Капанът на 4-дневната седмица може да щракне за нископлатени кадри
Докато кадрите на добре платени позиции имат лостове за договаряне и отстояват законните си права, другите се сблъскват с минимална защита и риск от експлоатация
Обединеното кралство обяви предложение, чрез което може да се даде възможност на служителите да поискат режим на четиридневна работна седмица.
На пръв поглед, това е смела стъпка.
Тя е в отговор на исканията, засилени от пандемията, за нов модел на работа, който да дава по-голяма гъвкавост по отношение на работното време.
И въпреки че това конкретно предложение се фокусира върху свиването на обичайното работно време в по-малко дни, то говори за предимствата на по-кратките часове, които станаха важна част от кампаниите за четиридневна работна седмица.
Все пак предложението има и проблеми.
По-конкретно, то е ограничено и не е подходящо като механизъм за нормализиране на четиридневната работна седмица, отбелязва в анализ Fast Company.
В известен смисъл в Обединеното кралство вече съществува право на четиридневна работна седмица. Съгласно законодателството, прието през април 2024 г., служителите имат право да поискат гъвкаво работно време още от първия ден на наемане. Доколко новопредложеното право ще промени нещата, остава неясно.
Понастоящем служителите трябва да убедят работодателя да им предостави гъвкаво работно време.
В новото предложение се твърди, че работодателите ще трябва да посочват причините за отказ. Поставянето на тежестта на доказване върху работодателите обаче може да окуражи повече служители да поискат четиридневна работна седмица.
Въпреки това остават проблеми. „Правото на искане“ не е „право на“ четиридневна работна седмица и промените в законодателството могат да означават, че много хора ще продължат да работят пет дни. Съгласно действащото законодателство работодателите все още могат да се противопоставят на исканията по свое усмотрение.
Съществува и проблемът с неравномерността на действието на закона. Докато кадрите на добре платени работни места разполагат с лостове за договаряне, за да отстояват законните си права, други на по-нископлатени се сблъскват с минимална защита и риск от експлоатация.
Съществува опасност правото да се иска четиридневна работна седмица да се превърне в лукс, достъпен само за някои професии. Тази опасност вече е очевидна в опитите за въвеждане на четиридневна работна седмица, които обикновено са съсредоточени в сектори с работни места с относително високи заплати и благоприятни перспективи и условия.
Служителите на нископлатени и несигурни работни места, включително в сферата на гиг икономиката, нямат почти никакви шансове да намалят работното си време при същото заплащане. Опасността не е само икономическа и социална, тъй като ползите от четиридневната седмица се разпределят неравномерно, но и политическа.
Следователно, ако се счита, че четиридневната седмица е в полза само на една част от обществото (която вече се ползва с големи права и привилегии), ще бъде по-трудно да се постигне напредък в полза на идеята за по-кратка работна седмица.
Изглежда, че ролята на правото в подкрепа на неравенството в достъпа може да влоши нещата още повече. И в този случай служителите, които нямат възможност да поискат четиридневна седмица поради липса на преговорна сила или представителство, могат да се сблъскат с влошаване на работното време в сравнение с по-заможните си колеги.
Друг проблем е възможността за сгъстено работно време – 40 часа за четири дни. Съгласно новото предложение работниците, които поискат и получат четиридневна седмица, ще трябва да покриват същия брой часове като при нормалната.
По-дългият работен ден може да бъде добре дошъл за някои – например, може да намали разходите за грижи за децата. Но може и да подкопае ползите от по-кратката седмица. Създава се и риск за здравето на служителите, тъй като работните дни са по-тежки и те се нуждаят от повече време, за да се възстановят. В най-лошия случай може да е необходим тридневен уикенд, за да се възстанови човек след четиридневна десетчасова седмица.
Може би предимството на обсъжданата промяна в закона е, че тя предизвиква по-широк дебат за целта и потенциала на четиридневната седмица. То може да обърне внимание и на това до каква степен са необходими нови политики - освен правото да се иска гъвкаво работно време, за да се осигури четиридневна седмица за всички служители.
Ако правителството има сериозни намерения да въведе четиридневна седмица, за да повиши производителността и да подобри благосъстоянието на служителите, то трябва да насърчи опитите в публичния сектор.
Ново проучване на Съвета на Южен Кеймбришир показа как четиридневната седмица (32 часа при еднакво заплащане) може да работи успешно и предлага проект за по-широки проучвания в целия публичен сектор.
Правителството също така трябва да определи срок, например до 2040 г., за въвеждането на четиридневна седмица. Това може да бъде улеснено чрез създаване на партньорство между синдикати и работодатели, което да определи пречките и начините за тяхното преодоляване.
Пътищата за въвеждане трябва да бъдат насочени към проблемите на неравенството. Важно е с намаляването на работното време да се обърне внимание и на ниското заплащане. За да е четиридневната седмица приложима за повече хора, ще са необходими по-високи заплати, включително по-висока минимална работна заплата.
Четиридневната седмица може да помогне за проблема с ниската производителност и да се решат въпросите, свързани с изменението на климата, като същевременно се подобри качеството на живот. Тя може и трябва да бъде част от бъдещето на труда.
Но за постигането на това ще са необходими усилия – не на последно място и от страна на правителството, и ще се изпитат границите на закона.