През 80-те години на миналия век Джони Кеш е в период на криза. Човекът в черно - който някога е пял пред публика от затворници, че е "застрелял човек в Рино, само за да го гледа как умира" - е станал изпълнител за масовата аудитория.

"Беше се превърнал в странен дядо, а това не му харесваше", казва пред Тhe Guardian китаристът Марти Стюарт.

Стюарт току-що се е присъединил към групата на Кеш и "очакваше да види онзи човек, който създаде Folsom Prison Blues и San Quentin.

Но до началото на 90-те този провокативен и мрачно-готин човек все още не се е появил отново. Преди да бъде възкресена чрез партньорство с легендарния продуцент Рик Рубин, кариерата на Кеш е в застой.

През 1986 г. той е изоставен от Columbia Records - лейбъла, за чието създаване е помогнал, a след това не успява да се сработи със студиото Mercury. Освен това през предходното десетилетие е прекарал известно време в рехабилитационни клиники заради дългогодишна зависимост към амфетамини. В началото на 1993 г. 61-годишният Кеш, Стюарт и други влизат в студиото LSI в Нашвил и започват да записват песни от миналото, които певецът е пазил в задния си джоб. Но тъй като той не е имал договор със звукозаписна компания, те така и не са издадени и години наред остават игнорирани и незавършени.

Единадесет от тези песни съставляват предстоящия албум Songwriter, като оригиналните вокали на Кеш са пренесени върху нови инструментали. "Това са едни от най-добрите композиции, които той някога е правил", казва биографът на Кеш Марк Стилпър. "Жалко е, че не са били чути по неговото време."

Песните разкриват онзи Кеш, на когото Боб Дилън толкова се възхищава, че го нарича "човекът, който е земята и страната".

Сред тях са Drive On, която е история на ветераните от Виетнам ("Е, миномет падна на 20 фута от мен / И аз нося шрапнел до ден днешен / Аз се върнах у дома, но Текс не"); а I Love You Tonight е поразителна декларация на любов на Кеш към съпругата му Джун Картър.

Но записите от 1993 г. са били "наистина груби", разказва инженерът на албума Дейвид Фъргюсън. "Вероятно е позволил на групата да ги изпълнят само веднъж в студиото. Казал им е: "Добре, ще ги поправим някой друг път. Аз си тръгвам."

Новите аранжименти, направени със сина му Джон Картър Кеш, като продуцент, отдават дължимото на песните. Но със сигурност е било предизвикателство да се направи запис на Човекът в черно без негово участие, особено когато публиката има ясни очаквания за това как трябва да звучат песните му.

Стюарт казва, че Кеш е имал определена рутина през 80-те години за създаването на музика.

"Той оставяше Джон Картър на училище, след което отиваше директно в студиото на Джак Клемънт и караше инженера да включи микрофона. Изпяваше пет, шест, седем песни, каквото му хрумнеше, ставаше и си заминаваше.”

След това, с помощта на Фъргюсън и басиста Джими Титъл, Стюарт "остава до късно през нощта, взима тези касети и ги преработва в стила на Джони Кеш". Този подход е използван отново за Songwriter.

В началото на 90-те години Джон Картър вече е пораснал и се присъединява към баща си, Стюарт и др. като китарист, свирейки често с тях в горещата точка на кънтри музиката Брансън, Мисури.

"Имахме участия шест дни в седмицата, понякога с по две шоута на вечер", обяснява Джон Картър. "Но към 91-ва, 92-ра година концертите в едни и същи места като Брансън омръзнаха на баща ми. Той винаги е бил на път.”

"Но никога не е губил устрема си и вярата си в самата музика. Баща ми си живееше живота, после оставаше сам и почваше да учи. Няма как някой да го е виждал да свири на китара в автобуса. Той четеше постоянно и изучаваше свещените писания."

Биографът Стийлпър подозира, че решението на Кеш да култивира приятелски настроен към семейството имидж, са резултат от несигурност - и нуждата да докаже, че може да бъде част от мейнстрийм кънтри обществото.

"Той искаше легитимност; винаги се е чувствал непълноценен.”

През 1993 г. Кеш отново остава без лейбъл. Стийлпър смята, че това прави сесиите, довели до създаването на Songwriter, значими.

Друг биограф Робърт Хилбърн подкрепя това заключение в своята книга Johnny Cash: The Life.

"Това, което се оказа най-важният момент в кариерата на Кеш след Фолсъм, дойде през февруари 1993 г. със среща в Дъблин с ирландската рок група U2 и завърши със запознанството му с невероятен звукозаписен продуцент в Калифорния - пише той.

Срещата с U2 води до това, че Кеш пее The Wanderer в албума им Zooropa и е последвана от запознанството с Рик Рубин.

Така той съживява стария си образ и започва да прави сурови, мрачни записи, които дълбаят в смъртта и болката.

"Много хора от индустрията в Нешвил имаха предварителни идеи за това какъв трябва да бъде Джони Кеш и какъв трябва да бъде кънтри звукът по онова време", казва Стийлпър. "Рик Рубин нямаше такива скрупули. Той каза на Кеш: "Ти просто бъди себе си. Позволи ми да чуя какво имаш да кажеш."

Албумите на American Recordings, които Кеш прави впоследствие с Рубин, завършват арката на изкуплението му. Той се е посветил на любовта си към Джун, трезвен е и има вътрешен мир - а с помощта продуцента е намерил артистичен ренесанс. През последното десетилетие от живота му митологията, животът и статусът на Кеш са единни.

Стийплър завършва историята си за него със следните думи:

"Когато казваме Джони Кеш, това не е просто музика. Има негова статуя в сградата на Капитолия на САЩ - там има 100 монумента за 50-те щата, които казват: "Това е най-доброто от нас". И Джони Кеш е един от тези хора."

Албумът Songwriter излиза официално на 28 юни.