Лиза Фрейзър е на 30 години и в момента е безработна.

Въпреки това, миналата година тя е била в Тайпе, Будапеща и Ню Йорк, и не смята да се отказва от ваканциите, докато си търси препитание.

"Нямам бюджет. Имам приблизителна представа, но ако го надхвърля, значи така е станало. Никога няма да се спирам от това, което искам по време на почивката."

Според проучване от 2023 г. на финансовия уебсайт WalletHub 25% от американците казват, че си струва да задлъжнеят заради една хубава почивка.

По-голямата част го правят, като зареждат разходите за пътуване с кредитна карта, а 20% от анкетираните предпочитат да пропуснат плащане по кредитна карта и да вложат парите за почивка, отбелязва CNN.

Елизабет Кюрид-Халкет e професор по публична политика в Университета на Южна Калифорния.

Според нея, настоящата тенденция пътуванията да се превърнат от "незадължителни" в "приоритетни" е започнала още през финансовата криза от 2000 г. и нараства след пандемията.

"Не бихме могли да предвидим начинa, по който пандемията засегна различните поколения по различен начин, но идеята, че приятелите ни имат значение, че животът има значение, колко е важно да се живее добре - това доведе до промяна как хората харчат парите си. Когато си млад, нямаш пари, които да прехвърлиш в друга област, но можеш да кажеш: "Ще помисля за това по-късно и ще живея най-добрия си живот сега".

Икономиката "тост с авокадо"

Професорът повдига темата за това, което нарича "тост с авокадо".

Тя се позовава на интервю от 2017 г. с австралийския магнат в сферата на недвижимите имоти Тим Гърнър, в което той намеква, че милениалите не могат да си позволят големи покупки като първоначална вноска за жилище, защото харчат целия си разполагаем доход за "тост с авокадо".

Коментарите на Гърнър станаха вайръл и се превърнаха в множество мемета, много от които излагаха аргумента, че цените на жилищата са се повишили толкова много, докато заплатите са останали в застой, което е истинската причина младите хора да не могат да си позволят да си купят жилище – а не поръчките им за закуска.

"Социалната мобилност е толкова недостъпна и нещо трябва да се промени", казва Кюрид-Халкет. Начинът на мислене е следният:

"Не мога да си купя къща, не съм сигурен, че мога да си позволя колеж или висше училище, така че може и да отида в Испания само с раницата си на гърба. Това едва ли ще намали дълговете, които имам за други неща".

Алекс Кинг, основател на уебсайта за лични финанси Generation Money, използва друга дума за този феномен: "разходване на средства с цел обреченост".

"Те наистина се чувстват така, сякаш им се дължи нещо и тяхното поколение е третирано несправедливо", казва той. "Те смятат, че дългът по кредитната им карта не е толкова рисков, колкото е. Не се интересуват толкова много от това да не задлъжняват."

Кинг добавя, че социалните медии са променили начина, по който много хора мислят за пътуванията. Дигиталните номади, инфлуенсърите и създателите на съдържание правят така, че да изглежда, че пътуването на пълен работен ден може да бъде достъпно за всеки.

Лиза Фрейзър се съгласява, че FOMO играе голяма роля при вземането на решения, тъй като не обича да се чувства изоставена, ако приятелите ѝ отиват някъде без нея. Тя също така полага усилия да посещава магазини, кафенета и други места, които е видяла онлайн.

Купи сега, плати по-късно

Докато някои хора могат просто да запишат скъп полет на кредитната си карта и да го изплатят по-късно, други могат да се запишат за програми за разсрочено плащане на трети страни като Klarna, Uplift и Affirm.

Тези услуги "купи сега, плати по-късно" се приемат от редица авиокомпании, включително United, American и Delta, но Кинг смята, че те могат да бъдат хищнически.

"Има хора, които задлъжняват безразсъдно, но с течение на времето започват да се справят и доходите им се увеличават. Ако са малко по-стриктни, могат да се справят. Но има и хора, които придобиват навика да задлъжняват. Когато това ги сполети, започват да мислят за покупка на жилище. Помнете, че от значение са не само доходите – важни са и дълговете ви."

Собственият финансов опит на Лиза Фрейзър включва различни навици на харчене. В един от случаите тя се изнася от апартамент и оставя на наемодателя да задържи гаранционния ѝ депозит, вместо да плати наема за следващия месец, за да има пари в брой, които да похарчи за пътуване с приятелите си.

Освен това е давала пари на родителите си и е зареждала стоки от кредитна карта в Хонконг, която е спряла да плаща, когато се е върнала в Обединеното кралство.

Що се отнася до дългосрочните планове, тя все още не е сигурна какво ще се случи, въпреки че целта ѝ е да се върне в Хонконг, където е живяла, преди да бъде съкратена като учителка по английски език миналата година.

"В крайна сметка, ако ще се сдобивам с къща, това ще се случи някой ден. Не искам да казвам съдба или нещо подобно, но ако ми е писано да получа къща, знам, че ще я получа, така че просто не се напрягам за това", казва Лиза.