Как да взимаме по-добри решения в четири стъпки
Хората трябва да си почиват на всеки около час и половина, за да се предпазят от информационно претоварване
Процесът на вземане на решения може да доведе до умствена парализа, когато разполагате с твърде много информация и време за премисляне. Когато човек е в подобна ситуация, често жертва става креативността.
Fast Company предлага няколко начина да тренирате мозъка си, за да подобрите процеса на вземане на решения.
Опознайте рамката на мозъка си
Скорошно проучване, публикувано в специализираното издание JAMA, изследва и обяснява двете стратегии за вземане на решения на човешкия мозък: експлоатация и проучване. Те са особено важни, когато съществува несигурност.
Експлоатацията включва избора на познати възможности, които дават по-голяма сигурност, докато проучването - изпробването на непознати варианти.
„Когато вземате решение, най-добре би било да експлоатирате по-сигурния избор в началото, но след това да се заемете с проучване“, обяснява един от изследователите.
Мозъкът работи в 90-минутни цикли. Това мотивира учените да предположат, че хората трябва да си почиват на всеки около час и половина, „за да се предпазят от информационно претоварване и да си дадат възможност да обработват придобитата информация“.
Опитайте няколко странни трика
Организационният психолог Аманта Имбър прави още една крачка напред и очертава някои от странните, но потенциално ефективни начини за подобряване на вземането на решения, които са подкрепени от науката. Те включват:
Приглушаване на светлините. Човешките емоции са склонни да се засилват при ярка светлина, така че ако искате да сте по-отдалечени от тези импулси, приглушете я.
Гледайте как нещо се движи по посока на часовниковата стрелка. „Движението по посока на часовниковата стрелка може да предизвика психическо състояние на ориентация към бъдещето, докато движението обратно на часовниковата стрелка е по-вероятно да ни ориентира към миналото. Така че гледайте аналогов часовник, за да намалите пристрастието към познатите неща”, съветва Имбър.
Откажете се от абсолютно най-доброто
Може да се каже, че доброто е враг на великото, a науката показва, че при вземането на решения няма идеален избор. Това е така, защото мисълта, че някъде там винаги ще има нещо по-добро, се превръща във враг на мозъка ви и предизвиква съжаление или завист, тъй като ви кара да започнете да се сравнявате с други хора, които са направили различен избор.
Още повече, че друга сентенция гласи: „Сравнението е крадец на радостта“. Така че, ако успеете да обучите мозъка си да приема достатъчно добрия избор в някои случаи, а не да търси най-великия, само ще спечелите.
Все пак когнитивният учен Арт Маркман е категоричен, че сравненията имат своето място.
„За наистина важни решения трябва да отделите известно време, за да се съсредоточите върху всеки вариант поотделно и да си представите контекста, в който ще живеете с всеки един от тях“, обяснява той. „Ако избирате между проекти, които да реализирате, помислете за елементите на тези проекти, заради които си струва да ги подкрепите или не.“
Анализирайте силните и слабите страни на дадено решение
Според авторите на книгата „Decisions Over Decimals” Кристофър Франк, Пол Маноне и Одед Нетцер това е важно, защото един краен резултат може никога да не се осъществи, но разглеждането на възможностите може да помогне да се разкрият недостатъците на всяко едно потенциално решение.
Те препоръчват при взимането на едно решение да не се допускат твърде много други хора да вземат отношение. Вместо това трябва да се търси съгласие, след като то бъде оформено, за да се гарантира, че няма сериозна съпротива срещу него.
„Удовлетворяването на всички мнения води до ненужен компромис“, предупреждават те.