Министерството на търговията на Китай обяви санкции срещу Boeing и две други американски отбранителни компании в понеделник заради продажба на оръжие на Тайван.

Този ход е част от поредицата санкции, които Пекин обяви през последните години срещу отбранителни компании заради оръжейни трансфери към самоуправляващия се демократичен остров, който Китай смята за част от територията си.

Китайското министерство на търговията включи звеното на Boeing за отбранителни, космически технологии и сигурност, General Atomics Aeronautical Systems и General Dynamics Land Systems в т.нар. списък на „ненадеждни субекти“, като забрани по-нататъшните им инвестиции в Китай, в допълнение към забраните за пътуване на висшия мениджмънт на въпросните компании.

През април Китай замрази активите на General Atomics Aeronautical Systems и General Dynamics Land Systems, държани на територията на Китай. Корпоративните документи показват, че General Dynamics управлява половин дузина операции на Gulfstream и услуги за реактивна авиация в страната, която остава силно зависима от чуждестранните аерокосмически технологии, дори когато се опитва да изгради собствено присъствие в тази област. Компанията също така помага за производството на танка Abrams, който Тайван купува, за да замени остарялата си бронирана техника, предназначена за възпиране или противодействие на евентуална китайска инвазия.

General Atomics произвежда безпилотните летателни апарати Predator и Reaper, използвани от американската армия, въпреки че не е ясно какви оръжия, ако изобщо има такива, компанията продава на демократично управлявания остров.

През 2022 г. Китай обяви санкции срещу Тед Колбърт, президент и главен изпълнителен директор на Boeing Defense, Space and Security, след като компанията спечели договор на стойност 355 млн. долара за доставка на ракети Harpoon на Тайван.

Китай с нови санкции срещу американски военни компании заради Тайван

Островът се сблъсква с нарастваща военна заплаха от страна на Китайската народноосвободителна армия, която редовно прелита с изтребители и плава с военни кораби в близост до него.

Потенциалното въздействие на санкциите на Пекин върху предприятия като Boeing не е ясно. Съединените щати като цяло забраняват повечето продажби на технологии, свързани с оръжейната индустрия, на Китай, но някои военни изпълнители имат и граждански бизнес в аерокосмическата и други индустрии.

Новият президент на Тайван към Китай: Спрете с военните заплахи!

Новите санкции идват на фона на инагурацията на новия президент на Тайван Лай Чинг-те, който призова в речта си Китай да прекрати политическите и военните си заплахи срещу острова и да работи за регионален мир. По думите му Тайван „не може да прави никакви отстъпки по отношение на демокрацията и свободата“. В речта си 64-годишният лекар, превърнал се в политик, призова Пекин да „избере диалога вместо конфронтацията“.

Лай пое поста от предшественика си Цай Инг-уен, която се оттегли след осем години заради ограничението за два президентски мандата. В понеделник клетва положи и неговият вицепрезидент Хсиао Би-хим, бивш фактически посланик на Тайван в САЩ.

Лай спечели изборите през януари, които поставиха началото на безпрецедентен трети президентски мандат за Демократичната прогресивна партия. Китай неведнъж го е определял като „упорит радетел за независимост на Тайван“ и опасен сепаратист. Пекин счита демократично управлявания остров за своя територия, а китайският президент Си Дзинпин смята обединението с континенталната част на страната за „историческа неизбежност“.

„Искам да призова Китай да прекрати политическото и военното си сплашване срещу Тайван, да сподели с нас глобалната отговорност за поддържане на мира и стабилността в Тайванския проток, както и в по-широкия регион, и да гарантира, че светът е свободен от страха от война“, заяви новият лидер, цитиран от CNBC.

Скептичният към Китай Лай Чинг-те печели президентските избори в Тайван

Китайското правителство все още не е направило изявление в отговор на встъпването в длъжност на Лай, но Reuters съобщи, че през последните седмици Китай е увеличил военните си нахлувания около острова преди встъпването в длъжност на новия тайвански президент.

“Китайските военни сили се доближават все повече до тайванските брегове”, коментира пред информационната агенция Реймънд Куо, директор на Инициативата за тайванска политика в корпорацията RAND, като предупреждава, че „има много по-голяма вероятност от ескалация и грешни изчисления“. Според него ″това се дължи в голяма степен на китайската страна”.

“Те са тези, които налагат къде всъщност е червената линия", категоричен е той пред CNBC. “Ако Китай се отдръпне, ще има много повече мир в пролива“.

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен поздрави Лай, като заяви, че очаква с нетърпение да работи с него и с целия политически спектър на Тайван, „за да развиваме нашите общи интереси и ценности, да задълбочаваме дългогодишните си неофициални отношения“.

Тайван е трънлив въпрос за сложните отношения между Пекин и Вашингтон. САЩ не подкрепят независимостта на Тайван, но призовават различията между двата бряга на пролива да бъдат разрешени по мирен начин, „по начин, който е приемлив за всички“.

В рамките на срещата на върха на лидерите на APEC през ноември Си заяви пред американския си колега Джо Байдън, че Тайван винаги е бил „най-важният и чувствителен“ въпрос в китайско-американските отношения.