Български евродепутат е сред имената за еврокомисар по технологиите, твърди Euronews
В новия ЕП влизат бивши служители от Meta – ще има ли промени в регулацията
Тази седмица Европа се събуди с изместен вдясно център на Европейския парламент, въпреки че т.нар. "широка коалиция" между дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП), лявоцентристките Социалисти и демократи (S&D) и либералната "Обнови Европа" все още е в сила с малко над 400 депутатски места.
Повечето от докладчиците – законодателите, които отговарят за прокарването на нормативни текстове и предложения през Парламента, са от групите на ЕНП, S&D и "Обнови Европа". Но именно третата изброена партия, заедно със Зелените, загуби значително доверие на изборите в неделя.
Някои маргинални политически сили, които преди това оказваха влияние по въпросите на неприкосновеността на личния живот и защитата на данните, като например Германската и Чешката пиратска партия, част от групата на Зелените/Европейски свободен алианс (ЕСА), също загубиха позиции.
Euronews анализира какво означава обновеният състав на Европейския парламент за бъдещето на политиката по технологиите.
Възможни еврокомисари
Двама евродепутати, свързани с технологиите, които се спрягат за възможни комисари, са Ева Майдел (България/ЕНП) и Марсел Колайа (Чехия/Зелени/ЕСА).
Ева Майдел е един от най-известните законодатели в технологичната сфера, с участие в Закона за чиповете, законодателството за изкуствения интелект и правилата за данните, отбелязва медията. Колайа е бивш софтуерен инженер и активист за дигитални права, който е сред тримата кандидати от Чехия за висшата позиция.
Укрепено, но разединено дясно
Дори и съставът на широката коалиция да остане непроменен, изместването вдясно може да се отрази на политиката на ЕС в областта на цифровите технологии и прилагането на предишното законодателство.
Дясноцентристката ЕНП, твърдо десните Европейски консерватори и реформисти (ECR) и крайнодясната партия "Идентичност и демокрация" (ID) подкрепят политиките, насочени към стимулиране на инвестициите, а не опитите за регулиране. Подходите им обаче са различни.
Според Александър дьо Стрел, академичен директор на програмата за цифрови изследвания в мозъчния тръст CERRE, групите на трите политически сили са съгласни, че е необходимо да се създаде подходяща правна рамка за прилагане на технологичните закони, като същевременно се защитят малките предприятия.
Но докато ECR и ID се застъпват за силна европейска индустриална политика, която да подкрепя националните шампиони, ЕНП подкрепя "иновациите, откъдето и да идват, за предпочитане от Европа, но и от всяко друго място", казва Де Стрел.
Поверителността има значение
Държавите-членки на ЕС все още се опитват да постигнат споразумение относно правилата за борба с материали, съдържащи сексуално насилие над деца в интернет (CSAM). ЕНП сигнализира, че е готова да спре криптирането от край до край на CSAM.
"Нуждаем се от постоянни и задължителни правила за предотвратяване и борба със сексуалното насилие над деца. Искаме да използваме всички инструменти за защита на децата и за по-нататъшно укрепване на действията на ЕС в областта на правата на децата", заявяват от партията.
За разлика от тях ECR се противопоставя на всички "предложения за обезличаване на интернет и за изискване на идентификация на потребителите". Вместо това тя призовава за "безопасен интернет, основан на родителските права, а не на правителствения контрол".
А когато става въпрос за крайнодясна политика, групата на ID се противопоставя на всяка форма на дигитална регулация, за която се взема решение на равнище ЕС. Един от ключовите въпроси на групата е борбата срещу онлайн цензурата, тъй като твърди, че защитава свободата на словото.
Въпреки това, както обяснява Де Стрил, твърдата и крайната десница са разделени и в рамките на своите политически групи. "Те са разделени по много въпроси, включително по отношение на технологиите, но и по други. Всъщност има малко неща, които ги обединяват, освен противопоставянето на Европа и на имигрантите", допълва той.
Кои ключови докладчици се завръщат
Като се имат предвид бъдещите депутати, повечето кандидати, които Euronews посочва като технологични играчи, ще се завърнат в Брюксел, с уговорката, че все още не всички държави са потвърдили списъците си.
Сред тях са Ким ван Спарентак (Нидерландия/Зелени), Свеня Хан (Германия/Обнови Европа), Брандо Бенифей (Италия/S&D) и Алекс Агиус Салиба (Малта/S&D), които бяха много активни по време на преговорите по Акта за изкуствения интелект.
В залата отново ще се чуят гласовете на Кристел Шалдемос (Дания/S&D), която имаше голямо участие в работата по Акта за дигитални услуги, о германските депутати от Зелените Александра Гизе и Сергей Лагодински. За преговорите по CSAM ще се завърнат и Хавиер Зарзалехос (Испания/ЕНП) и Биргит Сипел (Германия/S&D).
Рекордьор в ЕП ще бъде Аксел Вос (Германия/ЕНП), който преди това се е занимавал с досиета като Общия регламент за защита на данните и реформата на авторското право. Вос, който е евродепутат от 2009 г., води преговори по Закона за изкуствения интелект и отговорността за изкуствения интелект по време на мандата 2019-2024 г.
Meta в Европарламента
Сред новите членове са двама бивши служители на Meta.
Аура Салла (Финландия/ЕНП) не е непознато лице на Брюксел. Преди това тя се е кандидатирала неуспешно на изборите за ЕС през 2014 г. и 2019 г. и е била съветник на финландския еврокомисар Юрки Катайнен.
През 2020 г. става директор "Публична политика" и ръководител на отдела по въпросите на ЕС в Meta, преди да бъде избрана за депутат във финландския национален парламент в началото на 2023 г.
За Унгария беше избрана Дора Давид, понастоящем асоцииран главен съветник в Meta в Лондон. Преди това работи в eBay в Обединеното кралство. Влиза в опозиционната партия Tisza, която получи 29,7 % от гласовете. Все още не е ясно дали ще заеме мястото си.