Киър Стармър, адвокат по правата на човека, израснал в малък град в Южна Англия, е на път да стане министър-председател на Обединеното кралство. Победата му от вота на 4 юли е категорична. Въпреки това Великобритания едва го познава.

Стармър е политик само от 9 години, но откакто е коронован за лидер на лейбъристите в Обединеното кралство през 2020 г. насочва партията си към сегашното ѝ превръщане в доминиращата сила в британската политика.

Малцина смятаха, че такава трансформация е възможна. Неговите врагове го наричат късметлия: те казват, че той се е възползвал от бедствието на торите и е победител по подразбиране. Истината обаче е по-любопитна и впечатляваща, пише в очерк за Киър Стармър журналистката на Politico Таня Голд.

На 61 години той има дълга история. Баща му е бил мълчалив, авторитарен производител на инструменти. (По време на кампанията си Стармър напомняше за занаята на баща си толкова често, че политическата класа, а понякога и избирателите, му се подиграваха за това.) Майка му е била медицинска сестра в тежко здравословно състояние, болестта на Стил. Кръстен е на Киър Харди - първият лидер на Лейбъристката партия.

Стармър е бил отличник в училище. Свири на флейта и играе футбол. След това започва да учи право. Братята и сестрите му го наричат „Супермомче“.

Като социалист, той е поддръжник на меката левица. Когато твърдолевият лидер на лейбъристите Джереми Корбин пада през 2019 г., Стармър застава начело на партийното ръководство на лявата платформа, давайки 10 обещания, за да се хареса на привържениците на своя предшественик. След като идва на власт, той отстранява почти всички. Привържениците на Корбин и антисемитите са премахнати от партията.

Сега Стармър казва, че Covid-19, Украйна и състоянието на публичните финанси му забраняват да продължи с първоначалната си платформа.

„Промяната започва сега“, заяви Киър Стармър, вероятният нов премиер на Обединеното кралство

"Котката просто е мъртва"

Том Болдуин, журналистът, написал „Киър Стармър: Биографията“, сравнява стила му с начина, по който един баща реагира на смъртта на котката на децата си. Според него Киър просто би казал „котката е мъртва“ без много да говори за това, докато Тони Блеър би коментирал: „Това беше най-страхотната котка, която някога сме имали!“, настоявайки да се проведе разговор за животното. „Те имат много различни стилове, но в крайна сметка”, казва Болдуин, „котката така или иначе е мъртва.”

По този повод Таня Голд разказва как по време на предизборна реч на Стармър жена от публиката припада. „Чухме счупване на стъкло и тихо тупване, когато тя падна на пода. Загрижената лейбъристка публика чакаше реакция от Стармър, който най-накрая каза „… Мисля, че тя припадна… Имаме много опитен полицай…“ и продължи“, разказва Голд.

„Толкова голяма част от политиката е спектакъл“, коментира още биографът на Стармър Болдуин. „Тони Блеър строеше кули от карти, Борис Джонсън подпали каквото имахме. Стармър мести градивните елементи с мрачна и прагматична решителност, което е скучно за гледане, но в крайна сметка ще получите къща“, казва метафорично той за стила на новия британски премиер.

Стармър не обича блясъка на политическите речи – той е твърде внимателен и срамежлив, допълва авторката на очерка в Politico, според която той е бил възрастен през целия си живот – както в отношенията с родителите си, така и в тези с връстниците си, като например в училище осуетява насилието към по-слабите. „Детето-родител“, както Голд нарича архетипа на Стармър, има два недостатъка: склонност към авторитаризъм и, ако ролята му на спасител бъде осуетена, ярост.

Риши Сунак спечели първия предизборен дебат срещу кандидата на лейбъристите

Киър Стармър и госпожа Стивънидж

Когато изборите бяха свикани на 22 май, Стармър отива в централата на лейбъристите, за да направи обръщение. Видео показва как всички се изправят, за да го поздравят и го аплодират. Той стои, с ръце в джобовете, с наведена глава. После стиска дясната си ръка в лявата и изглежда така, сякаш цялата тежест на света е върху раменете му.

След това той се прибра вкъщи при семейството си в северен Лондон и яде лазаня, както казва сам пред Politico. Женен е за служителка на NHS, с която имат две деца, но никога не е говорил за тях публично.

Кампанията му се фокусира върху електората в маргинални избирателни райони. Лейбъристките стратези са особено обсебени от жената Стивънидж - въображаема гласоподавателка на 40 години, с деца и зле платена работа. Тя се тревожи за разходите за живот, Националната здравна служба и имиграцията. Смята, че Уестминстър е нещо незначително.

„Смешното в това е, че в инстинкта си Киър е не само като избирателите най-общо казано, но и особено като този неангажиран целеви избирател, който е скептичен към политиката и повечето политици", казва Джош Саймънс, старши стратег на лейбъристите – и сега депутат.

Самият Стармър казва: „Наистина предпочитам да бъда на път за кампания, отколкото да съм в много по-клаустрофобичната среда на парламента, където две страни си крещят една на друга.“

Той добавя, че обича да слуша избирателите и го демонстрира с поговорката: „Затова човек има една уста и две уши“.

Изборен погром, невиждан от 1906 г., заплашва консерваторите на Риши Сунак

Стармър може да бъде страхотен министър-председател реформатор на лейбъристите. Или, както го наричат осуетените му врагове, консерватор в червено, следващ плановете за разходи на торите и просто играещ на ръба. Или може бързо да бъде повален от болната икономика: той няма фракция в лейбъристите и ако се провали, остава без приятели, пише Таня Голд.

Стармър казва още, че очаква с нетърпение да бъде част от правителството и копнее да сложи край на „психодрамата на партията на торите“. „Те идват на власт, внедряват се в Уестминстър и след това се захващат с истинската си работа - да се разкъсват на парчета. Докато това се случва, страната е пренебрегната“, коментира той.

Относно един от главните герои в тази психодрама на торите - Борис Джонсън – казва: „Много хора твърдяха, че Джонсън ще бъде министър-председател в продължение на 10 години. Никога не съм вярвал в това. Винаги съм смятал, че в крайна сметка неговият характер ще го събори.”

Да, характерът е съдба, изтъква Стармър.