Колко продуктивен е човек, който… не виждаме да работи?

В ерата на дигиталните трансформации, AI инициативите и корпоративните изказвания в LinkedIn за „иновативни пътувания“, е все по-трудно да различим таланта от самоувереността и реалните резултати от добре разказаните истории, пише Fast Company.

Колкото по-абстрактна е работата, толкова по-лесно е да симулираме извършването на дейност.

Въпреки иронията, е факт, че най-високоплатените професии често изискват умения, които са трудно измерими, и резултати, които никога не идват в пакет или като завършен продукт.

Добре дошли в модерния офис – онова място, което някога беше „фабрика за идеи“, а днес по-често можем да оприличим на сцена. Вдъхновяващи думи, имейли, изпратени в полунощ, и безцелни срещи, които продължават с часове, често служат като показател за активност, а не за стойност. А присъствието – независимо дали физическо или дигитално – маскира липсата на реален принос.

Психологът Адам Грант го казва по най-добрия начин: бързата реакция не е равна на компетентност. И въпреки това, колеги с гъвкави усмивки, убедителни обяснения и добре подготвени шеги успяват да се изкачат по стълбицата на успеха, докато тихите „истински играчи“ си остават в сянка.

Днес да умееш да впечатляваш е полезно умение. Тук не става въпрос толкова да свършиш работата си, колкото да убедиш останалите, че вършиш работа – и то страхотна.

Психологически изследвания потвърждават тази теза: хората често бъркат увереността със способността. Онзи, който говори най-много по време на срещата, често получава лидерска позиция.

Колкото по-трудно се забелязва стойността на даден труд, толкова по-лесно е някой да я „проектира“. Разбира се, това води до парадокс: колкото повече се преструваш, че работиш, толкова по-малко реална работа вършиш… но в същото време толкова по-голям шанс имаш да изглеждаш продуктивен.

И ако преди преструвките изискваха поне време, сега AI значително съкращава процеса. Една подкана, едно натискане на бутон – и вече имаш готова статия, презентация, цял финансов отчет или доклад. А ако служителят просто инструктира изкуствения интелект да му върши работата… работи ли изобщо той?

И тук идва тъжната истина: тези, които наистина добавят стойност към екипа, често не се „рекламират“ по най-добрия начин. Тези служители разчитат действията им да говорят вместо тях, но за съжаление, шоуто продължава. Ефектни презентации, редовно включване в срещи и умело менажиране на собствения имидж – всички тези неща отварят вратите за едни, но затварят и прозорците за хората, които реално правят нещо.

Думата „автентичност“ се използва постоянно, но реалното ѝ значение не е често възнаграждавано. Тези, които казват истината, не винаги получават признание – особено ако срещу тях стоят виртуози на корпоративния театър.

Според антрополога Дейвид Гребър много хора днес заемат позиции, чието съществуване дори те самите не могат да си обяснят. Презентации за срещи, които обобщават други презентации. Имейли без адресат. Софтуер за отчитане на време, който всъщност поглъща повече време… Звучи като един безкраен, досаден кръговрат, който се повтаря, докато тези хора не се пенсионират – и да, може би нещата се случват точно по този начин, за съжаление.

Генеративният изкуствен интелект би трябвало да повишава продуктивността, но за толкова много време изглежда резултати все още липсват. Свободното време просто се запълва с преструвки, а не с реален принос.

В един корпоративен свят, където усилието не се вижда, да се рекламираш сам звучи като перфектната стратегия. Не е важно какво правиш, а как изглежда, че го правиш. И колкото по-добър актьор си, толкова по-далеч стигаш.