Един от начините да се погледне на еврозоната е като на гора, в която се натрупва суха трева. Местните жители не правят много, за да я разчистят, а някои от тях се разхождат наоколо с факли, въпреки че знаят, че би било глупаво да ги хвърлят на земята. Освен това наблизо има пожарна кола, която вероятно ще се притече на помощ.

По този начин описва ситуацията в зоната на единната европейска валута в свой анализ Reuters, предупреждавайки, че рисковете от нова криза, подобна на срива, който тя претърпя преди повече от десетилетие, нарастват, но условията за такава вероятно все още не са назрели достатъчно.

Основните опасения в момента са, че Франция, където крайнодесният „Национален сбор“ (Rassemblement National) доминира на първия тур на предсрочните парламентарни избори, може да навлезе в период на изключителна политическа нестабилност и фискална разточителност. Това може да доведе до рязко повишаване на доходността на френските държавни облигации.

Други силно задлъжнели членове на еврозоната, особено Италия, биха могли да пострадат от разпространение на проблема. Тогава единната валута ще се окаже висяща на тънък косъм. Причината - Франция и Италия са много по-големи икономики от Гърция и другите членове на еврозоната, които бяха в центъра на последната криза.

Но този сценарий не изглежда неизбежен, защото Жордан Бардела, крайнодесният кандидат за министър-председател, смекчава фискалните обещания на партията си. „Национален сбор“ се стреми да спечели президентските избори във Франция през 2027 г. и би било глупаво да подкопае доверието към себе си, като предизвика финансова криза преди това.

Eвропейски избори и Фед: Ултимативният тест за устойчивостта на пазарите

Инвеститорите също не са много разтревожени. Откакто президентът Еманюел Макрон свика изборите, разликата между доходността на френските и германските 10-годишни държавни облигации се увеличи от 49 до 85 базисни пункта. Заразяването на Италия също е ограничено: разликата в доходността на нейните облигации спрямо германските се е увеличила от 133 на 162 базисни пункта. През 2011 г., когато министър-председател беше Силвио Берлускони, разликата достигна 560 базисни пункта. Още повече, че финансовите пазари бяха странно облекчени от резултатите от първия тур на парламентарните избори във Франция в неделя.

Въпреки това средносрочните перспективи пред единната валута са обезпокоителни. Високите дългове, неотложните нужди от разходи и ниският растеж в много страни в период на засилващ се национализъм и геополитически конфликти създават проблеми.

Линии на защита

Еврозоната има начини да се защити от финансова криза. Ако разликата в доходността на облигациите на дадена държава се увеличи рязко, Европейската централна банка може да се намеси и да изкупи нейния дълг. Нейният Transmission Protection Instrument е предназначен да "противодейства на необоснована, хаотична пазарна динамика".

Към днешна дата централната банка е много по-склонна да се намесва, отколкото в началото на последната криза в еврозоната. Едва след като през 2012 г. Марио Драги стана неин председател и обеща да направи "каквото е необходимо", ЕЦБ разработи инструмент за борба с пазарния хаос.

Въпреки това от институцията са категорични, че ще се притекат на помощ само ако дадена страна провежда "стабилна и устойчива фискална и макроикономическа политика". Така че едно просрочило задълженията си правителство може да бъде оставено да се сблъска само с инвеститорите и дълговете, както се случи с Гърция, докато не прие отговорна фискална програма през 2015 г.

Публичните финанси на Франция ще затънат, независимо кой ще спечели вота

Математика на дълга

Нещо повече, една от разликите в сравнение с кризата в еврозоната тогава е, че лихвените проценти сега са по-високи. Следователно обслужването на държавните дългове е по-скъпо.

По данни на Международния валутен фонд миналата година заемите на Италия са били 137% от националния доход, докато дългът на Франция е бил 111%. Същевременно фискалните дефицити на двете страни бяха съответно 7,2% и 5,5% от БВП.

Миналия месец Европейската комисия, изпълнителният орган на ЕС, заключи, че двете страни - заедно с още седем, които използват единната валута, и три, които не я използват - имат прекомерни дефицити. През следващите месеци тя ще се опита да убеди всяка от тях да намали съотношението на дълга си като част от процедурата на съюза за прекомерен дефицит. Франция и Италия може да се наложи да затегнат фискалната си политика съответно с 0,5% и 0,6% от БВП, ако получат максималния срок от седем години, за да се приспособят, според мозъчния тръст Bruegel.

В същото време политиците няма да искат да намалят публичните разходи или да повишат данъците, тъй като това ще подкопае популярността им и ще забави икономическия растеж. Но те могат да договорят споразумение с ЕК. Ако това се случи, пазарите засега трябва да останат спокойни.

Франция - следващото изпитание за устоите на еврото

Проблемът е, че според прогнозите на МВФ съотношението на дълга към БВП ще продължи да се увеличава, като до 2029 г. ще достигне 145% от БВП за Италия и 115% за Франция. Така че коефициентите на задлъжнялост ще останат високи дори и след известно фискално орязване.

Поддържането на ниски дефицити ще бъде трудна задача. През следващите години всички европейски правителства ще трябва да изразходват повече средства за отбрана, климатични промени и застаряване на населението. Ако Русия победи Украйна, те вероятно ще започнат да правят панически разходи и за въоръжаване.

Страните от еврозоната също така няма да могат лесно да се отърват от дълговете си. Според МВФ френската икономика ще се разширява средно с едва 1,3% през следващите шест години, а Италия ще успее да постигне едва 0,6% годишен ръст.

Задачата им ще стане още по-трудна, ако геополитическата ситуация се влоши. Пълзящата студена война между Китай и САЩ и произтичащата от нея фрагментация на глобалната търговска система вече ограничават световната икономика. Ако Доналд Тръмп се завърне в Белия дом и изпълни обещанията си за налагане на мита, растежът ще понесе още един удар.

ЕС би могъл да противодейства на някои от тези сили, ако успее да повиши производителността и инвестициите. Той би могъл да укрепи своя единен пазар, който понастоящем не включва енергетиката, капиталовите пазари и цифровите комуникации. Той би могъл да приеме целенасочена индустриална политика за целия блок, финансирана от централен бюджет, за да се увери, че няма да изостане от Китай и САЩ, които използват субсидии, за да подкрепят своите предприятия. Драги скоро ще изготви проект в тази насока.

Проблемът е, че тези политики изискват по-голямо единство, а националистическите политици, които са във възход в целия ЕС, няма да са склонни да ги приемат. Затова еврозоната изглежда обречена на бавен растеж и висок дълг. С натрупването на все повече суха трева в гората рискът от нов пожар продължава да расте.