Гласоподавателите във Франция за пореден път се мобилизираха и успяха да попречат на Марин льо Пен да вземе властта.

Но победата над крайната десница постигна хаотичен резултат, като нито една партия не получи достатъчно места за мнозинство в парламента, а настъпилият хаос във френската политика може да продължи месеци, пише в анализ след бурната изборна нощ в Париж Politico.

Историческите парламентарни избори във Франция могат да отворят пътя към властта на крайната десница за пръв път след Втората световна война

Неуспешният залог на Еманюел Макрон

Президентът Макрон свика предсрочните избори през юни след тежката загуба за партията му на европейските избори, в опит да спре набиращия скорост крайно десен Национален сбор на Льо Пен.

Министър-председателят на Макрон Габриел Атал заяви, че ще подаде оставка, но далеч не е ясно кой би могъл да поеме поста.

Това обаче не помрачи настроението на френския президент. На частно събиране със съюзниците си в неделя вечер той демонстрира оптимизъм, заявявайки: "нашите идеи са живи и не сме загубили избиратели", твърди един от присъстващите пред Paris Playbook.

От крайната десница до крайна левица – всички политически сили са се ангажирали с разточителни икономически мерки

Публичните финанси на Франция ще затънат, независимо кой ще спечели вота

Новото правителство – сложен за решаване пъзел

Националното събрание, долната камара на френския законодателен орган, с 577 места, сега е разделен между левицата, центъра и крайната десница. Нито една група не е дори близо до мнозинство, като никоя не достига до 200 депутати.

"Не е възможно да управляваш Франция, ако нямаш 240-250 депутати", казва Силвен Майяр, депутат от партията на Макрон "Ренесанс". "Бях председател на групата "Ренесанс" с коалиция от 250 депутати и това вече беше много сложно", допълва той.

Въпреки че левият алианс и либералите на Макрон се съгласиха да си сътрудничат и да гласуват тактически, за да попречат на Националния сбор на Льо Пен да спечели, по-дълбока коалиция между двете групи за управление на Франция изглежда малко вероятна.

Profit.bg

34-годишният Габриел Атал стана най-младият министър-председател на Франция

Ветеранът на крайната левица Жан-Люк Меланшон изключи възможността да управлява с либералите на президента. По същия начин министър-председателят на Макрон Габриел Аттал заяви, че неговата партия никога не би споделила властта с Меланшон.

В неделя вечерта Атал отвори вратата за оглавяване на служебно правителство, което да осигури известна стабилност по време на Олимпийските игри, които започват само след броени дни.

Каквото и правителство да излезе от тази бъркотия, то едва ли ще бъде стабилно за дълго, допълва Politico.

Главният изпълнителен директор на Euronext коментира, че както крайно десният, така и левият алианс няма да успеят да осъществят радикалните си планове

Стефан Буджна: Бизнесът трябва да се успокои за изборите във Франция

Тази есен преговорите за бюджета ще бъдат първата потенциална точка на напрежение. Франция е подложена на натиск да намали дефицита си, след като в началото на годината не постигна целите си. Има много идеи, по които левите, либералите и крайната десница никога няма да постигнат съгласие. Фискалната политика е на първо място в списъка.

Льо Пен загуби, но не е аут

След първия тур на гласуването Националният сбор на Льо Пен беше на път да спечели властта за първи път в историята си. Тази мечта остана на косъм в неделя вечер, след като центристите на Макрон и левият алианс си сътрудничиха, за да не допуснат крайнодясната партия до участие в изборите, за радост на основните проевропейци.

Мрачното настроение в предизборния щаб на десницата беше красноречиво: активистите освиркваха Меланшон, а младата звезда на партията Жордан Бардела осъди елитарната зашита на центъра и левицата като "неестествен съюз".

При цялото това ожесточение, партията обаче драстично увеличи броя на депутатите си в Националното събрание.

Партията на Макрон остана втора, министър-председателят заяви, че ще подаде оставка

Шокиращ обрат: Левицата спечели изборите във Франция, Марин Льо Пен не призна поражението си

"Това е политическо сътресение, дори ако Националният сбор в крайна сметка не управлява страната", коментира Бенжамен Морел, политически анализатор в университета "Пантеон-Асас" в Париж.

Движението на Льо Пен са "големите победители на изборите", смята той. "Милиони гласове се превръщат в голям финансов неочакван приход", допълва анализаторът във връзка с държавното финансиране, което ще последва резултата.

Това поставя Льо Пен в силна позиция преди вероятната ѝ кампания за президентския пост във Франция, когато Макрон се оттегли през 2027 г. "Те имат чудесен наратив преди 2027 г.: могат да кажат, че победата им е била открадната и те са истинската алтернатива", допълва Морел.

Ключът е в ръцете на Джорджа Мелони и Марин Льо Пен

Може ли крайната десница да превземе Европа?

Макрон се провали, но можеше да бъде и по-зле

Преди седмица изглеждаше, че Макрон се е запътил към политическа катастрофа, тъй като предсрочните избори не само не спряха Льо Пен, но и поставиха партията ѝ на крачка от властта.

В неделя вечер неговата центристка коалиция предотврати най-лошото, оцелявайки като парламентарна сила, макар и по-малка. Но тези утешения не отричат реалността, че крайната десница сега е по-силна, а либералите по-слаби.

Преди предсрочните избори президентът беше лидер на най-голямата група в парламента. Сега той вероятно ще трябва да работи с опозиционен политик като премиер. Авторитетът му в страната и доверието в чужбина са накърнени.

Крайнодесните партии постигнаха значителен напредък на изборите за ЕП, печелейки вота във Франция и представяйки се добре в Германия и други страни

„О, не!“: Макрон разпусна френския парламент след крайнодесния завой на евровота

Според Алберто Алемано, професор в HEC Paris, Макрон е имал право да свика предсрочни избори, въпреки че те завършиха с объркване.

"Виждам много латентни напрежения във Франция, много проблеми, които не са били разгледани. Той отвори кутията на Пандора, страната не е доволна от макронизма и крещи за ново чувство за политическа принадлежност.", смята професорът.

Меланшон няма да стигне до премиерския пост

Ако има един категоричен победител, това е ветеранът на левите радикали Меланшон, който спечели надпреварата с достатъчно мнозинство, за да има право да поиска от Макрон да назначи ляв министър-председател и да вкара движението му във властта. И той направи точно това на сцената пред скандиращите избиратели снощи.

"Готови сме за това", категоричен беше Меленшон. Трикратният кандидат за президент посочи, че не би имал нищо против самият той да стане министър-председател на Франция.

Би било крайно да се заключи, че Франция е на прага на икономическа катастрофа и би било грешно да се предположи, че ще има сериозни последици за целия континент. Въпреки това, има рискове както на национално ниво, така и на ниво ЕС

Истинските рискове за инвеститорите след възхода на крайната десница в Европа

Това обаче няма да се случи.

Лидерът на левицат е определян като токсичен за много политици заради изблиците си на гняв и жестоките нападки срещу опонентите му. Неотдавна критиците го обвиниха, че флиртува с антисемитизма, когато се появи, за да омаловажи нападенията срещу евреи във Франция.

Меланшон дори не може да убеди другите партии в рамките на хлабавия ляв алианс, от който е част, да го включат във властта. По-широката лява коалиция - под знамето на Новия народен фронт, вече се разпада. Нейните лидери в неделя вечер отправиха противоречиви послания за целите си.

Докато Меланшон заяви, че левицата ще прилага "нашия манифест, нищо друго освен нашия манифест", евродепутатът Рафаел Глуксман, лидер на по-малка партия в алианса, изглеждаше по-примирен, предлагайки "разговори, дебати и промяна на политическата култура".

Германия е най-шокиращият пример, но това се случва и в Португалия, Италия, Швеция, Нидерландия и Франция

Младежите в Европа търсят решение на проблемите си в крайната десница

Какво следва от цялата политическа бъркотия?

На този въпрос няма лесен отговор, пише Politico.

Тъй като нито една партия не е спечелила категорично, възможно е президентът да избере стратегия на изчакване, за да даде на партиите време да проведат коалиционни преговори.

След това Макрон би могъл да се допита до лява фигура, която да състави правителство, като се има предвид, че левицата се очертава като най-голяма група в парламента.

Социалистическата партия например изцяло не изключва възможността за създаване на по-широка коалиция, но е малко вероятно Меланшон да се съгласи да смекчи своя манифест.

През по-голямата част от 25-те години, откакто фискалните правила на ЕС са в сила, бюджетният дефицит на страната е по-голям от изискваните 3%

Франция - следващото изпитание за устоите на еврото

Алтернативно, Макрон може да назначи служебно правителство, което да запази поста на министър-председател на Атал. Той дори би могъл да възприеме италианския модел и да назначи технократски екип от експерти под ръководството на консенсусна фигура. Такава администрация би се въздържала от амбициозни планове и би се съсредоточила върху поддържането на държавните колела в движение.

Такава ограничена администрация би се опирала на мълчаливо споразумение между диаметрално противоположни партии да се въздържат от свалянето ѝ, дори само за да успокоят пазарите и международните партньори.

Но едно служебно или експертно правителство "рискува да се окаже много разочароващо от демократична гледна точка", предупреждава политическият анализатор Морел. "Французите гласуваха масово, центърът беше победен и ако това завърши с оставането на Атал на поста министър-председател, не е добре за френската демокрация.", допълва анализаторът.