„Пише се история“: Посланието на Зеленски на срещата на върха за мир, която е без Путин
Ядрената безопасност и продоволствената сигурност са на фокус във втория ден на международния форум в Швейцария
Ядрената безопасност, продоволствената сигурност и хуманитарната помощ са темите на фокус през втория ден от двудневната международна среща на върха за мир в Украйна.
В срещата на върха в курорта Бюргенсток в Швейцария участват над 90 държави, както и представители на международни организации, пише Euronews.
"Пише се история"
В първия ден от срещата на върха украинският президент Володимир Зеленски прогнозира "създаване на история", която има за цел да очертае първите стъпки към мира, въпреки че експертите и критиците не очакват големи пробиви, тъй като Русия не участва в срещата.
В кратко изявление пред репортери заедно с швейцарския президент Виола Амхерд в началото на срещата на върха Зеленски определи срещата като успешна, като заяви:
"Успяхме да върнем на света идеята, че съвместните усилия могат да спрат войната и да установят справедлив мир."
Въпреки че страната му не участва в срещата, в петък руският президент Владимир Путин предприе рядката стъпка да изложи ясно своите условия за прекратяване на войната.
Но предложенията му не включваха нови искания, а Киев ги определи като "манипулативни" и "абсурдни".
Путин заяви пред руски дипломати и високопоставени законодатели, че "незабавно" ще нареди прекратяване на огъня и ще започне преговори, ако Украйна се откаже от кандидатурата си за членство в НАТО и започне да изтегля войските си от четирите региона, които Москва незаконно анексира през 2022 г.
Въпреки че исканията на Путин не са начален етап за Украйна, Киев в момента не е в състояние да преговаря от позицията на силата, смятат анализатори.
Лидерите на Италия и Германия категорично отхвърлиха условията за прекратяване на огъня, предложени от Владимир Путин, допълва BBC.
Министър-председателят на Италия Джорджa Мелони нарече плана на руския президент "пропаганда", която на практика предполага, че Украйна "трябва да се изтегли от Украйна". Германският канцлер Олаф Шолц го отхвърли като "диктаторски мир".
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че "замразяването на конфликта днес с чужди войски, окупирали украинска земя, не е отговор".
"Всъщност това е рецепта за бъдещи агресивни войни", допълни тя.
Условията на Путин за прекратяване на огъня бяха определени от Украйна като "обидни за здравия разум".
Очаква се днес страните участнички на срещата на върха в Швейцария да приемат официално проекта за декларация, потвърждаваща териториалната цялост на Украйна.
В проектотекста се призовава и за размяна на военнопленници.
In my address to the Global Peace Summit I emphasised that this gathering marks a significant step towards a just peace. I thank all leaders, teams, and states for making this possible. pic.twitter.com/9Mlc7zmzKv
— Volodymyr Zelenskyy / Володимир Зеленський (@ZelenskyyUa) June 15, 2024
Обръщайки се към конференцията в събота, Зеленски заяви, че предложението за прекратяване на войната ще бъде представено на Русия, след като бъде одобрено от другите присъстващи държави, и след това ще има втора мирна среща на върха, на която "ще можем да фиксираме реалния край на войната".
"Формулата за мир е всеобхватна и ние сме щастливи да изслушаме и да работим по всички предложения, по всички идеи за това какво наистина е необходимо за мира и какво е важно за вас, скъпи приятели", каза Зеленски.
"Призовавам ви да бъдете възможно най-активни и се гордея, че всички части на света, всички континенти сега са представени на срещата на върха за мир", добави той, цитиран от CNN.
Планът на Зеленски включва искания за прекратяване на военните действия, възстановяване на териториалната цялост на Украйна, изтегляне на руските войски от украинска територия и възстановяване на довоенните граници на Украйна с Русия.
Той също така призовава за създаването на специален трибунал, който да преследва руските военни престъпления.
МААЕ: Рискът от ядрена авария е опасно близо
Ядрената безопасност е сериозна тревога за международната общност още от март 2022 г., когато руските войски завзеха контрола над атомната електроцентрала в Запорожие и до днес окупират обекта.
Това е най-голямото ядрено съоръжение в Европа и преди войната е осигурявало 30% от електроенергията на Украйна, но от септември 2022 г. спира да произвежда енергия за националния пояс.
IAEA rotated its teams at Ukraine’s Zaporizhzhya NPP today. Since the Agency established a continued presence at the site in September 2022, 20 teams of experts have crossed the frontline of the conflict in Ukraine to reach the plant, @rafaelmgrossi said: https://t.co/X71mUID1DV pic.twitter.com/anVPV7Ujd8
— IAEA - International Atomic Energy Agency ⚛️ (@iaeaorg) June 13, 2024
Периодичните сражения около централата продължават, като през април ръководителят на Международната агенция за атомна енергия Рафаел Гроси предупреди, че рискът от авария е опасно близо. МААЕ има ротационен екип от инспектори на площадката от края на 2022 г. и Гроси заяви, че тези "безразсъдни атаки трябва да спрат незабавно".
Той допълни, че "две години война тежат на ядрената безопасност в АЕЦ "Запорожие" и че "всеки от седемте стълба на ядрената безопасност и сигурност на МААЕ е компрометиран".
През февруари 2022 г. руските сили завзеха и контрола над атомната електроцентрала в Чернобил - мястото на катастрофалната ядрена авария през 1986 г., но през март тази година я напуснаха.
Продоволствена сигурност
През февруари Центърът за стратегически и международни изследвания заяви, че "нахлуването на Русия в Украйна е причинило най-голямото военно увеличение на продоволствената несигурност в световен мащаб от поне един век насам". Украйна е наричана "житницата на Европа", а плодородните ѝ почви я нареждат сред трите най-големи износителки на зърно в света, но доставките са масово нарушени.
Русия често се насочва към селскостопанския сектор на Украйна, като нанася удари по производствената инфраструктура, земеделските земи, полетата и складовете. Окупацията на Кримския полуостров и базираната там черноморска флота също засяга морските маршрути за доставки през Босфора и Средиземно море.
През юли 2022 г. Турция и ООН сключиха споразумение, което позволи безопасен износ на украинско зърно през три черноморски пристанища. В рамките на сделката бяха изнесени близо 33 млн. метрични тона зърно, но през юли миналата година Русия се оттегли, позовавайки се на недоволство от условията, регулиращи собствения ѝ износ, и тя се разпадна.
Миналата година Украйна се превърна в най-заминираната страна в света със скрити боеприпаси, които нарушават селскостопанската производителност.
През март миналата година Европейският съюз, Киевското училище по икономика, Организацията на обединените нации и Световната банка изчислиха, че общата стойност на загубите и щетите за селскостопанския сектор на Украйна възлиза на 40,2 долара (37,5 млрд. евро).
Срещата на върха в Швейцария се провежда, след като лидерите на Г-7 се споразумяха да използват лихвите от замразените руски активи, за да помогнат на Украйна да се защити от нахлуващите руски сили, припомня BBC.
Активите на стойност около 325 млрд. долара бяха замразени от страните от Г-7 и ЕС след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г. Лихвите, генерирани от тези активи, възлизат на около 3 млрд. долара годишно.
Съгласно плана на Г-7 тези 3 млрд. долара ще бъдат използвани за изплащане на годишната лихва по заем за Украйна в размер на 50 млрд. долара, взет на международните пазари.
Очаква се парите да пристигнат не по-рано от края на годината, но те се разглеждат като по-дългосрочно решение за подпомагане на военните усилия и икономиката на Украйна.
В краткосрочен план Украйна заявява, че спешно се нуждае от повече оръжия - най-вече от системи за противовъздушна отбрана за борба с руските ракетни нападения и нападения с дронове, както и от изтребители F-16, които се надява да започнат да пристигат още това лято.