Съоснователят на Netflix Марк Рандолф може би е сред малкото хора, които смятат, че понижаването им в длъжност е допринесло за успеха на компанията.

Оттеглянето от поста на първия главен изпълнителен директоре помогнало на компанията да просперира и да стане публична.

Това заяви самият Рандолф в епизод от подкаста "Дневникът на един главен изпълнителен директор" със Стивън Бартлет“, пише CNBC.

Да загърбя егото си за малко беше може би най-умното решение, което съм взел през цялото време в Netflix.

През 1999 г., приблизително година и половина след като стрийминг платформата за първи път стартира своя уебсайт, когато другият съосновател Рийд Хейстингс почукал на вратата на Рандолф с лаптоп в ръка и поискал да поговорят.

Той останал шокиран и малко обиден, когато съдружникът му представил презентация на PowerPoint, в която излагал силните и слабите си страни като главен изпълнителен директор.

„Затворихме лаптопа, след което продължи да обяснява, че е загрижен, че е видял малки грешки в преценката ми, че поставя под съмнение някои от назначенията, които съм направил“, каза Рандолф.

Хейстингс предложил той да поеме ръководството на компанията като главен изпълнителен директор, а Рандолф да се оттегли в ролята на оперативен директор.

В този момент, той бил съкрушен, тъй като Netflix започва като негова идея и оттеглянето му би било знак за провала на една мечта. "Прибрах се вкъщи, седнах на верандата с жена ми и изпихме бутилка вино", казва той.

Тогава обаче Рандолф започва да оценява собствените си силни и слаби страни.

Когато двамата с Хейстингс създават компанията, те са „лява и дясна половина на един мозък“. Рандолф е ориентиран към хората, но има проблеми с воденето на трудни разговори.

Хейстингс има повече опит в бизнеса: Преди това е главен изпълнителен директор на Pure Software - компания, превърната в инструмент за отстраняване на грешки, която става публична през 1995 г.

Внимателният анализ помага на Рандолф да реши, че Хейстингс е прав.

Започнах да осъзнавам, че създаването на голяма, успешна компания може да е различна мечта от тази да бъда главен изпълнителен директор.

"Годините след това, когато Рийд и аз управлявахме компанията заедно, бяха ренесансът на Netflix", допълва той.

Компанията става публична през май 2002 г., приблизително година преди Рандолф да напусне Netflix.

Към момента на първичното публично предлагане на Netflix той притежава акции на стойност 12,6 млн. долара. Понастоящем Рандолф е член на управителните съвети на различни компании, включително Solo Brands, а пазарната капитализация на Netflix е около 298 млрд. долара.

Рандолф със сигурност не е единственият главен изпълнителен директор - или бивш главен изпълнителен директор, който е трябвало да се откаже от нещо значимо, за да напредне.

Например основателят на Virgin Group Ричард Брансън плаче в деня, в който трябва да продаде Virgin Records, едно от първите си бизнес начинания, за 1 млрд. долара през 1992 г., разказва той пред CNBC през април.

Лейбълът, който Брансън основава през 1972 г., е дълбоко значим - и достатъчно утвърден, за да оцелее и без него. Той се нуждае от парите, за да подкрепи новосъздадената си авиокомпания Virgin Atlantic, на фона на съдебна битка с British Airways, която може да доведе до фалит на по-новата му компания.

Според специалисти по подбор на персонал и изпълнителни директори осъзнаването на собствените ви силни и слаби страни може да ви направи по-добър кандидат за работа, служител или ръководител - най-вече защото може да ви помогне да се свържете с други хора и да изградите доверие по-ефективно.

Опитайте се да помолите приятелите, семейството и колегите си за обратна връзка. Не е задължително те да ви представят слайдшоу с вашите провали, суветва организационният психолог от Wharton Адам Грант и допълва:

"Според моя опит, хората не могат да предвидят кои са силните им страни в очите на другите. И така, оказва се, че имаме положителни слепи петна, а не само отрицателни."