$80 милиона за филм. Получават ли холивудските звезди прекалено много пари?
В дните след новината за завръщането на Робърт Дауни Джуниър във вселената на Marvel се заговори за възнагражденията, които той и режисьорите ще получат. Това отново повдигна въпроса кога гигантският хонорар за звездата в една продукция е разумно похарчен
Наскоро феновете на Marvel имаха повод за радост. Беше обявено, че Робърт Дауни Джуниър се завръща в поредицата за супергерои. Той обаче няма да е Тони Старк, а най-вероятно ще влезе в ролята на злодея д-р Дуум.
Очакват се два филма с негово участие – през 2026 г. и 2027 г. Така феновете получиха онова, което искат и всички би трябвало да са доволни.
Нещата не са толкова прости. В дните след новината за завръщането на Дауни се заговори за хонорарите, които той и режисьорите (братята Антъни и Джоузеф Русо) ще получат.
Макар числата да не са обявени официално, Variety написа, позовавайки се на свои източници, че Русо ще забогатеят с 80 милиона долара, а хонорарът на Дауни е дори още по-висок (като с него вървят и други придобивки). Дори и тези суми да са леко преувеличени, пак говорим за рекорди, още повече, че става дума за филми, чието създаване не е започнало.
Тази история отново повдигна въпроса за гигантските хонорари, които филмовите звезди получават – тема, която се обсъжда от десетилетия.
В средата на 90-те години например Джим Кери получи фантастичните за онова време 20 млн. долара предварително, за да участва в комедията The Cable Guy. Филмът се оказа провал, но 20-те милиона на Кери дълго време бяха най-големият предварителен хонорар.
След това към групата актьори „за $20 млн.“ се присъединиха имена като Том Круз, Леонардо ди Каприо, Джулия Робъртс и Сандра Бълок.
Разбира се, в Холивуд са плащани и далеч по-големи суми на звезди от световна величина. Мел Гибсън, Джони Деп и Арнолд Шварценгер получаваха възнаграждения от порядъка на 30 млн. долара на филм от поредиците „Смъртоносно оръжие“, „Карибски пирати“ и „Терминатор“.
Но сумата от 20 млн. долара се считаше за белег за важността на един актьор. Дженифър Лорънс например казва, че е получила толкова за един филм през 2016 г., т.е. 20 години след Джим Кери.
През последните години обаче като че ли се наблюдава спад в интереса към големите звезди, а оттам и в хонорарите им, макар че част от тях все ще получават сериозни суми.
Причините за това могат да се търсят и в стрийминг платформите, които имат по-различен модел на финансиране и не предлагат чак толкова възможности за големи печалби на актьорите.
Т.нар. back-end сделки, които гарантират на звездите процент от приходите на продукцията, но им дават право на по-малки предварителни хонорари, не са по вкуса на Netflix например. Ето защо повечето се опитват да се договорят за солидни суми преди продукцията изобщо да е започнала.
И макар че информацията никога не е на 100% сигурна, твърди се, че Райън Гослинг е получил 12 млн. долара за TheFallGuy, който не се представи особено добре. За Зендая казват, че са ѝ платени около 10 млн. долара за участието ѝ (включително като продуцент) в Challengers.
Много ли е това за актьори, чиито най-касови филми са от типа на „Барби“ и „Спайдърмен“? Сигурно е, че тези числа пораждат допълнителни съмнения в искреността на шефовете от филмовата индустрия.
По време на миналогодишните стачки в Холивуд изпълнителният директор на Disney Боб Айгър нарече исканията на актьори и сценаристи „нереалистични“. Но може би го е казал предвид нуждата да плаща на хора като Дауни хонорари, които биха стигнали за производството на няколко филма със средно голям бюджет.
В този ред на мисли наистина е важно за какво точно се харчат големите пари.
В Холивуд има неписано правило, че сериозният хонорар за звездата на продукцията е разумно похарчен, ако филмът получи същите приходи през първия уикенд след премиерата му. Затова може да се каже, че 20-те млн. долара на Кери от 1996 г. не са отишли на вятъра, макар че критиците не харесаха филма. Хората платиха да го гледат, просто защото Кери участва и така студиото излезе на печалба.
Същото важи и за днешните филми като TheFallGuy и Challengers – те може и да не са триумф на киноизкуството, но ако не участваха Гослинг или Зендая, едва ли някой би ги гледал.
Истинският проблем в случая не е свързан с творчеството и с актьорските изпълнения. Той е в начина на управление. Вярно е, че шефовете на големите филмови студия не получават хонорар колкото артистите. Но пък те имат годишни бонуси, благодарение на които стават по-богати дори от световноизвестни звезди.
Ето защо в някои случаи (например с Дауни и Marvel) хонорарите изглеждат сякаш неприлични. Твърди се, че с участието си в поредицата досега той е спечелил около 500 млн. долара. А новият му договор показва, че се задават още. И в крайна сметка той започва да изглежда не като артист, а като героя си от поредицата Тони Старк – богат и начело на огромна компания.