Според нов анализ на Rhodium Group Европейският съюз ще трябва да наложи по-високи от очакваните мита от до 55% върху китайските електромобили, за да ограничи вноса им в блока. Констатациите, публикувани в понеделник, идват на фона на продължаващото антисубсидийно разследване на ЕС на вноса на електрически превозни средства от Китай.

Rhodium Group, която очаква ЕС да наложи мита в диапазона от 15 до 30% върху китайските електромобили, посочва, че подобни ставки едва ли ще бъдат достатъчни, за да се ограничи непазарната конкуренция от Китай.

"Дори ако митата са в горната част на този диапазон, някои китайски производители все още ще могат да генерират удобни маржове на печалба от автомобилите, които изнасят за Европа, поради значителните предимства в разходите, с които се ползват", се казва в доклада, цитиран от CNBC.

Китайски компании като BYD, която миналата година измести Tesla и стана най-големият производител на електромобили в света, могат да продават моделите си на много по-високи цени и маржове на печалба в региони като ЕС в сравнение с вътрешния си пазар, въпреки че плащат 10% мито. Още повече, че те са в състояние на интензивна ценова война на вътрешния си пазар.

Нездравословен подход или революция? Китайският EV пазар се превръща в игра на оцеляване

Моделът Seal U на BYD, който се продава за 20 500 евро в Китай и 42 000 евро в ЕС, генерира приблизително печалба от 1 300 евро на родния си пазар срещу 14 300 евро на автомобил в Европа, дават пример от Rhodium. По друг начин казано, дори след 30% мито, компания като BYD ще реализира по-висока печалба в ЕС. В доклада се казва също така, че BYD вероятно ще трябва да намали цените, за да постигне целите си за придобиване на по-голям пазарен дял в ЕС, а ставка от 30% все още оставя достатъчно място за това.

"Вероятно ще са необходими много по-строги мита от около 45% или дори 55% за силно конкурентни производители като BYD, за да стане износът за европейския пазар непривлекателен от търговска гледна точка", обясняват анализаторите.

Разследването на ЕС

Миналата година Европейската комисия, изпълнителният орган на ЕС, започна разследване на китайските електромобили и субсидиите, които китайските производители получават, като официалните лица заявиха, че потокът от евтини превозни средства застрашава местните играчи.

Според някои експерти стимулите, въведени в Китай в началото на 2010 г., са довели до рязко нарастване на броя на стартиращите предприятия и увеличаване на капацитета на акумулаторните клетки в страната, като са проправили пътя за конкурентоспособни в световен мащаб и достъпни електрически превозни средства.

Фон дер Лайен: Започва разследване на китайските субсидии за електромобили

Китайските производители на електромобили вече се сблъскват със съпротивата на САЩ на фона на високите мита и политическата опозиция, което прави европейския пазар по-важен за компании като BYD, които се стремят към глобална експанзия. Според анализ на Европейската федерация за транспорт и околна среда през 2024 г. се очаква електромобилите на китайски компании да съставляват 11% от пазара на ЕС, а до 2027 г. делът им може да достигне 20%. Ако се отчетат произведените в Китай превозни средства от некитайски компании, се очаква тази цифра да надхвърли 25% през тази година.

Вносът на електромобили от некитайски компании също може да попадне под ударите на разследването на ЕС за субсидиите, като Rhodium изчислява, че мита на ниво 15-30% могат да унищожат бизнеса на производители като BMW или Tesla, които доставят автомобили от Китай. В отговор на политическите рискове производителите на електромобили работят за преместване на производството в Европа. BYD например планира да построи завод в Унгария.

Въпреки това Rhodium добавя, че Брюксел може да използва други средства за защита на европейската индустрия за електрически превозни средства, като например ограничаване на китайския внос от съображения, свързани с националната сигурност, или увеличаване на потребителските субсидии за превозни средства, произведени в ЕС.

Китайското правителство заклейми разследването на субсидиите на ЕС като "явен протекционизъм", твърдейки, че местните компании просто са по-конкурентоспособни от западните си колеги.