Как еротичната класика „Емануела“ стана „проблем“ в нашето съвремие

По повод 50-атата годишнина на вечната еротична класика „Емануела“, във Франция излезе нова версия на филма.

Този път той е на английски, с Ноеми Мерлан в главната роля. Режисьор е Одри Диуан, носителка на „Златен лъв“ от Фестивала във Венеция за въздействащата драма, посветена на темата за абортите Happening, пише BBC.

Ако сексуалните приключения на Емануела се нуждаят от нов разказ, това може би се дължи на факта, че оригиналът от 1974 г. вече изглежда силно остарял.

Филмът (по едноименния роман от 1967 г.), режисиран от французина Жуст Жакен и с участието на нидерланската актриса Силвия Кристел в главната роля, проследява историята за 19-годишната съпруга на френски дипломат по време на посещение в Тайланд.

Всички герои, независимо тайландци или чужденци, изглеждат готови за секс по всяко време. Заснета в мек, подобен на сън фокус, Емануела има срещи с мъже и жени на различни места. Тя дори е изнасилена, но след това бързо продължава секс маратона си с мъж, който я е „спечелил“ по време на бой.

„Не мога да кажа, че това е блестящ филм“, признава години по-късно Силвия Кристел в интервю за The Telegraph през 2007 г.

Къде в Европа гледат най-много порно? И още: Секс тенденциите за 2023 г.

Много критици се съгласяват с нея, но филмът е касова сензация, като само във Франция са продадени близо девет милиона билета, въпреки че първоначално е забранен до избирането на ново правителство през 1974 г.

Става хит и в САЩ, голяма част от Европа и Япония.

През 70-те години на миналия век следват няколко продължения и нови части, в които Кристел участва.

„Филмът се превърна в нещо като паметник в Париж. Японските туристи се тъпчеха в автобусите до Айфеловата кула, Триумфалната арка, а след това отиваха да гледат „Емануела“, допълва Крисел.

Едно от кината на Шанз-Елизе - „Триумф“, показва филма непрекъснато до 1986 г.

Зад обектива на Хелмут Нютън: Фотографията като игра, дързост и еротика

Според Ив Джаксън, редактор по културата и водещ на предаването „Изкуство 24“ по канал France 24, причината, поради която софтпорно филм става френска забележителност, се крие във времето.

„Това е първият по рода си филм на френски език и един от първите френски, които се превръщат в световен феномен“, обяснява тя пред BBC.

„Той се появи във времена, когато темите бяха „свободната любов“ и сексуалното освобождение. Контрацептивното хапче беше широко достъпно, а година по-късно абортът беше разрешен във Франция.“

„Последно танго в Париж“, в който също има откровени сексуални сцени, беше станал хит във Франция две години преди това, но двойно повече хора отидоха да гледат „Емануела“ през първата седмица.

Поколението Z не иска секс – нито по телевизията, нито в киното

Този филм нарушаваше табутата, показвайки мастурбация, секс с многобройни партньори, секс с непознати, но в същото време беше мейнстрийм, защото публиката имаше желание за такъв тип филми. Започна разговор за това как сексуалността може да бъде показана в киното. Далеч е от шедьовър, но се превърна в култов хит, а самият плакат беше емблематичен. Той можеше да бъде видян из цял Париж през 70-те години на миналия век.“, допълва редакторът.

В САЩ „Емануела“ е рекламиран като „по-класически“ порнофилм за гледане, артхаус еротика със слогана „Х никога не е бил такъв“, който го отделя от другите филми за възрастни с рейтинг Х.

Според Кристел някои фенове, особено в Япония, го възприемат и като феминистки филм: „Те смятаха, че Емануела е доминираща, само заради тази сцена, в която се качва върху съпруга си. Това беше моментът, в който всички японски жени се изправиха и аплодираха.“

Защо секс сцена в „Опенхаймер“ скандализира индийските зрители

Сега обаче мнозина биха се съгласили, че филмът не е издържал проверката на времето - от представянето на тайландците като анонимни слуги, побойници и изнасилвачи до въпроса за сексуалното съгласие.

Джаксън описва оригинала като „изключително проблематичен“.

„Героинята е сексуален обект, повечето ѝ партньори са доминиращи по-възрастни мъже, които организират удоволствието за себе си. Има моменти, не само за Емануела, в които съгласието не е очевидно. Към края на филма има ужасяваща сцена на групово изнасилване.“

„Сексуалното съгласие е толкова актуална тема във Франция в момента, не само заради движението #MeToo“, продължава Джаксън.

Мормонски съпруги, инфлуенсъри, секс – рецептата за един скандален сериал

„В момента тече съдебен процес за изнасилване на Жизел Пелико, който е на първите страници. Така че, Емануела изглежда као грешка на много нива. През 1974 г. тя може да е била възприемана като първопроходец на епохата на свободната любов и сексуалните приключения и да е дала на Франция репутация, но не е феминистки филм. Той е написан и режисиран от мъже.“

С течение на времето феноменът „Емануела“ избледнява дори във Франция, а малцина млади хора са гледали оригинала. На световната премиера на новия филм самата Ноеми Мерлан призна, че не е гледала версията от 1974 г., преди да поеме ролята.

И все пак – сега френска режисьорка обръща поглед към темата, въпреки че версията на Одри Диуан печели слаба критическа реакция на световната премиера на филмовия фестивал в Сан Себастиан миналата седмица.

Емануела на Мерлан е на 30 години и предприема пътуване до Хонконг, за да инспектира луксозен хотел, в който Наоми Уотс играе управител. По време на посещението преоткрива собственото си желание и удоволствие от живота чрез срещи с ескорт, както и с инженер, изигран от Уил Шарп от „Белият лотос“.

Съвременната публика, за която еротиката е толкова разпространена, че не се смята за скандална (дори „50 нюанса сиво“ вече е на почти 15 години) и която има достъп до порно в телефона си, е различно режисьорско предизвикателство от тази през 1974 г., а в интервю за Variety Диуан споделя, че за нея е било важно да намеква, а не да показва сексуалното напрежение.

„През 70-те години желанието беше да се покаже повече, което направи първия филм толкова успешен“, казва тя. „Само че аз чувствах, че това, което остава скрито, е по-интересно. Мислех да прокарам това напрежение, като поискам от зрителя да се ангажира активно с филма и да сътрудничи на историята.“

Според някои критици това не се е получило.

Variety пише: „Да се каже нещо свежо за женското желание, като същевременно се почете характерният за филма дух на похотливост, е трудна и потенциално неприложима задача: Новият филм на Одри Диуан, който е инертен и често фригиден, не прави нито едно от двете.“

Мери и Джордж: Тандемът майка и син, който прелъсти краля с интриги

Във Франция отзивите са смесени.

„Постановката е блестяща, полирана и умишлено студена“, пише френският ежедневник Le Figaro. „Тя блести, но остава студена... Очевидно целта е била да превърне Емануела във феминистка икона. Смешна идея.“

Френският Huffington Post е по-позитивен относно целите на филма: „Емануела не е мишена на всички желания, хиперсексуалната жена-обект. Тя е активен субект. Обект именно на собственото си желание.“

Има и разочарование, че новият филм не е на френски език, след като последният постигна световен успех по този начин. Но Ив Джаксън все пак вярва, че френските зрители ще го гледат поне „от интерес“.

„Има международно известен актьорски състав, Одри е уважаван режисьор и мисля, че всички са любопитни да разберат дали може жена режисьор да измести мъжкия поглед върху този емблематичен женски персонаж.

Във Франция дори само името има 50-годишна история като еротичен секс символ.“, допълва тя.