Повече от шест години след влизането си в сила могъщият европейски правилник за защита на данните - GDPR - поема нов дъх, възпрепятствайки плановете за развитие на изкуствен интелект (AI) на големите технологични гиганти.

Само за няколко месеца Google, Meta, X и LinkedIn спряха или забавиха проектите си на това поле в Европейския съюз, обвинявайки стар, но познат враг - бюрокрацията на Брюксел.

Регулаторните спънки идват главно от органите за защита на данните, които прилагат Общия регламент за защита на данните на ЕС (GDPR). По-специално Комисията за защита на данните (DPC) на Ирландия използва значителните си правомощия, за да блокира внедряването на изкуствен интелект от най-големите компании в света. Това е рязък завой след години на критики, че регулаторът твърде бавно налага глоби на технологичните гиганти за нарушаване на неприкосновеността на личния живот.

Блокирането на технологиите за изкуствен интелект идва в момент, когато ЕС подлага на вторична преценка своята традиция на тежка регулаторна намеса - особено по отношение на тази технология, която се разглежда като решаваща в усилията на Европа да се конкурира със САЩ, Китай и други региони на света. Действията на регулаторните органи отново разпалиха враждебността на големите играчи към законите на ЕС в областта на цифровите технологии и данните. Meta, Google и други започнаха интензивни лобистки кампании през последните седмици, за да внушат на служителите на ЕС едно конкретно послание: Стига с тежките репресии срещу новите услуги.

„Европа е станала по-малко конкурентоспособна и по-малко иновативна в сравнение с други региони и сега рискува да изостане още повече в ерата на изкуствения интелект“, написа Марк Зъкърбърг от Meta, заедно с главните изпълнителни директори на редица компании - от SAP до Stripe - в отворено писмо от средата на септември.

Водещите европейски технологични ръководители подкрепиха това отворено писмо, като също се обявиха срещу прекомерното регулиране на AI или предупредиха, че регулирането е „фрагментирано“ и се прилага непоследователно.

В интервю за POLITICO от тази седмица главният лобист на Google Кент Уокър призова служителите на ЕС да „отстъпят назад“ и да обмислят как да „опростят и рационализират“ регулаторната рамка в областта на технологиите. В доклад на компанията се казва, че само с такава „про-иновативна“ регулаторна рамка ЕС може да добави от 1,2 до 1,4 трилиона евро към своя БВП през следващите 10 години.

Отговорността за AI пада на плещите на Ирландия

Технологичните компании са изправени пред проверки от всички страни относно това какви данни използват за обучение на своите модели за изкуствен интелект.

Издателите умуват как да получат справедливо обезщетение от AI чатботовете, които поглъщат съдържанието им. New York Times например съди OpenAI и Microsoft.

Музикантите и изпълнителите са също толкова притеснени - Universal Music Group за кратко изтегли музиката си от TikTok заради опасения, свързани с AI.

В Европа незабавният контрол преминава през органите за защита на личните данни, които следят как технологичните играчи обработват личните данни на европейците, в това число публикации, изображения и взаимодействия в социалните медии. Тези органи са отговорни за проверката дали те имат право да използват личните данни на своите потребители за захранване на изкуствен интелект.

Ключов въпрос, който регулаторните органи все още изясняват, е т.нар. правно основание за използване на данните: валидни основания (които са шест съгласно GDPR), на които технологичните компании и социалните медии разчитат, за да обработват данните им за целите на AI.

„Технологичните компании, които извличат данни от интернет, за да захранват своите системи, се нуждаят от проверка на реалността: Потребителите винаги трябва да имат контрол върху личните си данни“, коментират пред POLITICO от европейската асоциация за защита на правата на потребителите - BEUC.

„GDPR има за цел да насочи иновациите в правилната посока. Ако не се зачитат основните права на хората, няма да има добри иновации“, категоричен е Тобиас Юдин, правен експерт в норвежкия орган за защита на данните.

За големите технологични компании това означава забавяния и трудности. Meta, X и LinkedIn наскоро забавиха внедряването на нови приложения за изкуствен интелект в Европа след намесата на ирландския DPC. Моделът PaLM2 на Google е изправен пред разследване от същия регулатор, който миналата година принуди компанията да спре пускането на своя чатбот Bard.

Тези стъпки показват рязка промяна в стратегията на ирландския орган, който под ръководството на бившия комисар Хелън Диксън беше подложен на широка критика за това, че твърде бавно търси отговорност от големите технологични компании за нарушения на неприкосновеността на личния живот. По-рано тази година институцията смени ръководството си, като двама съкомисари - Дес Хоган и Дейл Съндърланд - поеха поста от Диксън. Хоган и Съндърланд се опитаха да избегнат критиките на колегите си в Европа, заемайки твърда позиция срещу технологичните гиганти, която по-добре съответства на начина, по който другите регулаторни органи искат Ирландия да действа.

В случая с X регулаторът от Дъблин предприе безпрецедентната стъпка да поиска от Върховния съд на Ирландия да нареди на социалната медийна мрежа да спре, ограничи или забрани обработването на лични данни.

Италианският регулатор за защита на личните данни се намеси още по-рано, като забрани ChatGPT на OpenAI в страната през март 2023 г. - точно когато пускането на чатбота предизвика шокови вълни в технологичния сектор.

Не става дума само за GDPR. През лятото Apple обяви нов модел iPhone, задвижван от изкуствен интелект, но се бави с пускането му в Европа, защото трябва да провери дали ще се справи с новия закон на ЕС за цифровата конкуренция - Закона за цифровите пазари.

Законодател в сянка

Едно от основните оплаквания на компаниите, работещи с AI, е, че не знаят как ще се произнесат регулаторните органи по даден въпрос.

„Непоследователните и постоянно променящи се тълкувания на правилата на GDPR са равносилни на правна несигурност за предприятията от всякакъв размер, което се отразява на цялостния капацитет на ЕС за цифрови иновации и растеж“, коментира Клаудия Канелс Куарони от технологичната лобистка група CCIA, чиито членове са Apple, Google, Meta и X.

Технологичните компании са особено разочаровани от European Data Protection Board - група, която обединява регулаторите на ЕС в сферата, за да координира прилагането на законодателството. Тя се намесва, когато различните органи не са съгласни с делата и глобите.

„Чрез насоки и становища бордът действа почти като законодател в сянка“, казва Куарони.

Хоган и Съндърланд от ирландския орган за защита на личните данни наскоро поискаха от борда становище по „въпроси, произтичащи от използването на лични данни в моделите на изкуствения интелект“. То трябва да бъде получено в края на декември и ще бъде задължително за регулаторите. Бордът работи и по насоки за компаниите относно начините за извличане на големи масиви от данни в интернет, съобщи по-рано POLITICO.

Кент Уокър, главен лобист на Google, коментира пред изданието, че компанията „очаква с нетърпение“ становището, което според него „може да даде възможност да се движим с по-бързи темпове при въвеждането на AI“.

Други обаче не одобряват начина, по който ирландският регулаторен орган се приспособява към колегите си от ЕС.

Ник Клег, №2 в Meta, посочва пред Irish Independent през септември, че DPC се е превърнал в „пощенска кутия“ за други регулатори на данни. Компанията беше разгневена от намеса на Норвегия, която в крайна сметка доведе до това, че тя трябваше да стартира платен абонаментен модел без реклами за европейските потребители на водещата си социална медия Facebook.

„Опасявам се, че това ще доведе до ситуация, в която този, който крещи най-силно, ще започне да определя политиката“, казва Клег.