Европейците прекарват все по-малко време на работа, а правителствата искат да си върнат силния персонал. Това е целта на мерките, които германски, холандски и британски министри разглеждат, за да убедят служителите на непълно работно време да поемат повече часове, а тези на пълен работен ден - да се ангажират с извънреден труд.

Данните обаче сочат, че това ще бъде трудна битка и че властите, които се притесняват от намаляването на работната сила, биха постъпили по-добре, ако стимулират безработните, отбелязва Financial Times.

Нарастващото благосъстояние е основната причина за съкращаването на работната седмица с течение на времето, тъй като по-високата производителност и увеличените заплати позволиха на служителите да преследват свободното време. В ОИСР хората работят средно с около 50 часа по-малко годишно, отколкото през 2010 г.

Средният брой часове е намалял повече през последните години, тъй като са настъпили промени в работната сила - повече млади хора учат, повече майки работят, по-възрастните хора постепенно се пенсионират, а гъвкавите работни места в сектора на услугите заместват длъжностите в производствената индустрия с дълъг работен ден.

Според изчисленията на Европейската централна банка в края на 2023 г. служителите в еврозоната са работили средно с пет часа по-малко на тримесечие в сравнение с периода преди 2020 г. - което се равнява на загубата на 2 млн. служители на пълно работно време.

Подобна промяна се наблюдава и в Обединеното кралство, където в края на 2022 г. средното седмично работно време е с 20 минути по-кратко от това през 2019 г.

Колко близо сме до 4-дневната работна седмица и къде са рисковете

Националната статистическа служба твърди, че това се дължи на по-малкия брой часове на пълно работно време сред мъжете в първа възраст и е еквивалентно на 310 хил. заети лица по-малко.

Тенденцията изглежда е европейска - в САЩ не се наблюдава подобна промяна, тъй като по време на пандемията повечето компании просто са уволнили хората, вместо да ги пуснат в отпуск, пише FT.

Едно от обясненията за това е, че работодателите "трупат" работна ръка - задържат персонала си в периодите на застой, като същевременно намаляват работното време, тъй като се опасяват, че няма да могат лесно да наемат служители, когато търсенето се повиши. ЕЦБ смята, че това е един от факторите, наред с увеличаването на отпуските по болест и бързото нарастване на работните места в публичния сектор.

Но Меган Грийн, банкер от Bank of England, заяви по-рано този месец, че макар и да има някои доказателства за трупане на работна ръка, е "вероятно работниците просто да искат по-добър баланс между професионалния и личния живот".

Експертите от МВФ, които проучиха този феномен, стигнаха до подобно заключение. Според тях намаляването на работните часове след пандемията всъщност е продължение на дългосрочната тенденция, наблюдавана през последните 20 години, че младите хора и бащите на малки деца са движещата сила на това намаляване. Най-голяма е промяната в страните, в които доходите догонват тези на по-богатите съседи.

Някои икономисти обаче смятат, че хората са по-склонни да жертват високото заплащане за по-малко напрегнат начин на живот и са по-способни да се откажат от работа с антисоциално работно време.

"Много хора започнаха да обръщат по-голямо внимание на здравето си", казва икономист от Франкфурт пред FT, като отбелязва, че Германия, в която работните часове са намалели най-рязко, страда от високи нива на депресия и други психични заболявания.

Евростат: В България се полагат най-малко допълнителни часове труд от всички страни в ЕС

Испания традиционно е на другия полюс. Тя е с едни от най-дългите работни часове в Европа, съчетани с дълга обедна почивка, което означава, че много служители не могат да се приберат до късно вечерта, в резултат на което страдат семейният живот, свободното време и сънят.

Игнасио де ла Торе, главен икономист в мадридската инвестиционна банка Arcano Partners, отбелязва пред FT, че след пандемията испанските барове и ресторанти трудно намират персонал, тъй като бившите сервитьори са започнали да се обучават за по-добра работа.

В много страни профсъюзите са поставили по-краткото работно време в центъра на колективното договаряне, а някои работодатели експериментират с предлагането на четиридневна работна седмица или по-гъвкав график като начин за привличане на служители.

Промяната в навиците е предизвикателство за европейските политици. Тъй като ръстът на производителността е слаб, те се опасяват, че по-краткото работно време ще изостри недостига на работна ръка, ще увеличи инфлационния натиск, ще забави растежа и ще затрудни финансирането на системите за социална защита.

Ако ръстът на производителността не се подобри, според де ла Торе, единственият начин да се стимулира икономическият растеж е да се привлекат повече хора на работа, да се приеме имиграцията или да се работи по-дълго. Нереалистично е да се печели същото, докато се работи по-малко: резултатът би бил "по-ниска заплата в края на месеца".

Някои политици смятат, че целта трябва да бъде по-кратко работно време и по-голямо благосъстояние. Испанският министър на труда Йоланда Диас предизвика полемика по-рано тази година, като предложи ресторантите да не работят до малките часове, а управляващата коалиция обеща постепенно намаляване на законоустановената максимална продължителност на работната седмица.

МВФ: Световната икономика набира скорост, но най-бедните страни изостават

Изследователите на МВФ изтъкват по-прагматични аргументи

Според тях правителствата могат и трябва да направят повече, за да помогнат на хората, които искат да работят по-дълго, включително да подкрепят преквалификацията, търсенето на работа и грижите за децата, както и да насърчават гъвкавата работа и да премахнат порочните стимули в данъчните системи и системите за обезщетения.

Според МВФ това ще има само скромен ефект. Някои политики просто ще "пренаредят часовете" между майките и бащите. Но като цяло повечето хора ще искат да работят малко по-малко, при условие че жизненият им стандарт се повишава. Това означава, че няма много какво да направят политиците.

МВФ посочва, че по-реалистичната цел е да се увеличи общият брой на отработените часове в икономиката, най-вече чрез по-добри политики за родителски отпуск, които биха могли да накарат повече служители да се върнат на работа.

Ако работодателите предлагат по-добри възможности за работа на непълно работно време и гъвкави графици, хората, които иначе биха останали изцяло извън работната сила, биха могли поне малко да работят - и да бъдат по-щастливи заради това.