Една малка, светла сграда в Тигард, Орегон, е трябвало да се превърне в част от ново решение, което да промени световната индустрия за производство на пластмаси. Наречена Regenyx, тази инсталация за рециклиране приема полистирол - трудна за рециклиране пластмаса, използвана за продукти като чаши за кафе, картонени опаковки за яйца и тавички за месо - и го разтопява до неговите градивни елементи, готови за производство на нови продукти. Според Agilyx, компанията, която стои зад съоръжението, този процес, при който се използва технология, наречена химическо рециклиране, може да се извършва безкрайно много пъти, като по този начин отпадъците от полистирол се спасяват от депониране, изгаряне или от около 500 години запушване на улици, реки и океани.

Миналия месец обаче, след само пет години работа, Regenyx затваря врати, въпреки че компанията определя инсталацията като успех, заявявайки, че е доказала, че нейната технология „е не само осъществима, но е и бъдещето“. Заводът обаче така и не достига потенциалния си капацитет от 3650 тона пластмасови отпадъци годишно - вместо това за петте години работа успява да обработи общо едва 3000 тона.

Закриването на Regenyx е поредният знак за дълбоките трудности, пред които е изправено химическото рециклиране, коментира пред CNN Дженифър Конгдън, заместник-директор на организацията с нестопанска цел Beyond Plastics. Индустрията за производство на пластмаси представя тази технология, известна още като усъвършенствано рециклиране, като голяма нова надежда в борбата с кризата със замърсяването с пластмаси. Критиците обаче твърдят, че тя не успява да отговори на очакванията, тъй като се сблъсква с пропуснати цели, затворени или спрени заводи и съобщения за пожари и разливи.

„Твърденията са мащабни, но реалността е съвсем различна“, казва Конгдън. „Това е ПР трик. Това е илюзия".

ООН: Светът губи битката с електронните отпадъци

Големи надежди за справяне с кризата с пластмасите

Когато пластмасата се изхвърля, най-вероятната ѝ съдба е депониране, изгаряне или просто изхвърляне в околната среда. Едва 9% от пластмасата в света се рециклира, а в САЩ този процент е още по-нисък - около 5-6%. Традиционното механично рециклиране, при което пластмасовите отпадъци се смилат, измиват и разтопяват, не е в крак с производството на пластмаса, което се е удвоило през последните 20 години. В резултат на това към днешна дата пластмасовите отпадъци са навсякъде - от Арктика до най-дълбоките части на океана. Те са във въздуха, който дишаме, и в телата ни. Пластмасата също така подхранва климатичните изменения - по-голямата част от нея се произвежда с помощта на изкопаеми горива, които нагряват планетата, и е огромен фактор за глобалното търсене на петрол.

Тази много видима криза, свързана с отпадъците, е голям проблем за компаниите, които искат да продължат да увеличават производството си. Според прогнозите то ще скочи почти три пъти между 2019 и 2060 г.

Ето защо привлекателността на химическото рециклиране е толкова голяма. Това е общ термин за набор от различни технологии, които могат да променят структурата на пластмасата, обикновено чрез прилагане на топлина или разтворители, за да я разградят до нейните химически елементи, след което те да се използват за производството на нови продукти, включително пластмаси и горива.

Докато традиционното рециклиране трудно се справя с огромния коктейл от различни пластмаси и добавки, които производителите влагат, химическото рециклиране обещава да се справи с всичко - дори с много трудни за рециклиране пластмаси като фолио, торбички или полистирол. И за разлика от механичното рециклиране, при което качеството на продукта се понижава всеки път, химическото рециклиране обещава пластмаси с високо качество.

Индустрията „се стреми да представи химическото рециклиране като нещо ново и коренно различно“, казва Дейвис Алън, изследовател в Center for Climate Integrity.

И наистина - компаниите се възползват от тази теза. Пример за това е химическата компания Dow, която планира да изгради множество съоръжения за химическо рециклиране в САЩ и Европа, като до 2030 г. се кани да добави до 600 000 тона капацитет за рециклиране.

Петролният гигант Exxon, един от най-големите производители на пластмаса в света, пък обеща да преработва близо 500 млн. килограма пластмасови отпадъци годишно с химическо рециклиране до 2027 г. чрез нови съоръжения в САЩ, Европа и Азия.

„Химическото рециклиране трансформира използваната пластмаса и ѝ придава стойност“, посочва говорител на Американския съвет по химия, търговска асоциация на американските компании за химикали и пластмаси, като добавя: „Трябва да премахнем замърсяването с пластмаса, без да премахваме ползите от пластмасата“.

Стартъп превръща отпадъци в нисковъглеродно гориво за реактивни двигатели

Пожари, разливи и ниско производство

За някои експерти обаче тази технология е много далеч от доказването си.

„Въпреки че нефтохимическите компании често подчертават способността на химическото рециклиране да произвежда висококачествени нови пластмаси, голяма част от произведеното не се превръща в нови пластмасови продукти, а в гориво за изгаряне“, казва Конгдън. „Това е нещо като моден начин да изгориш, без да казваш, че използваш инсинератор“.

По думите ѝ дори в предприятията, които произвеждат нови пластмасови продукти, често има много малко прозрачност за процента на рециклирано съдържание, което те съдържат.

„Макар че химическото рециклиране може да се справя по-добре с разнообразието от пластмаси, то все още изпитва затруднения да се справи със замърсяването. Никой не е разгадал въпроса как да се справи с голямото разнообразие от пластмаси, които хората използват всеки ден“, казва Конгдън, а Тейлър Уекерт, анализатор в Националната лаборатория за възобновяема енергия на САЩ, който изследва рециклирането на пластмаси, добавя:

„Процесът изисква и големи количества енергия за подготовка на отпадъците, загряване на реактора и отделяне на химикалите. При механичното рециклиране просто се използват по-малко енергия и химикали, отколкото при химическото рециклиране, което го прави като цяло по-евтино и с по-малко въздействие върху околната среда“.

Освен това индустрията се сблъсква с трудности и при увеличаването на мащаба. Към септември миналата година, преди затварянето на Regenyx, в САЩ са функционирали 11 съоръжения за химическо рециклиране, според доклад на Beyond Plastics и IPEN, организация с нестопанска цел, която провежда кампании срещу токсичните химикали. Дори ако всички те са работили с пълен капацитет, количеството на рециклираните пластмаси биха били по-малко от 1,3% от пластмасовите отпадъци в САЩ, се посочва в доклада.

„За мен беше шокиращо колко грандиозни са изявленията на компаниите и колко малко изглежда, че правят в действителност“, казва Конгдън, автор на доклада, който установява, че много от инсталациите като Regenyx работят значително под капацитета си.

Заводът за рециклиране на химикали на Exxon в Бейтаун, Тексас, който има капацитет от близо 40 млн. килограма годишно, в момента преработва около 7,5 млн. килограма годишно.

Съоръжение за химическо рециклиране в Ашли, Индиана, управлявано от компанията Brightmark, има потенциала да преработва 100 000 тона пластмасови отпадъци годишно чрез химическо рециклиране, но пет години след началото на строителството си е преработило едва около 2 000 тона, а плановете на компанията за нов завод в Макон-Биб, Джорджия, са били отложени през 2022 г., след като тя не е успяла да докаже, че съоръжението ѝ в Индиана може да доставя рециклирани продукти на свои клиенти. Говорител на Brightmark посочва, че решението за прекратяване на обсъжданията е било „по взаимно съгласие“ поради „промени в графика на производството“.

В същото време от началото на строителството си през 2019 г. заводът в Индиана се е сблъскал и с два пожара, разлив на масло и съдебен иск от служител, който твърди, че има здравословни проблеми от пластмасовия прах. Brightmark коментира, че съществуват „присъщи рискове, свързани със сложните технологии“, като добавя, че компанията е „инвестирала милиони“ в мерки за безопасност на здравето на работното място, а разливът на масло не е имал „местно въздействие върху околната среда, няма регистрирани наранявания и прекъсванията са минимални“.

Тениската за 7 лв. от мола струва повече, отколкото предполагате

Затваряне на кранчето

Мнозина от индустрията за производство на пластмаси подчертават, че химическото рециклиране е във фаза на развитие и при разширяването му може да се очакват проблеми на растежа.

„Точно както нашите смартфони, соларни панели и електрически превозни средства продължават да се развиват, технологиите за химическо рециклиране се увеличават и стават все по-ефективни“, категоричен е говорител на Американския съвет по химия (ACC).

От организацията акцентират, че е „невярна информация“, че в САЩ все още няма заводи за химическо рециклиране, но не успява да посочи нито един, който в момента работи с пълен капацитет, като вместо това посочва примери за компании, които разширяват или изграждат втори съоръжения като доказателство за „ясното търсене“.

Според някои експерти с развитието на индустрията някои технологии за химическо рециклиране имат потенциал, особено тези, които са насочени към PET - често използван в бутилките за напитки и считан за една от най-лесните за рециклиране пластмаси. Но те предупреждават, че „винаги трябва да има йерархия, която първо да намали производството на пластмаса и генерирането на отпадъци, последвано от повторна употреба, механично рециклиране и след това химическо рециклиране“.

Всички изследователи, с които CNN разговаря, са категорични, че най-добрият начин за справяне с кризата с пластмасата е да се затвори кранчето на производството.