Преди четири десетилетия Съединените щати разположиха в Европа ядрени ракети Cruise и Pershing II, за да противодействат на съветските SS-20 - ход, който разпали напрежението в Студената война, но след години доведе до историческо споразумение за разоръжаване.

„Можем да се гордеем, че засадихме тази фиданка, която един ден може да се превърне в могъщо дърво на мира“, каза съветският лидер Михаил Горбачов на президента на САЩ Роналд Рейгън през декември 1987 г., когато се договориха да демонтират конкурентните системи в рамките на договор, който премахна всички наземни ядрени и конвенционални оръжия с малък и среден обсег (INF) - тези достигащи между 500 и 5500 км.

Тази спогодба оцеля до 2019 г., когато Доналд Тръмп, тогава президент на САЩ, се отказа от договора, позовавайки се на предполагаеми нарушения, които Русия отричаше. Но рисковите последици от пълното разтрогване на пакта стават напълно очевидни едва сега, когато и двете страни излагат плановете си за ново разгръщане.

На 28 юни президентът Владимир Путин заяви публично, че Русия ще възобнови производството на ракети с малък и среден обсег с наземно базиране - нещо, което Западът подозира, че така или иначе вече прави - и ще вземе решения къде да ги разположи при необходимост. Експерти по сигурността предполагат, че тези ракети, както повечето руски системи, ще могат да носят конвенционални или ядрени бойни глави.

На 10 юли Съединените щати заявиха, че от 2026 г. ще започнат да разполагат в Германия оръжия, които ще включват SM-6 и Tomahawk, досега разполагани предимно на кораби, както и нови хиперзвукови ракети. Това са конвенционални системи, но някои от тях теоретично могат да бъдат оборудвани и с ядрени накрайници, а експерти по сигурността са категорични, че руското планиране трябва да предвиди тази възможност.

Тихият океан и Украйна засилват ядреното напрежение. Русия: На ръба сме

Решенията, взети на фона на изостреното напрежение във връзка с войната в Украйна и това, което Западът смята за заплашителна ядрена реторика от страна на Путин, допълват и без това сложния набор от заплахи и за двете страни. Те също така са част от по-широката надпревара във въоръжаването с Китай по отношение ядрените и конвенционалните оръжия с малък и среден обсег.

„Реалността е такава, че и Русия, и САЩ предприемат стъпки, които според тях повишават сигурността им, независимо дали това става за сметка на другата страна“, посочва пред Reuters Джон Волфстал, директор по глобалните рискове във Федерацията на американските учени и бивш служител на САЩ в областта на контрола на въоръженията. „В резултат на това всяка стъпка, която Съединените щати или Русия предприемат, оказва натиск върху противника да отговори по някакъв начин - политически или военен. Това е определението за надпревара във въоръжаването“.

Сценарии за удари

Андрей Баклицки, старши изследовател в Института на ООН за изследване на разоръжаването, от своя страна, заявява, че планираните разполагания създават „повече сценарии за пряка военна конфронтация между Русия и страните от НАТО“, за които всички трябва да се подготвят. Хипотетично, казва той, това може да включва случаи като руски удар по полска база, където се съхраняват западни оръжия, предназначени за Украйна, или американска атака по руски радар или команден и контролен пункт. По думите му всяка от страните вече разполага с възможности за нанасяне на такива удари с помощта на морски или въздушни ракети, но добавянето на наземни такива би им дало повече възможности за провеждане на атака и противодействие на отговора на противника.

Според експертите рискът е това да подхрани и без това високото напрежение и да предизвика по-нататъшна спирала на ескалация.

Волфстал акцентира, че разглежда планираното разполагане на американски оръжия в Германия по-скоро като сигнал към европейските съюзници, отколкото като стъпка, предоставяща някакво значително военно предимство.

За първи път от края на Студената война: САЩ разполагат в Европа най-мощните си оръжия

„Единствената ми загриженост относно разполагането на тези системи е, че те може да не увеличат военния ни капацитет, но почти сигурно ще увеличават риска, че една криза може да се ускори и да излезе извън контрол“, предупреждава той.

Улрих Кюн, специалист по контрол на въоръженията в Института за изследване на мира и политиката на сигурност в Хамбург, на свой ред, казва: „От руска гледна точка, ако се разположат този вид оръжия в Европа, те могат да генерират стратегически заплашителни ефекти - за руските командни центрове, за политическите центрове в Русия, за летищата, аерогарите, където са разположени руските стратегически бомбардировачи.“

Според него Русия може да отговори, като разположи повече стратегически ракети, насочени към континенталната част на САЩ.

Как ще отговори Китай?

Всяко разполагане на руски и американски ракети със среден обсег на действие може да предизвика и по-нататъшно увеличаване на мощта на Китай, който не е обвързан със съветско-американския договор от 1987 г. и затова е свободен да увеличава собствения си арсенал.

В доклад до Конгреса за 2023 г. Министерството на отбраната на САЩ посочва, че ракетните сили на Китай разполагат с 2300 ракети с обсег между 300 и 3000 км и още 500, които могат да достигнат целите си на разстояние между 3000 и 5500 км.

Загрижеността за ракетите на Китай беше важен фактор за решението на Тръмп да се откаже от договора с Русия, а САЩ вече направиха първа стъпка към разполагане на собствени оръжия със среден обсег в съюзнически държави в Азия. През април те извършиха първото си разполагане в чужбина на забранени преди това ракети с наземно базиране, когато участваха в двуседмично военно учение във Филипините.

Нов космически и ядрен потенциал на Русия разтревожи САЩ

„Това няма да бъде двустранна надпревара във въоръжаването между Русия и САЩ и техните съюзници, а много по-сложна, с потенциал за включване на Китай и други съюзници на Вашингтон в Азия като Южна Корея и Япония“, казва Куун,

И тримата експерти са категорични, че шансовете на Русия и САЩ да постигнат споразумение за контрол на въоръженията, подобно на това, което Рейгън и Горбачов сключиха през 80-те години на миналия век, са малки.

„Дори ако Русия и САЩ напълно се съгласят, че цялото това нещо не помага на никого и поискат да се върнат към договора INF, САЩ няма да могат да го направят заради Китай, защото те наистина се нуждаят от тези системи, за да отговарят на китайските възможности“, казва Баклицки, добавяхки, че вероятността е „просто да продължим да трупаме тези системи и да ги насочваме едни към други, така че не изглежда да ни чакат хубави времена.