Сухопътното нахлуване на Израел в Ливан потвърди новата стратегическа реалност от последната година - някога могъщите САЩ са безсилни да обуздаят своя съюзник или да повлияят на другите основни воюващи страни в бързо задълбочаващата се регионална криза.

Късно в понеделник правителството на Бенямин Нетаняху започна следващия етап от настъплението си срещу „Хизбула“ с това, което Израелските отбранителни сили нарекоха „ограничена сухопътна операция“. Тя дойде въпреки продължилите седмици наред искания от Вашингтон за сдържаност и познатите (и отхвърлени) призиви за деескалация. Тя се случи и само няколко часа, след като президентът Джо Байдън заяви, че „трябва да прекратим огъня сега“, когато беше попитан какво знае за предишните набези на израелските специални сили в Южен Ливан.

Коментарите му само подчертаха пропастта между правителствата на САЩ и Израел в деня, в който Нетаняху обяви на иранците: „Няма място в Близкия изток, до което Израел да не може да достигне“.

Разминаването се задълбочава, тъй като съвпада с края на предизборната кампания в САЩ. Мястото за маневриране на Байдън е ограничено, ако иска да избегне изостряне на вътрешнополитическото въздействие на войната в Близкия изток - фактор, който Нетаняху със сигурност разбира. Кандидатът на демократите, вицепрезидентът Камала Харис, до голяма степен се придържа към линията на сегашната администрация - въпреки по-ранните ѝ коментари, които подсказваха, че тя може да заеме малко по-твърда позиция спрямо израелския лидер.

Израел започна сухопътна операция в Ливан

Повтарящ се унизителен за САЩ модел

Моделът на американското безсилие и израелската непокорност се повтаря. Само преди година Тел Авив остана глух за призивите на Вашингтон и заля с огън и жупел Газа след атаките на „Хамас“.

Нетаняху често първо действа, а после се консултира със САЩ, дори когато действията му подкопават американските дипломатически усилия и засилват опасенията, че американските войски ще бъдат въвлечени в катастрофална регионална война. САЩ не бяха информирани предварително дори за израелския въздушен удар в петък, при който беше убит лидерът на „Хизбула“ Хасан Насрала, въпреки че беше ясно, че глобалният шок от него със сигурност ще бъде силен.

Този израелски подход често караше администрацията на Байдън да изглежда по-скоро като зрител, отколкото като активен участник в събитията, както подобава на една суперсила. Месеците на изтощителна совалкова дипломация на държавния секретар Антъни Блинкен в повечето случаи бяха безрезултатни. А САЩ непрекъснато настояваха за прекратяване на огъня в Газа, което сякаш не беше желано нито от Нетаняху, нито от „Хамас“.

Това не е просто дипломатически срам. Всеки път, когато американският президент е публично отхвърлен, се накърнява личният му престиж и представата за глобалната мощ на САЩ. Не на последно място, все повече нараства вероятността Байдън, който встъпи в длъжност с претенцията да бъде експерт по външна политика, да напусне Белия дом след няколко месеца с бушуваща близкоизточна война, която ще опетни наследството му.

Но залогът на израелския лидер, че при всичките си резерви администрацията на Байдън ще остане гарант за сигурността на еврейската държава, се изплаща. През април САЩ и техните съюзници помогнаха за отблъскването на масирана иранска атака с ракети и дронове срещу Израел. Ударите бяха в отговор на израелска атака по ирански дипломатически комплекс в Дамаск, за която САЩ не знаеха предварително. При нея бяха убити осем висши офицери от иранския „Корпус на гвардейците на ислямската революция“.

Досега Байдън, който отдавна се гордее, че е един от най-произраелските политици в историята на САЩ, не искаше да използва лостовете, с които разполага - например да прекрати окончателно американските военни доставки за Израел. Тази стъпка можеше да има огромни политически последици преди изборите и би го разкрила за обвинения, че е изоставил съюзник, който се бори с тероризма.

Нетаняху често изглежда съзнателно се възползва от инстинктите на Байдън, смятайки, че той ще преглътне всяка степен на провокация.

Дълбока символична ирония обобщава двойствеността на американската позиция в конфликта. Анализ на CNN установява, че при нападението срещу Насрала вероятно са използвани 900-килограмови бомби американско производство. Това заплашва да разпали регионален пожар, който би бил пагубен за американските интереси и дипломатически цели в региона.

Израел удари и Йемен, САЩ са готови за военно разгръщане в региона

Защо се задълбочи разделението между САЩ и Израел?

Събитията от последната година принудиха Съединените щати и Израел да изпаднат в ситуация, в която ключовите национални интереси на всяка от държавите, възприемани от избраните от тях лидери, са в пряк конфликт.

Правителството на Нетаняху интерпретира атаките на „Хамас“ от 7 октомври като нагледна проява на екзистенциална заплаха за държавата Израел и евреите в Близкия изток. С тази нагласа могат да бъдат толерирани дори силни лоши чувства към Белия дом. А чувството, че Израел води битка за своето оцеляване, улеснява лидерите да оправдаят пред себе си масовите палестински цивилни жертви, дори ако останалата част от света вижда кръвопролитията като отвратително непропорционални.

Съединените щати може да предупреждават за заплахата от регионална война, но Израел смята, че от години е въвлечен в такава срещу марионетни групировки, които получават насоки или вдъхновение от враговете му в лицето на иранското духовно ръководство.

Събитията обаче изглеждат по различен начин през по-широката стратегическа и историческа перспектива на Вашингтон на фона на опасенията, че краткосрочните победи на Израел не са устойчиви и може би просто поставят основите на още десетилетия несигурност и война.

Националните интереси на САЩ не се състоят само в запазването на Израел. Белият дом отчаяно се опитва да избегне въвличането си в нов ожесточен конфликт в Близкия изток, като се имат предвид двете десетилетия, които бяха необходими за извеждането на американските войски от Ирак и Афганистан. Базите на американските войници, които все още се намират в региона, включително в Сирия и Ирак, остават силно уязвими за атаки от страна на ирански пълномощници, както показа смъртта на трима американски военнослужещи при атака с дрон в Йордания през януари.

Глобалните и политическите последици от годината на ярост в региона също са огромни. В продължение на месеци на нападения срещу търговското корабоплаване в Червено море военноморските сили на САЩ и съюзниците им често са подложени на обстрел от подкрепяните от Техеран хути. Значителни са и каскадните икономически последици от забавянето на веригите за доставки, тъй като корабните линии превозват товари по по-дълъг маршрут около Африка. Малко вероятно е сблъсъците да приключат, докато Израел обстрелва Газа и Ливан.

Точка на пречупване: Накъде вървят отношенията между САЩ и Израел?

Израел смята, че печели, което подхранва нежеланието му да спре

Израел и САЩ също така имат противоположни военни възприятия. Тел Авив е унищожил много от най-опасните си врагове в зашеметяващи бойни действия, включващи високи технологии и операции на терен. В допълнение към елиминирането на Насрала, който за 30 години превърна „Хизбула“ в сериозна заплаха за Израел, израелските удари убиха и Исмаил Хания, един от неговите топ лидери. При удари в Сирия, Ливан, Иран и Газа бяха убити и други висши членове на двете групировки.

Така че защо Нетаняху да не продължи с най-големия израелски стратегически успех от десетилетия, каквото и да казва Байдън?

Но Вашингтон има много по-широки опасения. Те включват ужасяващите цивилни жертви и хуманитарни катастрофи в Газа и Ливан - държава, която се радва на няколко десетилетия сравнителна стабилност след убийствената гражданска война, бушувала между 1975 и 1990 г. и причинила значителни кръвопролития за САЩ. Смъртта на хиляди цивилни граждани е не само трагедия сама по себе си, но и създава силен натиск върху Вашингтон от страна на неговите съюзници, слагайки петно върхи имиджа на Америка.

Колкото по-дълго продължава войната, толкова по-голяма е заплахата, че конфликтите, които се засилват в целия регион, могат да се обединят в една опасна война на няколко фронта и че може да избухне пряк конфликт между САЩ и Иран. Една регионална война би имала катастрофални икономически последици и би могла да отклони още повече вниманието от целта на САЩ да се мобилизират за сблъсъка си с Китай.