Внезапната смърт на иранския президент Ебрахим Раиси при катастрофа с хеликоптер хвърля Техеран в нова несигурност в момент, когато вече е изправен пред дълбок икономически спад, народно недоволство и война.

Хеликоптерът, превозващ държавния глава, е претърпял твърдо кацане в неделя, на връщане от Азербайджан при лоши метеорологични условия, съобщиха иранските държавни медии в понеделник.

При инцидента е загинал и иранският външен министър Хосейн Амирабдоллахиан, допълва в анализ CNBC.

Сега всички погледи са насочени какво ще последва за близкоизточната сила, която е дом на близо 90 милиона души и чието правителство подкрепя редица регионални прокси групировки, включително Хамас в Газа, ливанската Хизбула и йеменските хути.

Някои анализатори очакват приемственост в голяма степен, като същевременно отбелязват, че това може да даде възможност на могъщия Корпус на гвардейците на ислямската революция (КГИР) на Иран да придобие още по-голям контрол върху политическото управление на страната.

Официални лица потвърдиха смъртта на иранския президент Ебрахим Раиси

Кой беше Ебрахим Раиси

Избран през 2021 г. в условията на най-ниска избирателна активност за национални избори, 63-годишният Раиси е твърдолинеен десен политик, смятан за потенциален наследник на 85-годишния върховен лидер на Ислямската република аятолах Хаменей.

Наричат го "Касапинът от Техеран" заради контрола на масовите екзекуции на хиляди хора през 1988 г., а по-късно и бруталното потушаване на антиправителствените протести в страната под негово ръководство, припомня Euronews.

През 2019 г. САЩ го санкционират за нарушения на правата на човека, включително за екзекуциите през 80-те години.

В чужбина духовникът, превърнал се в политик, прокарва твърда позиция в ядрените преговори със западните държави, докато Иран обогатява уран до нива, близки до тези на оръжията, и започва безпрецедентна израелска война.

Раиси встъпи в длъжност, след като тогавашният президент на САЩ Доналд Тръмп се оттегли от ядрената сделка, която облекчи икономически съкрушителните санкции в замяна на ограничения върху ядрените технологии на Иран.

От санкции до преки удари: Три начина, по които САЩ могат да накажат Иран

Ходът на Тръмп през 2018 г., който предизвика ново напрежение между Вашингтон и Техеран, помогна за засилване на твърдолинейния лагер на Раиси, като същевременно отслаби неговите съперници-реформатори.

Макар да заяви, че иска да се присъедини отново към сделката, правителството предприе твърда линия спрямо западните преговарящи и обогати уран по-близо от всякога до нива, подходящи за производство на оръжие.

Преговорите за възобновяване на сделката зациклиха.

"Санкциите са новият начин за война на САЩ с народите по света", заяви Раиси пред ООН през септември 2021 г. "Политиката на "максимално потисничество" все още е в сила. Ние не искаме нищо повече от това, което по право ни принадлежи".

Това допълнително изостри напрежението със Запада, както и доставката от Техеран на дронове "Шахед" на Русия за войната ѝ в Украйна.

Иранските оръжия убиват със западни технологии

Нежелан у дома

Масови протести обхващат Иран през 2022 г. след смъртта на Махса Амини в полицейския арест, където попада за това, че не е покрила косата си правилно, както изисква иранският закон.

Семейството на Амини, активисти и наблюдатели твърдят, че полицията я е пребила жестоко, въпреки че правителството твърди, че тя е получила сърдечен удар.

Последвалите месеци на общонационални вълнения бяха едно от най-сериозните предизвикателства за иранските управници след Ислямската революция от 1979 г.

След като Раиси ги обяви за "неприемливи прояви на хаос", иранските власти се разправиха с демонстрантите, като убиха над 500 души и задържаха около 22 000 души.

Оттогава режимът започна нови репресии срещу облеклото на жените, които правозащитната организация "Амнести интернешънъл" определи като "война срещу жените".

След 100 дни войната Израел-Хамас заплашва да се прехвърли отвъд Газа

След това дойде войната между Израел и Хамас през октомври 2023 г.

Според WSJ Техеран е помогнал за планирането на смъртоносната атака на 7 октомври в южната част на Израел, която предизвика конфликта, а подкрепяни от Иран пълномощници в Ливан са обстрелвали Израел.

През април предполагаем израелски въздушен удар удари иранското консулство в Сирия - убивайки високопоставен ирански командир и Раиси беше начело, когато Техеран предприе извънредна атака срещу Израел в отговор.

През 2016 г. иранският върховен лидер Хаменей Али Хаменей назначи Раиси, бивш ирански главен прокурор, за ръководител на благотворителната фондация "Имам Реза", която управлява конгломерат от предприятия и дарения в Иран. Хаменей го нарече "надежден човек с опит на високо ниво".

Войната в Газа и политиката в САЩ стимулират ядрената програма на Иран

Това доведе до спекулации на анализатори, че Раиси е възможен кандидат за трети в историята на Иран върховен лидер - шиитски духовник, който има последната дума по всички държавни въпроси и служи като главнокомандващ на страната.

През 2017 г. Раиси се изправи срещу сравнително умерения тогавашен президент Хасан Рухани, но загуби кампанията. През 2021 г., той се превърна във фаворит за президентския пост, след като комисия, ръководена от върховния лидер, дисквалифицира всички останали претенденти.

Раиси събра 62% от 28,9 милиона гласа на избори, белязани от най-ниската избирателна активност в историята на Ислямската република. Милиони хора останаха вкъщи, а други обявиха бюлетините си за невалидни, като "Хюман райтс уоч" определи вота като "фалшив".

Игри на дипломация: Ще запази ли Европа крехкото ядрено споразумение с Иран

Опасни връзки със САЩ и Израел

Смъртта на президента задейства предварително установен процес на приемственост, който упълномощава настоящия вицепрезидент Мохамед Мохбер да поеме временно президентството и да проведе изборите в следващите 50 дни.

Изборите в Иран се смятат за несвободни, тъй като влиятелният и ултраконсервативен Съвет на пазителите решава кой изобщо да бъде допуснат до участие.

През следващите 50 дни на временното председателство ролята на Корпуса на гвардейците във висшите ешелони на властта в Иран "ще остане непроменена и дори може да се засили", прогнозира пред CNBC Надер Итайим, редактор за Близкия изток и Персийския залив в Argus Media. "Това временно председателство ще проправи пътя за още по-голям контрол върху политиките.", допълва той.

От решаващо значение обаче е, че "Иран няма да промени курса си само заради това", що се отнася до външната и вътрешната политика.

"Що се отнася до отношенията със САЩ, а вероятно и с Израел, там нищо няма да се промени. Има по-широки проблеми в отношенията между тези страни и те вероятно ще останат, това са дълбоко вкоренени проблеми", смята анализаторът.

От Ливан до Сирия: В кои региони САЩ и Иран могат да влязат в пряк сблъсък

На фона на войната на Израел срещу палестинската войнствена групировка Хамас в ивицата Газа, Израел и Иран си разменят ракетни и безпилотни удари, което поставя региона в напрежение и засилва опасенията за по-широка война в Близкия изток.

Според Санам Вакил, директор на програмата за Близкия изток и Северна Африка в Chatham House, смъртта на Раиси "идва в труден момент за Иран", но светът трябва да очаква приемственост, тъй като иранското президентство не е мястото, където се намира държавната власт.

"На теория президентът е вторият по ред в иранската държава, но той не разполага със същата независимост и възможност за маневриране, както президентът в западни демокрации. Той служи по заповед на върховния лидер на Иран", обяснява Вакил.

"Той не разполага с независима власт за формиране на външната политика. Така че смъртта му ще изисква по-скоро запълване на поста, намиране на някой, който да се издигне и да влезе в ролята си, за да се запази кохезията в системата.", допълва експертът.