Двама учени, прокарали пътя към изкуствения интелект, получиха Нобел за физика

Джон Хопфийлд и Джефри Хинтън, известен като „кръстник на изкуствения интелект“, бяха удостоени във вторник с Нобелова награда за физика за 2024 година за открития и изобретения, които създадоха градивните елементи на машинното обучение и изкуствения интелект, съобщиха световните медии. Информацията обобщава БТА.

„Двамата тазгодишни Нобелови лауреати за физика са използвали инструменти от физиката, за да разработят методи, които са в основата на днешното мощно машинно обучение“, се казва в прессъобщение на Нобеловия комитет.

Хопфийлд създава асоциативна памет, която може да съхранява и реконструира изображения и други видове модели в данните, се казва в него.

Хинтън е разработил метод, който може самостоятелно да открива свойства в данните и да изпълнява задачи като идентифициране на конкретни елементи в изображения, информират от Нобеловия комитет.

Изследванията на Хопфийлд се провеждат в Университета Принстън, САЩ, а Хинтън работи в Университета на Торонто, Канада.

Елен Монс, председател на Нобеловия комитет по физика към Кралската шведска академия на науките, каза, че двамата лауреати „са използвали фундаментални концепции от статистическата физика, за да разработят изкуствени невронни мрежи, които функционират като асоциативна памет и откриват модели в големи масиви от данни“.

Тя допълни, че такива мрежи са използвани за напредъка на изследванията в областта на физиката и „също така са станали част от нашето ежедневие, например при разпознаването на лица и езиковия превод“.

Въпреки че Комитетът отдаде дължимото на науката, стояща зад машинното обучение и изкуствения интелект, Монс спомена и обратната страна на проблема, като заяви, че „макар машинното обучение да носи огромни ползи, бързото му развитие поражда и опасения за нашето бъдеще. Хората колективно носят отговорността за използването на тази нова технология по безопасен и етичен начин за най-голяма полза на човечеството.“

Хинтън споделя тези опасения. Той е напуснал работата си в корпорацията „Гугъл“, за да може по-свободно да говори за опасностите, свързани с технологията, за чието създаване е помогнал.

Във вторник изследователят заяви, че е шокиран от отличието. „Аз съм потресен. Нямах никаква представа, че това ще се случи“, каза той, когато Нобеловият комитет го потърси по телефона.

Хинтън каза, че продължава да се притеснява „за редица възможни лоши последици“ от работата си по машинното обучение, „особено за заплахата тези неща да излязат извън контрол“, но въпреки това би направил всичко отново.

Роден на 6 декември 1947 г., Хинтън е правнук на известния британски математик Джордж Бул (1815-1864). Ученият получава докторска степен по изкуствен интелект от Единбургския университет през 1978 г. От 2013 г. до 2023 г. работи в корпорацията Google. Той е един от изследователите, които предлагат да се използва методът на обратно разпространение на грешката за обучение на многослойна невронна мрежа. Заедно с Тери Сейновски изобретява „Машината на Болцман“ - специален вид рекурентна невронна мрежа. Изобретението е кръстено на Лудвиг Болцман (1844 - 1906), австрийски физик, смятан за основоположник на статистическата механика.

Роден на 15 юли 1933 г., Хопфийлд получава докторската си степен по физика от Университета Корнел, САЩ, през 1958 г. Той става известен през 1982 г. като изобретател на асоциативна невронна мрежа, наречена „Мрежа на Хопфийлд“.

Той получи Нобел за икономика. Сега има съмнения в теорията си за глобализацията

Трима учени получиха Нобелова награда за физика през 2023 г. за това, че за първи път за части от секундата надникнаха в свръхбързия свят на въртящите се електрони - област, която един ден може да доведе до по-добра електроника или диагностика на болести.

Наградата за физика е с парична стойност от 11 милиона шведски крони (1 милион щатски долара) според завещанието, оставено от създателя на наградата, шведския изобретател Алфред Нобел. Наградата по физика досега е присъждана 118 пъти. Лауреатите са поканени да получат наградите си на церемония на 10 декември, когато се отбелязва годишнината от смъртта на Алфред Нобел.

Обявяването на Нобеловите награди продължава с наградата за химия и физика в сряда и за литература в четвъртък. Нобеловата награда за мир ще бъде обявена в петък, а наградата за икономика - на 14 октомври.

Джефри Хинтън е отличен и с награда "Тюринг" през 2018 г.

Нобеловият лауреат за физика Джефри Хинтън е отличен за 2018 г. с награда "Тюринг" на Асоциацията за компютърна техника (ACM), смятана за Нобелова награда за компютърни науки.

Хинтън, който е преподавател и изследовател в университета на Торонто, Канада, получава наградата "Тюринг" заедно с Йошуа Бенджио и Ян Лекун, "тримата лидери, отговорни в най-голяма степен за революционната роля на изкуствените невронни мрежи, участващи активно в машинното обучение", отбелязват от ACM, цитирани от БТА.

Тримата канадски учени са отличени за развитието на дълбоки невронни мрежи, "дало възможност за огромен напредък в дисциплини като компютърно зрение, разпознаване на реч, разбиране на естествен език и роботика. Те разработиха концептуални основи за областта, идентифицираха изненадващи явления чрез експерименти и допринесоха с инженерни постижения, които демонстрираха практическите предимства на техните идеи", се посочва в решението за ACM за присъждането на награда на Хинтън, Бенджио и Лекун. Тримата често са определяни в медиите като "кръстниците на изкуствения интелект".

„Кръстникът“ на AI д-р Хинтън предупреждава за опасностите от технологията

Всеки човек, който има смартфон, се възползва от новите възможности на технологиите като разпознаване на реч, търсене на изображения, езиков превод, отбелязват от ACM. Разработките на Хинтън и колегите му се прилагат в научните изследвания, инженерните науки, търговията, здравеопазването, се посочва още в съобщението за наградата "Тюринг" на Хинтън, Бенджио и Лекун.

Когато Джефри Еверест Хинтън решава да изучава естествени науки, той следва традициите на предците си, пише в статия за Хинтън на сайта на ACM. Прадядо на Джефри е математикът Чарлз Хинтън, въвел термина „тесеракт“ за четириизмерен хипербук, който популяризира идеята за четвърто измерение, а баща му е Хауърд Еверест Хинтън, изтъкнат ентомолог. Общото им второ име, Еверест, е в чест на роднината им полк. Джордж Еверест, на когото е кръстен и връх Еверест, в чест на службата му като главен геодезист на Индия.

„Кръстникът на AI” смята технологията за екзистенциален риск за човека

Започнал обучението си в Кеймбриджкия университет с планове за изучаване на физиология и физика, преди да се захване с философия по пътя към получаване на диплома по експериментална психология през 1970 г., Джефри Хинтън стига до заключението, че нито една от тези науки все още не е направила много за обяснението на човешката мисъл. През 1978 г. защитава докторска степен в областта на изкуствения интелект в университета на Единбург.

Към средата на 70-те години на миналия век усещането за неизпълнени обещания намалява финансирането и ентусиазма за изследване на изкуствения интелект в Обединеното кралство. Хинтън е привлечен от една особено немодерна област: разработването на мрежи от симулирани невронни възли, които да имитират възможностите на човешката мисъл. Тази готовност да пренебрегва общоприетата мъдрост ще характеризира кариерата му. По думите му, „ако смяташ, че една идея е наистина добра, а другите хора ти казват, че е пълна глупост, тогава знаеш, че наистина си на прав път“.

Визионери от глобалния бизнес споделят работещи AI стратегии по време на Digital Trends 2024

Изследванията и научните му разработки през следващите десетилетия са в областта на невронните мрежи. Той работи с много докторанти и постдокторанти, сред които е и Лекун, с когото са отличени с награда "Тюринг". Първият му ангажимент като преподавател е в университета "Карнеги Мелън" в САЩ. В края на миналия век той започва работа за университета на Торонто, Канада.

След 2010 г. кариерата му започва да се измества от академичните среди към практиката. През 2012 г. Хинтън и двама негов студенти създават програма за разпознаване на изображения, която е купена от "Гугъл". Компанията назначава Хинтън за вицепрезидент. Изследователят напусна "Гугъл" миналата година и предупреди, че търговската употреба на генеративни системи на изкуствен интелект крие сериозни заплахи като компютърно-генерирана дезинформация и дестабилизиране на трудовия пазар, писа "Ню Йорк таймс".