Конкурентните пазари на електроенергия се декарбонизират 66 процента по-бързо от неконкурентните, предава БТА. Въпреки това регионът на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) все още не е използвал напълно потенциала на пазара. Това е един от основните изводи на международното изследване "Трансформация на енергийния сектор в Централна и Източна Европа" с участието на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Публикуваният доклад е на консорциум от седем изследователски центъра от България, Полша, Румъния, Словакия, Украйна, Унгария и Чехия, координиран от Варшавския институт за предприемачество. Изследователите идентифицират 40 различни бариери, които възпрепятстват конкуренцията, увеличават разходите на бизнеса и възпират частните инвестиции, като по този начин забавят декарбонизацията в тези страни.

През последните години се наблюдава задълбочаване на интеграцията на националните пазари и междусистемната свързаност, което повишава конкуренцията. Този процес е съпроводен с намаляване на регулаторните бариери и административната тежест пред присъединяването на нови ВЕИ мощности, а оттам - и значително увеличаване на инвестициите.

Въпреки това новите ВЕИ проекти в България са изправени пред три основни предизвикателства, посочват изследователите в доклада. Водещо е бавното развитие на мрежата - докато при инвестициите във ВЕИ се наблюдава облекчаване на административните процедури и достъпа до финансиране, същото не се отнася за изграждането на преносната и разпределителната мрежи. Изследователите препоръчват да се промени подходът, чрез който те се регулират - от реактивен, основан на перфектна информация за присъединяването на нови генериращи мощности - към изпреварващ, основан на стратегически подход, гарантиране сигурността на доставките и защита на интереса на инвеститорите.

Втората причина е концентрирането на предприемаческата енергия върху една-единствена технология. Всички нови инсталации от ВЕИ в България през последните години са във фотоволтаични паркове, което води до редица предвидими ефекти, като например ниски или дори отрицателни цени на електроенергията в определени часове от денонощието. Според изследователите рано или късно инвеститорите ще видят, че паричните им потоци намаляват и ще трябва да се потърсят нови бизнес модели, включително предоставяне на спомагателни системни услуги, пазарът за които в България е все още неразвит.

Третият проблем е необоснованата политическа намеса, която възпрепятства функционирането и развитието на пазарите. Един от най-ярките примери в това отношение са продължаващите ценови ограничения както за производителите, така и за потребителите, които задушават развитието на дългосрочните пазари, нови хеджиращи продукти и ограничават търговията до пазар "Ден напред", коментират изследователите в доклада.

Според тях, въпреки че ценовите тавани се въвеждат като антикризисна мярка през есента на 2021 г., те продължават да действат и до днес. Липсата на дългосрочни гаранции за паричните потоци на инвеститорите може допълнително да затрудни способността им да осигурят финансова подкрепа за своите проекти.

Общо предизвикателство за всички страни от ЦИЕ е инфраструктурата. На региона се падат само 13 процента от капацитета на вътрешните междусистемни връзки на ЕС, въпреки че в него живее 29% от населението на ЕС, което създава 15 процента от БВП на общността и 17% от търсенето на електроенергия, се посочва в доклада. Затова модернизацията на мрежите и подобряването на достъпа до земя и техническа инфраструктура са от съществено значение за улесняване на енергийния преход.

Националните енергийните пазари в региона на ЦИЕ се радват на различна степен на икономическа свобода, обясняват изследователите. В доклада Чехия се класира най-високо със сравнително либерализиран пазар, но дори и там завършването на проект за вятърен парк отнема най-малко седем години поради бюрократични забавяния.

Румъния, с умерено ниво на регулаторни бариери, представлява като цяло благоприятен инвестиционен климат. За разлика от тях Унгария е с най-малка икономическа свобода, характеризираща се с широк държавен контрол и чести законодателни промени, което създава нестабилна среда за инвеститорите. България е изправена пред значителни предизвикателства, включително висока бюрокрация и регулаторна нестабилност, което допълнително възпира частните инвестиции. В Полша енергийният пазар на практика е национализиран, като държавните компании произвеждат около 70 процента от енергията в страната, което маргинализира частните инвестиции. Дискреционната власт на държавните служители също блокира частните инвестиции в нови енергийни мощности, като например малки модулни реактори, пише още в доклада.