Как военната икономика и разходите за отбрана отслабват Русия
Разходите за отбрана на Москва ще надхвърлят два пъти сумата, отделяна за социални нужди като пенсии
Според анализатори ориентираната към войната икономика на Русия и плановете за безпрецедентни военни разходи рискуват да задълбочат големите дисбаланси в държавните ѝ финанси.
Миналата седмица руското правителство, ръководено от министър-председателя Михаил Мишустин, одобри проектобюджет за периода 2025-2027 г., в който се предвижда разходите за отбрана да нараснат рязко до 13,5 трилиона рубли (145 млрд. долара) през 2025 г. Това е с 25% повече от нивото през 2024 г. и възлиза на 6,3% от брутния вътрешен продукт (БВП).
Откакто започна пълномащабна инвазия в Украйна през 2022 г., Русия трансформира вътрешната си икономика, тъй като се стреми да увеличи значително военното производство и да заобиколи международните санкции, които до голяма степен ѝ пречат да се снабдява с оборудване, компоненти и оръжия от други страни. В резултат на това руският военнопромишлен комплекс, захранващ ненаситната военна машина на Кремъл, се разшири значително след началото на войната.
В проектобюджета се посочва, че комбинираните разходи за национална отбрана и сигурност ще съставляват около 40% от общите държавни разходи на Русия през 2025 г., което е знак за ангажираност с воденето на войната в Украйна. Забележително е, че разходите за отбрана ще надхвърлят два пъти сумата, отделяна за социални нужди като пенсии, отбелязва Reuters.
Според анализатори последните планове за разходи са сигнал за амбициозна и агресивна Русия, решена да продължи войната в Украйна, но също така носят рискове за руската икономика и хората, които виждат как жизненият им стандарт пада, докато потребителските цени остават упорито високи.
„Намеренията за запазване на военните разходи на подобни нива до 2027 г. изпращат сигнал, че страната разполага с достатъчно финансови ресурси и политическа воля да продължи да разширява и възстановява въоръжените си сили, за разлика от все по-несигурните перспективи от украинска и западна страна“, казва Андрюс Турса, съветник за Централна и Източна Европа в консултантската компания Teneo, пред CNBC. „Но въпреки уверената политическа реторика и оптимистичните прогнози, по-нататъшната милитаризация на икономиката, подкрепена от експанзивни държавни разходи, може да се окаже трудна за поддържане в средносрочен и дългосрочен план“.
Според Турса икономиката вече работи с пълния си капацитет и през 2025 г. Русия лесно може да се сблъска с устойчив инфлационен натиск при недостиг на работна ръка - предвид продължаващото набиране на военнослужещи и напускането на много трудови мигранти - нарастващи държавни разходи и различни увеличения на данъците, като например на жилищата и комуналните услуги.
Недоволството от стандарта на живот „може да избухне”
В момента годишният темп на инфлация в Русия е 9,1%, а централната банка на страната заяви миналия месец, че очаква „основният инфлационен натиск да остане висок като цяло“. Тя повиши основния си лихвен процент със 100 базисни пункта до 19%.
Лиам Пийч, старши икономист за развиващите се пазари в Capital Economics, очаква, че бюджетните планове на Русия няма да допринесат за намаляване на дисбалансите между търсенето и предлагането, което ще доведе до по-нататъшен ценови натиск.
„Макар че повишаването на данъка върху доходите на физическите лица и корпоративния данък ще помогне за финансирането на част от проектобюджета за 2025 г., цялостната фискална позиция изглежда ще остане твърде разхлабена. Заедно с обвързващите ограничения от страна на предлагането това ще поддържа силна инфлация, а при най-високата доходност на държавните облигации от десетилетия насам разходите на правителството за обслужване на дълга ще продължат да нарастват“, казва той.
Още едно повишение на лихвения процент от страна на централната банка - до 20% - изглежда много вероятно този месец, отбелязва Пийч, добавяйки: „В по-широк план обаче се налага изводът, че продължителният период на високи лихвени проценти ще остане норма в Русия, докато правителството дава приоритет на военните усилия.“
Въпреки че руските власти вероятно разглеждат военната експанзия като двигател на икономическото и технологичното развитие, според Турса от Teneo безпрецедентните разходи в тази посока са за сметка на инвестициите в други сектори като образование, здравеопазване или инфраструктура, „което ще се отрази негативно на качеството на обществените услуги и ще подкопае икономическия растеж и конкурентоспособността в дългосрочен план“.
Упадъкът в тези области на обществения живот ще допринесе за понижаване на жизнения стандарт на мнозинството от руските граждани и въпреки че е малко вероятно това да предизвика масови обществени протести сега, Турса предупреждава, че „общественото недоволство от жизнения стандарт може да избухне в някакъв момент в бъдеще, особено ако хватката на Путин върху властта започне да се изплъзва“.
Въпреки че в резултат на войната бяха наложени международни санкции върху критични руски индустрии и сектори, Русия твърди, че те само са я направили по-самостоятелна и че частното потребление и вътрешните инвестиции остават устойчиви.
В същото време продължаващият износ на петрол и суровини за страни като Индия и Китай, както и предполагаемото избягване на санкции и високите цени на петрола, са ѝ позволили да поддържа стабилни приходи от износа на „черното злато”, които (заедно с приходите от износ на газ) ще съставляват 27% от общите постъпления в държавния бюджет през 2025 г., според финансовия министър Антон Силуанов.
Колкото и да е неприятно за западните държави, които искат да изолират и накажат Русия за нахлуването ѝ в Украйна, Международният валутен фонд заяви в пролетната си икономическа прогноза, че според него руската икономика ще расте по-бързо от всички развити икономики през тази година, като прогнозира ръст от 3,2 %.
Последните прогнози на МВФ по отношение на Русия ще бъдат публикувани следващата седмица и е възможно да се окажат преразгледани. Проектобюджетът на Русия се основава на допускания за растеж на БВП от 2,5% през 2025 г.