От 9 до 5 не действа. Защо има смисъл служителите да работят, когато искат

През по-голямата част от седмицата Елоиз Скинър работи вечер или дори в малките часове на денонощието.

Писателката, фитнес инструктор и терапевт проверява започва да проверява електронната си поща едва около 23 ч., тъй като преди това поема следобедната или вечерна смяна в лондонския фитнес, където води тренировъчни курсове.

Когато вечер прегледа мейлите си, се занимава с по-задълбочени проекти.

По това време "светът е притихнал", казва тя и твърди, че така се чувства най-концентрирана.

32-годишната жена се е самопровъзгласила за "сова" и от години планира работата си в зависимост от биологичния си ритъм.

"Звучи малко крайно, но това е отражение на факта, че аз наистина, наистина се съсредоточавам около 8, 9 или 10 ч вечерта. Тогава съм най-продуктивна.", казва Скинър пред BBC.

Защо синдромът „Кралят слънце“ е основната причина за връщането в офиса

На фона на нарастващото желание за гъвкави графици след пандемията, работниците все повече се интересуват от този начин на работа, като много от тях настояват компаниите да адаптират работното време към естествените нива на енергия за постигане на максимална продуктивност.

Подходът се нарича "хроноуъркинг".

Първоначално измислен от журналистката Елън К. Скот, той дава възможност на служителите да се откажат от стандартното работно време и да изберат графици, които съответстват на личните им "хронотипове" - естественото време, в което телата им искат да си почиват и спят.

Според американския клиничен психолог и специалист по съня Майкъл Бреус, има четири хронотипа.

Проучванията му сочат, че 55% от хората намират пик на продуктивността си в средата на деня (от 10 до 14 ч); 15% са най-подходящи за ранно сутрешно стартиране преди 10 ч; 15% работят по-добре късно през нощта; а 10% имат по-непостоянен ритъм, който може да варира от ден на ден.

6-цифрената заплата не стига - работните места, които американците мразят

Въпреки тези разлики обаче, традиционният осемчасов работен ден от 9 до 5 ч, измислен от профсъюзите в САЩ през XIX век, все още е норма. В резултат на това, много хора трябва да работят извън предпочитаните часове за максимална продуктивност.

В малко януарско проучване, проведено сред близо 1500 американски работници, 77% казват, че задължителното стандартно работно време влияе на тяхното трудово представяне. За да се справят с това, почти половината подремват по време на работния ден; 42% се зареждат с кофеин, за да поддържат енергийните си нива, а 43% използват техники за справяне със стреса.

Хроноуъркингът не е нещо ново, но след пандемията привлече повече фокуса, тъй като дистанционната и хибридната работа станаха масова практика, обяснява Дърк Байенс, професор по управление на човешките ресурси във Vlerick Business School в Брюксел.

"Вече не се налага всички да губим около час в трафика към офиса между 7 и ч сутринта, и можем наистина да разберем кога сме най-продуктивни и как да извлечем максимума от работата си", допълва професорът.

Работата е просто работа. Gen Z иска две неща: Заплата и бързо повишение

На служителите, особено на по-младите, им харесва да съобразяват графика си с най-продуктивните часове - но и компаниите могат да се възползват това, допълва Байенс. Това може да повиши производителността и благосъстоянието им, което ще има положителен ефект. "Ако работниците са щастливи и техните ръководители им позволяват да работят в часове, които отговарят на нуждите им, вероятността да останат в организацията е по-голяма", казва той.

Хроноуъркингът обаче не е широко разпространено явление. Много компании все още го намират за нетрадиционно; а за други то просто не може да работи.

И все пак, водещи глобални корпорации вече го въвеждат.

Какво говори статистиката за мениджърите, които си отиват - буквално

Нито един от 17-те служители на базираната в Лондон платформа за работа Flexa не следва един и същ работен режим.

Вместо това, казва главният изпълнителен директор Моли Джонсън-Джоунс, те са свободни да изграждат дните си според това кога се чувстват най-продуктивни. Някои започват работа още в 7:30 ч., докато други не влизат в системата преди 11 ч и работят до късно вечерта.

Според Джоунс, това е най-подходящият вариант.

"Безсмислено е да работим заедно по едно и също време", категорична е тя и добавя, че хроноуъркингът има допълнителното предимство да нормализира гъвкавото работно време за родители или хора с други задължения, които затрудняват спазването на ограниченията от 9 до 5.

„Усеща се като старт на учебна година“. Идва ли наистина връщането в офиса?

Моделът на работа обаче може да създаде практически предизвикателства, предупреждава Байенс.

Въпреки че подходът предоставя на служителите независимост и възможност за нелинеен работен ден, членовете на екипа все още се нуждаят от поне няколко "кръстосани часа" за срещи и общи проекти.

Освен това, трябва да са наясно с индивидуалното работно време на всеки човек.

Мениджърите може да се затруднят както с контрола на резултатите на персонала, така и с това да се уверят, че те са на разположение и подкрепят лидерите по всяко време, пояснява професорът.

Спорът се разгаря: Служителите искат гъвкавост, работодателите – не

Все пак за някои от компаниите, които прилагат хроноуъркинг, има начини за решение на тези проблеми.

Flexa изисква от всички служители да бъдат онлайн в основните часове от 11 до 15. Това дава възможност на екипа да се справя "светкавично" със споделените задачи.

Други компании използват софтуер, за да записват срещи и да ги споделят с членове на екипа, които не са се присъединили, като по този начин помагат да се преодолее разликата в асинхронната работа.

Ползите далеч надхвърлят предизвикателствата, смята Джоунс.

"Хората са по-продуктивни, ако могат да работят според собствените си хронотипове. Някои са активни сутрин, други предпочитат вечерта, а трети са по средата. Всички сме различни и затова не може да се очаква, че ще се развиваме в една и съща среда", категорична е тя.