„Чук на Москва“: Ще промени ли Кая Калас посоката на външната политика на Европа
Тя не се страхува от Путин, а през февруари попадна в списъка на международно издирваните от Русия лица
Кая Калас ще трябва да се откаже от много привилегии, за да може да наследи Жозеп Борел на поста ръководител на външната политика на ЕС в новия петгодишен мандат на европейските институции.
Сега естонският премиер управлява от кабинет, намиращ се в сграда от 18-ти век в живописния стар град в Талин. Отвън има балкон с панорамна гледка към столицата и Финския залив, пише The Guardian.
През последната година обаче по всичко изглеждаше, че Калас е обречена да напусне горещото кресло на премиер, а в нощта срещу петък очакванията се потвърдиха след като тя беше одобрена от лидерите на ЕС за следващия върховен представител на блока за външната политика.
Една от най-силните страни на Калас е яснотата на нейните ценности и очевидната липса на съмнение, с която тя ги превръща в политики.
Знае какво мисли, знае как да го каже и може да го направи свободно на много езици, включително френски, английски, финландски, руски и, разбира се, естонски. Именно това я нарежда в списъка на издирваните от Русия официални лица, където беше включена през февруари тази година.
Не е изненадващо, че поставянето й начело на външната политика на блока е ясна заявка към Русия в разгара на продължаващата война в Украйна, допълва английското издание.
Ролята на комисар по външна политика не се свежда само до застъпничество, но и до посредничество в рамките на ЕС, и в този контекст някои анализатори твърдят, че огромната увереност на Кая Калас може да е проблем.
"В някои ситуации е възхитително да имаш някой, който води отпред и може да бъде безкомпромисен лидер, но върховният представител е това – представител", твърди западен дипломат.
От върховните представители се очаква да обединят противоречивите гласове на 27-те държави членки в единна позиция, дори ако това може да бъде напрегнато и разочароващо, както установи Жозеп Борел в желанието си да бъде по-критичен към войната на Израел в Газа.
Но нейните защитници твърдят, че 47-годишната Калас, дете на коалиционната политика, е по-изтънчена, отколкото предполага репутацията ѝ на "чук на Москва", както е известна в политическите и дипломатически кръгове.
Калас е пределно наясно с това, че ще трябва да бъде дипломат на 360 градуса, способен да разговаря за Близкия изток, Китай, Латинска Америка и Африка. Неотдавна, по време на среща на върха за мир в Украйна, тя заяви, че Естония, като страна, която е била жертва на колониално потисничество, разбира някои от мотивите на Глобалния юг.
Идвайки от малка страна с население едва 1,4 млн. души, тя заяви, че се чувства инстинктивно подготвена да чува всички гласове около масата.
Не е привърженик на мажоритарното гласуване във външната политика на ЕС – промяна, която може да облекчи необходимостта от съобразяване с възгледите на Унгария по отношение на Русия, но според критиците би оставила големите държави твърде доминиращи.
Естония, която се е борила упорито за свободата си от Съветския съюз и за това нейният глас да бъде зачитан в Брюксел, не желае да предава властта на европейски гиганти, отговаря самата Калас.
Лидер на естонската Партия на реформаторите от 2018 г., тя е депутат от 2011 до 2014 г., преди да бъде избрана в Европейския парламент, където специализира в областта на технологиите и конкурентното право.
Завърна се в естонския парламент като първата жена лидер на Реформаторите, преди да бъде избрана за министър-председател през 2021 г.
Калас признава, че семейната ѝ история оформя мнението ѝ за Русия, както и за много естонски граждани.
По време на съветската депортация през юни 1941 г. майка ѝ, тогава на едва на шест месеца, е депортирана в Сибир заедно с нейната майка и баба. Разрешено им е да се върнат в Естония 10 години по-късно.
Години след това майка ѝ се омъжва за Сийм Калас, който е министър-председател на Естония от 2002 до 2003 г. и европейски комисар от десетилетие до 2014 г.
Кая Калас беше заела премиерския пост само от година, когато Владимир Путин започна войната в Украйна през февруари 2022 г., която продължи да доминира по време на нейното управление и беше в основата на глобалната ѝ репутация.
Когато други лидери, като френския президент Макрон, твърдяха, че има шанс да възпрат Путин да започне нападението си срещу Киев, Калас, повлияна от прочита на историята, беше убедена, че разубеждаването ще е безсмислено.
Оттогава, заедно с колегите си лидери от балтийските държави, Полша и Обединеното кралство, тя твърдо заявява, че Украйна се нуждае от подкрепа не само за колкото време е необходимо, но и с каквото е необходимо.
Нейният аргумент е, че Русия е реваншистка имперска сила и да се вслушаме в заплахите на Москва, означава да се поддадем на страха.
Тя подкрепя прекратяването на вратичките в санкциите, изпращането на повече оръжия в Украйна, трибунали за военни престъпления, конфискация на руски активи, забрана за влизане на руски туристи в ЕС: целият пакет. Напоследък разшири концепцията си за руската заплаха, като включи използването на други разрушителни методи, включително миграция, дезинформация и саботаж.
Калас най-вече предупреждава за последиците от загубата на европейска воля.
"Постигането на мир или прекратяване на огъня при условията на Русия не означава, че страданията ще спрат. По-лошото е, че Путин винаги ще иска повече и тогава нито една страна в Европа няма да бъде в безопасност", заяви тя в скорошно интервю за The Guardian.
Калас предлага практически идеи, включително общ дълг, за да убеди производителите на оръжие да строят заводи.
Но нейната ясна мисъл – или догматизъм, в зависимост от това как я възприемате, има своята цена.
Тя е първата, която признава, че е по-популярна в международен план, отколкото у дома, а решението ѝ да повиши данъците, за да увеличи разходите за отбрана, което е анатема за една либерална партия, е форма на политическо самоубийство във вътрешен план.
Кая Калас е политик, който умее да се надсмива над себе си и може да се наложи да използва много от този ироничен хумор през следващите години, завършва The Guardian.