Защо Грейсленд не е само имението на Елвис за американците
Миналия месец домът на Краля на рока можеше да изчезне само с едно натискане на чукчето на аукциона
Елвис Пресли е мъртъв от близо половин век и с изключение на ежегодното отбелязване на годишнината от смъртта му през август, в останалото време липсват новини за имението му Грейсленд, което през 2006 г. стана национална историческа забележителност в САЩ.
Затова феновете не бяха подготвени за новината от края на май тази година, когато мистериозна инвестиционна компания публикува обявление за отнемане на Грейсленд.
Според съобщението, имотът е използван като гаранция по неизплатен заем в размер на близо 4 млн. долара. Оказа се, че домът на Краля на рока може да изчезне само с едно натискане на чукчето на аукциона.
Много от подробностите все още не са изяснени, въпреки че съдебните власти заподозряха измама и незабавно спряха продажбата. Но безпокойството от възможността имението да остане извън контрола на семейството на Краля, повдига въпроса „Защо Грейсленд е важен?“, пише Fast Company.
Това е вторият най-посещаван обект в САЩ, изпреварен само от Белия дом.
Според Министерството на вътрешните работи, което е предоставило на Грейсленд статут на забележителност, „американската култура и музика се промениха необратимо благодарение на Елвис. Трудно би било да се разкаже историята на XX век, без да се обсъди многобройният принос на този легендарен, емблематичен изпълнител.“
Сагата за Грейсленд обаче има много повече нюанси.
Приносът на Елвис Пресли към американското общество е безспорен.
В същото време обаче, не липсват и хора, които гледат с насмешка на живота, творчеството и наследството на певеца. Никъде това не е толкова очевидно, колкото при темата за дома му.
През 1957 г. той купува имение за родителите си в предградие на Източен Мемфис, където живеят представители на средната класа. Дотогава семейството се мести поне 16 пъти, предимно в пансиони, общински апартаменти и къщи под наем. На всяка спирка то носи със себе си своите културни обичаи.
На новия адрес в Източен Мемфис това не се харесва на съседите, въпреки че Елвис вече е суперзвезда благодарение на музиката, телевизионните си изяви и филмовите си роли.
След като получава известие от заможните си съседи, че не одобряват как майка му отглежда кокошки в задния двор, Елвис започва да търси дом, където той и семейството му няма да страдат от критиките на социалната класа.
През 1957 г., когато е само на 22 години, се спира на Грейсленд.
Имотът е построен през 1939 г. като двуетажно „мини имение“ с площ от 10 266 кв. м, пет спални, четири бани.
Обхваща 13 акра от някогашната голяма ферма за добитък, разположена в Уайтхейвън – селце, намиращо се на няколко мили от центъра на Мемфис и носещо името на полковник Франсис Уайт, помогнал за създаването на железопътната линия Мисисипи и Тенеси.
Кварталът Уайтхейвън се развива в края на XIX в. и привлича за жители благородниците от Мемфис. Към средата на 50-те години на ХХ век пристигат строителни предприемачи, които разделят някогашните големи имоти. Макар че все още се смята за „провинция“, той започва да прилича на обикновено предградие на средната класа. В края на десетилетието Уайтхейвън и съседният квартал Леви са около две трети бели и една трета чернокожи.
През 1970 г. Мемфис анексира Уайтхейвън. До 1971 г., когато градският съвет преименува отсечката от американското шосе 51, която пресича общината, на булевард „Елвис Пресли“, десегрегацията и автобусните превози в училищата стимулират появата на нови тъмнокожи ученици, нови жители и компании.
Това активира отстъпление на белите, което в крайна сметка превръща Уайтхейвън в предградие с преобладаващо тъмнокожо население.
Днес, когато туристите посетят Грейсленд, ще видят, че „мини имението“ се намира в общност с преобладаващо тъмнокожо население. Много от сътрудниците, които работят в туристическия комплекс, са тъмнокожи.
Веднага след като се премества в Грейсленд през 1957 г., Елвис започва ремонт. Той добавя нови стаи, плувен басейн, каменна ограда и станалите вече емблематични порти от ковано желязо, украсени с музикални ноти.
Както при избора си на облекло, Елвис подхожда към домашния интериор с хъса на истински следвоенен американски потребител. Ако е харесал нещо, което е видял в списание, филм или телевизионно предаване, има голяма вероятност негова версия да се появи в някоя от 23-те стаи.
Вдъхновен от трите телевизора на президента Линдън Джонсън в Овалния кабинет, певецът поставя същия брой в медийния си център в мазето.
След като прекарва много време в работа и ваканция на Хаваите, Елвис преобзавежда стаята с водопади от флагмански камък, изкуствени папрати и мебели в стил тики, а пода и тавана облицова със зелен шагренов килим.
Общият резултат от интуитивния дизайн на дома на Пресли е смесица от мебели, декорации и произведения на изкуството от различни стилове и с различно качество. Посетителите, които очакват величието на едно светило, са изненадани от сравнително скромните размери на къщата и от цялостното приемане на атрибутите на популярната култура.
Може би Елвис е най-успешният изпълнител на своето поколение, но културната върхушка го възприема като аутсайдер: За тях той е твърде провинциален, южняшки за едно общество, което с право или не, носи негативното отношение към Юга.
Елвис смята Грейсленд за свое убежище. Той му напомня за майка му Гладис, която умира през 1958 г. Това е мястото, където той се чувства най-удобно в своята южняшка същност, където може да бъде себе си, без да се страхува, че ще бъде принизен.
В една нация, чиято история – поне тази, която се разказва от учтивото общество, подчертава прогреса, нежеланието на Елвис Пресли да се промени е непростимо.
Но за много други хора, както в САЩ, така и по света, които се борят да балансират между изискванията на традицията и модерността, на миналото и настоящето, Елвис означава нещо друго.
Те се възхищават на привързаността му към дома и семейството, както и на етиката никога да не се ставаш прекалено високомерен – и всичко това, докато продаваш на 1 милиард плочи и си Крал на рок музиката.