Той е широко рекламиран като бюджет на „строгите икономии“, в който правителството на новия министър-председател Мишел Барние ще представи мерки за повишаване на данъците и намаляване на разходите. A това може да разгневи опозиционните партии от ляво и дясно и дори центристите, които го поставиха на власт.

Във встъпителната си реч пред Националното събрание на 1 октомври Барние даде представа за мерките, които вероятно ще предложи, включително по-високи данъци за големия бизнес и рязко съкращаване на разходите на централното правителство, за да се пребори с фискалната криза в страната. След това той разкри, че правителството планира да затегне фискалната политика с 60 млрд. евро или 2% от БВП през следващата година в опит да намали дефицита на страната до около 5% през 2025 г., спрямо очакваните 6,1% през тази година.

От тези 60 млрд. евро около 40 млрд. се очаква да включват съкращения на разходите в рамките на централната и местната власт, включително шестмесечно забавяне на индексацията на пенсионните плащания. Другите 20 млрд. евро ще дойдат от по-високи данъци върху „богатите физически лица“ и „големите компании“.

Бюджетът, който ще бъде представен пред парламента от новия министър на финансите Антоан Арман, идва в момент, когато Европейската комисия вече е започнала процедура за прекомерен дефицит на Франция, тъй като бюджетният ѝ дефицит значително надхвърля нивото от 3% от БВП, към което трябва да се придържат държавите членки на ЕС.

След като поиска повече време, за да представи на Комисията дългосрочните си бюджетни планове, както новите фискални правила на ЕС изискват от държавите с по-високо съотношение на дълга към БВП, правителството на Барние се очаква да предприеме тази стъпка през следващите няколко седмици.

Миналата седмица той заяви пред френския парламент, че ще е необходимо да се постигне съответствие на дефицита на страната с правилата на ЕС до 2029 г. - две години по-късно от първоначално обещаното.

Бюджетът за 2025 г. е първото истинско вътрешнополитическо изпитание за министър-председателя, който наследи сериозни фискални предизвикателства и воюваща политическа върхушка.

Барние беше назначен за министър-председател от президента Еманюел Макрон след злополучното му решение да свика предсрочни избори през юни, на които десният Национален фронт (RN) спечели първия тур на вота, а левият Нов народен фронт (NFP) надделя на втория. След месеци на политически пазарлъци Макрон назначи консерватора Барние за министър-председател, с което предизвика яростта на левия алианс, който обяви, че изборният резултат му е бил „откраднат“. Докато левите депутати вече внесоха искане за вот на недоверие срещу него - което не успя да мине при гласуването във вторник - десният Национален фронт възприе подход на „изчакване“, предупреждавайки, че Барние е премиер под наблюдение.“

Франция планира бюджетни съкращения за 2025 в размер на 40 млрд. евро

В обобщение, правителството на Франция е крехко и уязвимо за предизвикателствата както от лявата, така и от дясната част на политическия спектър. Ако новият бюджет не отрази обещанията на Макрон да се противопостави на повишаването на данъците за големите предприятия, той може да се окаже в ущърб и на президента, който постави Барние на поста.

Бюджет на икономиите

„Ако мерките бъдат потвърдени, когато бюджетът бъде представен на Националното събрание в четвъртък, това ще покаже, че Франция се насочва към затягане на фискалната дисциплина, сравнимо по мащаб със строгите икономии, прилагани в много страни по време на кризата в еврозоната“, казва Андрю Кенингам, главен икономист за Европа в Capital Economics, пред CNBC.

В свой анализ от миналата седмица той предупреждава, че съществува опасност мерките да потиснат значително икономическата активност във Франция.

„Съобщава се, че бюджетът се основава на прогноза за растеж на БВП от 1,1% през тази и следващата година. Но такава голяма доза строги икономии може да затрудни постигането дори на този скромен растеж“, смята той. „И накрая, дори ако бюджетът бъде приет и не се отрази прекалено негативно на икономическия растеж, фискалната позиция на Франция все още ще бъде несигурна. Дефицитът ще бъде 5% от БВП през следващата година, а ЕС ще иска да го намали до 3% до 2027”.

Затова, по думите му, Франция ще се нуждае от повече строги икономии и след следващата година, на фона на слабо правителство на малцинството и при все по-близките президентски избори през 2027 г.

Шокиращ обрат: Левицата спечели изборите във Франция, Марин Льо Пен не призна поражението си

Политическа слабост

Бюджетът е първият основен тест за правителството на Барние, което е съставено предимно от представители на центристкия блок на Макрон и дясноцентристката партия „Републиканците“ на Барние. Без да има мнозинство, то до голяма степен зависи от опозиционните партии, които могат да му попречат във всеки един момент.

Карстен Никел, заместник-директор по изследванията в консултантската компания за управление на риска Teneo, отбелязва, че администрацията ще остане уязвима за предизвикателства отляво и отдясно и че може да се наложи дори бюджетът да бъде прокаран принудително, ако срещне значителна опозиция.

„Правителството може да се затрудни да намери достатъчна подкрепа за бюджета. Поради това то може да се върне към член 49.3 от конституцията - правилото, което предвижда, че даден законопроект се приема без гласуване, освен ако Националното събрание не приеме вот на недоверие срещу правителството“, посочва Никел в свой анализ „Макрон използва този инструмент, за да прокара спорната си пенсионна реформа, но тогава той можеше да разубеди депутатите да приемат вот на недоверие, като косвено заплаши с разпускане на Националното събрание, което да предизвика предсрочни избори. След собственото си решение за предсрочни избори, проведени през юни и юли, обаче сега той не може да разпусне парламента преди следващото лято“.

В резултат на това левите и десните опозиционни партии ще претеглят рисковете, свързани с гласуването за или против правителството - както и неприятната възможност в бъдеще да се наложи да гласуват заедно, за да свалят Барние, добавя Никел. Но нежеланието на двете партии да работят заедно може да даде на Барние отсрочка. Засега.