма „Форест Гъмп“. Там симпатичният и глуповат Форест, изигран от Том Ханкс, се чувстваше зле и просто реши да потича. После продължи, защото му се тичаше, а в един момент се превърна в звезда, защото не спираше да бяга и никой не можеше да разбере защо.
Горе-долу по същия начин Холдън обикаля пеша общо 11 щата в рамките на 10 месеца. Досега е успял да извърви близо 5500 километра. И май няма намерения да спира.
Разходката се превръща в занимание. Вървейки по пътища, пътчета и пътеки Холдън осъзнава неща, на които преди просто не е обръщал внимание. И вече си има кауза – да направи САЩ дружелюбна за пешеходците страна.
При пътуването си досега Холдън се е срещал с представители на щатските власти в Джорджия, ял е тако в Канзас и е посетил най-стария KFC ресторант в САЩ. Но е имал и неприятни преживявания. Като например да крачи по пътни банкети, докато в опасна близост до него профучават бързо движещи се коли. Да се плаши, че някой тежък камион може да го убие. Но Холдън не съжалява за избора си, пише CNN.
„Всяка сутрин се събуждам развълнуван и оценявам това, което имам. Мисля си, че съм късметлия, защото имам възможността да извървя 40-50 км. отстрани на някоя магистрала“, казва той.
Когато започва пътуването си, той не е съвсем сигурен защо го прави. Вярно е, че има нужда да се разходи и освежи главата си от напрежение и учене за изпити, но това не е достатъчно.
След хиляди километри по пътя той осъзнава, че да си пешеходец в Америка не е лесна работа. Поради големите разстояния и културата, тази страна е построена за коли. Без автомобил там придвижването ужасно трудно. И понеже хората не слизат от колите си, никой не смята за нужно да строи удобства за пешеходците. Тях просто ги няма.
Холдън обаче не е съгласен. На база на собствения си опит той вече е един от най-големите защитници на ходенето и на създаването на условия за него.
За да се подготви за собственото си пътуване, Холдън започва да „тренира“. Първо с кратки разходки, а след това постепенно ги удължава. Една от тях продължава девет дни. За толкова време стига от Ванкувър до Сиатъл. Прави и къмпинг за една нощ и въпреки че изгаря жестоко от слънцето, няма търпение да повтори приключението.
Тръгва на път с раница на гърба и бързо разбира, че в тази работа няма толкова блясък колкото прашни пътища и опасни коли. Първите няколко месеца носи багажа си, но след това се сдобива със Smiley - количка на три колела, в която товари нещата си и я бута.
Холдън тръгва по пътя през март 2023 г. Първоначалната му цел е да измине разстоянието от градчето Ла Пуш, Уайоминг на западното крайбрежие, до столицата Вашингтон, т.е. около 5 хил. километра. Но след това решава, че може да повърви още малко, т.е. до другия океан и маршрутът се удължава до Ню Йорк и Кънектикът на източното крайбрежие.
И досега младият мъж се затруднява да отговори конкретно на въпроса защо ходи. „Понякога отговорът е защото ми харесва и това е предизвикателство, с което мога да се справя“, пише на сайта си той. След това обаче решава да обедини усилия с органзизацията „America Walks”, които настояват за повече пешеходни зони в цялата страна.
По време на своето пътуване на Холдън често му се налага да крачи покрай магистрали, стъпвайки върху изхвърлени памперси и други боклуци, докато се пази от преминаващите коли и камиони. Често подминава и паметници, поставени заради множеството загинали при катастрофи.
Затова той се надява, че неговият пример ще спомогне за създаване на по-добри условия за пешеходците.
Подобно на споменатия вече Форест Гъмп, Холдън започва да става известен. По пътя някои хора го разпознават. Радват му се искат да му помогнат. Той си спомня за един човек в Айдахо, който му платил хотелската стая. В Мисури една жена го черпила вечеря, а в Колорадо преспал у почти непознати хора след като по пътя бил зверски нахапан от комари.
„Не мисля, че бих се справил без добрината и щедростта на такива хора“, казва той.
Наскоро Холдън прекъсва пътуването си и се отклонява от маршрута, стигайки до Атланта, за да ходи на лекции.
По план разходката му трябва да приключи през пролетта. А после? Кой знае. Може би околосветско пътешествие.
Снимки: Walk2Washington