Китай се опитва да се противопостави на ограничения си достъп до американските чипове, но опитите му да произвежда ключово оборудване показват, че харченето на милиарди не е достатъчно.

Изработването на най-съвременните полупроводници изисква най-съвременни литографски машини за отпечатване на малки и сложни схеми върху микрочиповете. Базираната в Нидерландия ASML е единствената компания в света, която може да произвежда тези машини, но нидерландското правителство забрани продажбата на най-модерното ѝ оборудване на Китай.

Това означава, че изграждането на подобни машини е централна точка в стремежа на Пекин да развие вътрешната си полупроводникова индустрия с 96,3 млрд. долара субсидии и преференциални политики, според изчисленията на CNBC за трите най-големи държавни фонда.

Миналата седмица Китай обяви, че най-новият му литографски скенер може да поддържа разделителна способност от 65 нанометра или по-добра, което е значително подобрение в сравнение с 90-нанометровата машина, разработена през 2022 г. Но все още е далеч зад инструментите на ASML с разделителна способност под 10 нанометра. По-малките резолюции позволяват производството на по-мощни чипове.

„Необходим е голям технологичен пробив от сегашния 65 нанометров модел до най-новите машини за потапяща дълбока ултравиолетова литография (DUV) на ASML”, казва Лепинг Хуанг, управляващ директор и главен технологичен анализатор в Huatai Securities.

Междувременно ASML продължава да продава каквото може на Китай. Делът на приходите на компанията от продажби на китайски клиенти се е увеличил повече от два пъти до 49% през второто тримесечие на тази година, от 17% през последното тримесечие на 2022 г.

„Този скок предполага, че китайската индустрия все още не смята, че има жизнеспособна вътрешна алтернатива“, казва Джон Лий, директор в консултантската компания East-West Futures.

Задушаваща технологична хватка

Китай увеличи разходите си за полупроводниково оборудване, след като САЩ въведоха по-строги ограничения за износ през октомври 2022 г., на фона на опасенията, че може да последват допълнителни такива.

„Със значителни държавни инвестиции Пекин би могъл да постигне известен напредък в дублирането на част от възможностите на водещите системи на ASML в рамките на следващите две до три години”, коментира пред CNBC Пол Триоло, партньор и старши вицепрезидент за Китай в DGA Group. „Но каквато и система да успеят да произведат китайските компании, тя вероятно няма да бъде точно копие на това, което е направила ASML, и няма да бъде толкова напреднала”.

По думите му създаването на усъвършенствани литографски системи, чието разработване и комерсиализиране отне на ASML десетилетия, е трудна задача за всяка една китайска компания.

По-рано тази година ASML, която от няколко години е подложена на различни ограничения да не продава най-модерните си машини за дълбока ултравиолетова литография (EUV) в Китай, беше подложена на още по-голям натиск да не доставя дори по-старото си оборудване. Това допълнително засили спешността за Пекин, тъй като САЩ продължават да се стремят към ограничаване на износа на високотехнологични продукти за Китай. През първата половина на годината страната е похарчила цели 24,73 млрд. долара за складиране на оборудване за производство на чипове, което надхвърля общата сума, похарчена от САЩ, Тайван и две други големи държави през същия период.

„Хвърлянето на пари за тези проблеми ще помогне, но ограничено“, казва Лий, като подчертава, че развитието на ключови технологии като литографията и достатъчна, квалифицирана работна ръка са по-важни.

Изглежда, че Китай взима пример от традиционния си наръчник, който включва многогодишни планове и субсидии в подкрепа на индустрии като електромобилите. Стратегията при тях се увенча с успех, като местните играчи намалиха пазарния дял на чуждестранните автомобилни гиганти в Китай.

„В областта на електромобилите субсидиите стимулираха търсенето и създадоха огромен, защитен пазар за китайските компании, които бързо изградиха мащаб”, казва Камил Буленуа, асоцииран директор в Rhodium Group. „Но в по-сложната индустрия на чиповете е много по-трудно да се преодолее технологичният таван. Традиционните лостове на китайската индустриална политика изглежда са по-малко ефективни тук.“

Междувременно САЩ не само ограничават достъпа на Китай до чипове, но и се опитват да стимулират собствената си индустрия, като по този начин допълнително увеличават технологичната пропаст. Законът Chips Science Act, приет през 2022 г., отпусна 52 млрд. долара за финансиране на вътрешния капацитет за производство на чипове в страната. Според съвместен доклад на Асоциацията на полупроводниковата индустрия и Бостънската консултантска група делът на САЩ в производството на най-съвременните чипове - под 10 нанометра - се очаква да нарасне от нула през 2022 г. до почти 30% през 2032 г., докато този на Китай се очаква да достигне едва 2% за тези 10 години.

Приоритети в противоречие

Забавянето на китайската икономика затрудни местните власти в страната да подкрепят амбициите на Пекин за самостоятелност в областта на чип технологиите. През май Пекин стартира държавно подкрепен инвестиционен фонд за чипове на стойност 47,5 млрд. долара, което е повече от предишните два подобни фонда, взети заедно. Но в него само по-големи градове като Пекин, Шанхай и Гуандун, които имат по-силни индустрии, са обещали инвестиции. Затова въпросът дали тези пари ще бъдат използвани ефективно остава.

„Разпределянето на такава финансова подкрепа често се разминава със стратегическите цели на централното правителство”, акцентират от Rhodium Group в доклад по-рано този месец.

В него се констатира, че вместо иновациите в областта на полупроводниците, местните правителства предпочитат да подкрепят по-големи, по-утвърдени отрасли, дори когато те са изправени пред проблеми като свръхкапацитет. Анализаторите твърдят, че това се дължи на ограничените им бюджети, които ги принуждават все повече да избягват риска при разпределянето на безвъзмездни средства.