Къде в Европа дишат най-мръсен въздух
Въпреки че политиките за намаляване на замърсяването са подобрили качеството на въздуха през последните 30 години, много жители на европейските градове са изложени на опасни нива
Замърсяването на въздуха все още е най-големият риск за здравето на хората в Европа, показват данни на Европейската агенция за околната среда.
Въпреки че политиките за намаляване на замърсяването са подобрили качеството на въздуха през последните 30 години, много жители на европейските градове са изложени на опасни нива.
Трима от всеки четирима души живеят в градски райони и повечето от тях са изложени на опасни нива на замърсяване на въздуха.
Европа разполага с една от най-всеобхватните мрежи за мониторинг на качеството на въздуха в света и последните данни показват къде хората са изложени на най-голям риск, подчертава Euronews.
Прегледът на качеството на въздуха подрежда 375 града от най-чистите до най-замърсените въз основа на средните нива на фини прахови частици или PM2,5 през последните две години. Този замърсител има най-голямо отрицателно въздействие върху здравето относно преждевременната смъртност и заболяванията.
Картата, съставена въз основа на данни от 500 станции за мониторинг в градски райони в държавите - членки на Европейската агенция за околната среда, разкрива типичното качество на въздуха в европейските градове през 2022 и 2023 г.
Кои европейски градове са с най-добро и най-лошо качество на въздуха?
Два шведски града - Упсала и Умео са начело на списъка с най-малко замърсяване с PM2,5. Фаро, Португалия, е третият град с най-малко замърсяване, следван от Рейкявик в Исландия и Оулу във Финландия.
Насоките на Световната здравна организация препоръчват максимална стойност от 5 μg/m3 за фини прахови частици при дългосрочна експозиция с цел опазване на здравето.
Само в 13 европейски града средните дългосрочни концентрации на ФПЧ2,5 са под препоръките на СЗО, включително в четири северни столици: Рейкявик, Талин, Стокхолм и Хелзинки.
Само в шест европейски държави - Швеция, Португалия, Исландия, Финландия, Естония и Норвегия има градове с дългосрочно замърсяване с фини прахови частици под тази граница.
В другия край на скалата, Славонски Брод в Хърватия е с най-лошото ниво на замърсяване с ФПЧ2,5 - 26,5 μg/m3. Това е над годишната граница от 25 μg/m3 за фини прахови частици за дългосрочна експозиция, определена от ЕС през 2008 г., и повече от пет пъти над насоката на СЗО.
Нови Сач, Полша, е вторият най-замърсен град, който е малко под годишната норма на ЕС. Той е следван от пет италиански града в края на списъка: Кремона, Виченца, Падоа, Венеция и Пиаченца.
Какво прави ЕС, за да подобри качеството на въздуха?
Европейският план за действие за нулево замърсяване на въздуха включва намаляване на преждевременната смъртност от фини прахови частици с 55% до 2030 г. В него се поставя и целта да се гарантира, че до 2050 г. няма да има дългосрочно въздействие върху здравето.
За постигането на тази цел институциите на ЕС постигнаха споразумение по-рано тази година по предложение за актуализиране на стандартите за качество на въздуха.
Известни като директиви за качеството на атмосферния въздух, те определят стандартите за качество на въздуха за 12 замърсителя. Потенциалните актуализации включват сближаване на стандартите за качество на въздуха в ЕС с насоките на СЗО.
По-късно тази година Европейската агенция за околната среда ще публикува данни за въздействието на замърсяването на въздуха върху екосистемите и човешкото здраве в Европа. Те ще включват оценки на броя на смъртните случаи и случаите на влошено здраве, които могат да бъдат приписани на лошото качество на въздуха.