Инфлацията в еврозоната може да е на път да постигне целта на Европейската централна банка от 2% през първата половина на 2025 г., което дава основание на представителите на ЕЦБ да намалят „силно рестриктивните“ лихвени проценти по-бързо от очакваното, казва управителят на централната банка на Гърция Янис Стурнарас в интервю за Financial Times.

Стурнарас, който е един от най-дълго управлявалите членове на 26-членния управителен съвет на ЕЦБ, подкрепя още две намаления на лихвените проценти с четвърт пункт тази година - първото на срещата на банката следващата седмица в Словения и още едно на последното ѝ събрание за годината през декември, след като последните данни за икономическата активност и инфлацията се оказаха много по-меки от очакваното.

Пред FT финансистът казва още, че има вероятност за по-нататъшно облекчаване на политиката през 2025 г.

Стурнарас посочва, че инфлацията спада по-бързо в сравнение със септемврийската прогноза на ЕЦБ, добавяйки: „Последните данни предполагат, че може би ще стигнем до целта от 2% през първото тримесечие на 2025 г."

През септември инфлацията в еврозоната падна до 1,8%, като за първи път беше под целта на ЕЦБ от 2021 г. Въпреки това се очаква потребителските цени да се повишат по-бързо през последните месеци на годината поради статистически базови ефекти като постепенното премахване на по-ниските цени на енергията.

ЕЦБ се насочва към лихва от 2% „в средносрочен план“, като силният ръст на заплатите и високата инфлация на услугите все още са повод за безпокойство.

Финансовата институция започна облекчаване на рестриктивната си парична политика през юни и отново намали лихвите през септември.

Данните идват, след като през септември инфлацията се понижи под целевата стойност от 2% на Европейската централна банка в няколко ключови икономики от еврозоната, включително Франция и Германия

Под целта на ЕЦБ: Инфлацията в еврозоната спада до 1,8%

Шефът на гръцката централна банка твърди, че средносрочната инфлационна тенденция предполага, че има място за намаляване с по-бързи темпове.

„Ако инфлацията продължи да се понижава към целта от 2%, защо да не намалим на всяко от следващите заседания?“ казва той пред FT.

Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард намекна миналата седмица, че намалението през октомври е станало по-вероятно, като каза на евродепутатите в Брюксел, че определящите лихвите ще вземат под внимание по-големите от очакваните спадове на инфлацията.

Финансовите пазари сега дават оценка за още две намаления на лихвените проценти тази година и прогнозират, че те ще паднат до около 1,7% през втората половина на следващата година.

Повечето оценки определят „неутралния“ лихвен процент, който нито стимулира, нито забавя икономическата активност, на около 2%.

Според Стурнарас има няколко членове на управителния съвет с фундаментално противоположни възгледи относно пътя на паричната политика на ЕЦБ в краткосрочен план.

„Всички разглеждаме едни и същи данни и това предполага, че се насочваме към постигане на целта за инфлацията от 2% в средата на 2025 г., ако не и по-рано“, казва той.

„В противен случай рискуваме да понижим много икономиката и да надхвърлим целта за инфлация“, добавя той. По думите му това би означавало връщане към „стария проблем“ с твърде ниската инфлация. "Никой не иска това", казва финансистът.

„Трябва да действаме постепенно“, коментира още той, добавяйки, че икономиката е „социална наука“, а не „квантова механика“ и политиците трябва да вземат решения, изправени пред огромна несигурност. "Никой не знае какво ще се случи утре."