Годината е 1978 г. Франсис Форд Копола вече е известен на целия свят режисьор и едно от най-ярките имена в Холивуд. Но той е притеснен. И казва следното:

Най-големият ми страх е да не направя скапан, смущаващ и помпозен филм. Ще ви го кажа честно: Този филм няма да е добър.

Той говори за превърналия се в класика Апокалипсис сега.

На Копола обаче не му е лесно. Големият му успех с Кръстникът от 1972 г. също идва с мъки, особено що се касае до участието на Марлон Брандо. Днес никой не би си помислил, че този филм е възможен без Брандо и великото му изпълнение в ролята на дон Вито Корлеоне. Но по онова време нещата стоят различно – Брандо е смятан за ненадежден заради чепатия си характер и избухванията си - и големите холивудски студиа не искат да го наемат. Копола знае на какво е способен актьорът и затова не спира да се бори за него – моли се, кара се, заплашва и накрая постига своето. Останалото е история.

Копола винаги е имал репутация на безстрашен авантюрист, готов да се противопоставя на установени порядки (например на мнението на студиата), да стигне, ако трябва, до лудост и разруха, само за да докаже, че е прав.

Вземете Апокалипсис сега например. Филмът се снима в джунглата, в ужасяващи условия, Брандо отново участва (все така ненавиждан от големите в бизнеса), а самата лента е толкова дълга, че ако не беше майсторски направена, едва ли някой би я изгледал. „Апокалипсисът“, който изживява целият екип, е документиран от съпругата на Копола Елинор в документалния филм от 1991 г. Hearts of Darkness: A Filmmaker's Apocalypse.

Научнофантастичният епос е 40-годишната мечта на режисьора, която реализира с продажбата на винения си бизнес

Защо „Мегалополис“ може да е грешката на Франсис Форд Копола за $120 млн.

Mакар че Копола неведнъж е триумфирал във филмовото изкуство, той има и немалко провали.

Днес, на 85 години, легендарният режисьор отново рискува всичко, този път с научнофантастичния си епос Megalopolis, който дебютира на фестивала в Кан преди дни.

Главната роля е поверена на Адам Драйвър, който вече се изказа положително за снимките, но според други процесът е бил труден и хаотичен почти колкото при Апокалипсис сега. Твърди се, че Копола им е вгорчил живота, правейки нещата все по-сложни, включително с внезапните си решения за генерални промени по средата на вече започнали снимки, пише The Guardian.

Един от членовете на екипа описва преживяването така:

Гледаш как катастрофата приближава с всеки изминал ден, а знаеш, че всички са положили огромни усилия да я избегнат.

Самият Копола твърди, че Megalopolis е проектът на мечтите му. Идеята за него се е родила преди почти 50 години докато снима Апокалипсис сега. Той го описва като „римски епос, развиващ се в съвременна Америка“. Сюжетът се върти около идеята на един архитект (Драйвър) да построи утопичен град върху руините на Ню Йорк. В звездния актьорски състав влизат още Шая Лебоф, Дъстин Хофман, Джон Войт, Лорънс Фишбърн и др.

Profit.bg

Джеймс Камерън няма да прави нов „Титаник“ от трагедията с OceanGate

Копола започва да говори за реализацията на този проект още през 80-те години на миналия век. Към края на това десетилитие режисьорът има идея да снима в Рим. През цялото време си го представя като мащабен проект. Мисли за актьори, с които да работи и дори организира четения на сценария с Робърт де Ниро, Ал Пачино, покойния Пол Нюман и др. Снимат се и кадри от околностите на Ню Йорк, които да се ползват за бъдещия филм. През 2001 г., след като градът е ударен от атентатите от 11 септември, режисьорът се отказва от проекта. Все пак това е филм за същия град, а ситуацията се е променила коренно.

Profit.bg

Оставете телефоните, казва Скорсезе с извънземната си реклама за Super Bowl

В следващите години се появяват други пречки, а и кариерата на Копола изглежда сякаш затихва – след 1997 г. той е режисирал едва три пълнометражни филма. През 2022 г., 40 години след първия опит за реализация и 300 пренаписвания на сценария, снимките най-сетне започват. По този повод британският режисьор Майк Фигис казва за Копола:

Нямам представа откъде Франсис черпи енергията си.

Фигис разказва следната случка – той предложил на Копола да направи документален филм за заснемането на Megalopolis. Година и половина по-късно Франсис му звъннал с думите: „Кога можеш да дойдеш?“.

Пристигайки в Атланта, Фигис е впечатлен. Копола е на 84 години, но това явно не му пречи да събере и организира голям екип, да контролира целия процес и да е на сниммачната площадка непрекъснато. И сякаш за да си създаде още една грижа, Копола решава да купи стар мотел и да го ремонтира, понеже не намирал удобна квартира за цялото си семейство. Когато Фигис го пита как издържа, Копола отговаря:

Всичко е бизнес – филми, строителство. Просто казваш на хората какво да правят и следиш дали изпълняват.

Снимачният процес върви, въпреки че на Копола често му се налага да спори и разговаря с Шая Лебоф например. Понякога режисьорът не издържа и си тръгва. Снимките се превръщат в сблъсък между подхода на старата школа (Копола) и новите технологии, използвани в киното днес. Те позволяват създаването на всякакъв декор от нищото, но киноветеранът сякаш още живее във времето, в което актьорът е най-важният.

Може би и затова много хора от екипа му се дразнят. Например постоянно му предлагат дизайни за това как да изглежда утопичният град от филма. Копола ги отхвърля. А когато му напомнят, че трябва да вземе решение, защото има срокове и график, той им отговаря:

Откъде знаете как ще изглежда Megalopolis след като и аз не знам.

Явно доста време е било изгубено в такива спорове, според публикацията на The Guardian.

Друг член на екипа твърди, че често режисьорът нямал идея какво ще прави през деня, а не искал и да планира. Затова просто седял и пушел марихуана в продължение на часове без нищо да бъде заснето, докато екипът и актьорите просто чакали наоколо. По някое време му хрумвала идея и карал всички да работят. Накрая хората от екипа си тръгвали, чудейки се какво са правили последните 12 часа. Или както споделя трети член на екипа, цитиран от The Guardian: „Звучи налудничаво да го кажа, но имаше моменти, когато всички стояхме наоколо и казвахме: Този човек правил ли е някога филм?“.

Той е фаворит за "Оскар" за поддържаща роля, макар че преди 4 години кариерата му е на дъното

Да си спомниш кой си: Робърт Дауни Джуниър и метаморфозата в "Опенхаймер"

В отговор на критиките за лоша атмосфера по време на снимките Дарън Деметре, копродуцент и дългогодишен приятел на Копола, казва:

„Познавам го и работя с него от 35 години. Като един от първите асистент режисьори на Megalopolis помагах в надзора на продукцията. Мога да кажа, че Франсис режисира и продуцира мащабен независим проект вземайки трудни решения и успявайки да спази графика като остана верен на творческата си визия“. Той допълва, че никога не е чувал за оплаквания от тормоз, но е виждал Копола да целува актьорите по бузите.

Освен всички организационни пречки, докато снима мечтания си проект, Копола се изправя и пред лична трагедия. Съпругата му Елинор се разболява, а малко по-късно умира.

Брад Пит е в списъка ѝ с желани сътрудници, наред с Джулия Робъртс и Леонардо ди Каприо

Тайният парфюмерист: Тя познава уханието на най-желаните актьори в Холивуд

Първите отзиви за Megalopolis са смесени. След частна прожекция пред хора от бранша в Лос Анджелис един от присъствалите описва филма като „лудост“. Друг казва, че не може да го квалифицира, а трети – че е било много тъжно, защото „не е това начинът Копола да сложи край на кариерата си“, пише The Guardian.

Други обаче са на съвсем различно мнение. Режисьорът Грегъри Нава го определя като „брилянтен визионерски шедьовър“. Зрител отива още по-далеч, сравнявайки творбата на Копола с Айнщайн и теорията на относителността.

Инструментите, базирани на изкуствен интелект, може да генерират визуални ефекти и да създадат „диванни“ режисьори, но не притежават човешката „искра“, която кара наративното изкуство да докосва масовата публика

Sora на OpenAI все още не е широкодостъпен, но вече разтърсва Холивуд. Може би не трябва

Така и в наши дни Копола се оказва в познатата ситуация отпреди десетилетия – хулен от едни и възхвалян от други. За справка – Апокалипсис сега печели Златна палма в Кан през 1979 г. на фона на всички оплаквания за кошмарен снимачен процес.

Въпреки че е планиран преди десетилетия, темите, разглеждани от Megalopolis, са актуални и днес. Както самият Копола го описва през 1999 г.:

Изхождаме от предпоставката, че бъдещето се определя от интересите, които се борят за контрол днес. Знаем какво се случи с Рим. Рим стана фашистка империя. В това ли ще се превърнем и ние?

Сега той вероятно е удовлетворен, че е постигнал цел, която е преследвал толкова дълго. В крайна сметка може би опасността да направиш скапан филм е по-малко страшна от това да не направиш филм изобщо.