Президентът Владимир Путин очерта „червена линия“ за Съединените щати и техните съюзници, като даде знак, че Москва ще обмисли възможността да отговори с ядрено оръжие, ако те позволят на Украйна да нанася удари по вътрешността на Русия с ракети с голям обсег. Но някои на запад продължават да се питат дали той наистина е готов на това.

Този въпрос е от решаващо значение за хода на войната. Ако Путин блъфира, както смятат Украйна и някои нейни поддръжници, тогава Западът може да се почувства готов да задълбочи военната си подкрепа за Киев, независимо от заплахите на Москва. Ако той говори сериозно обаче, съществува риск - многократно заявяван от Москва и признаван от Вашингтон - конфликтът да прерасне в Трета световна война.

В последния от дългата поредица предупредителни сигнали в сряда Путин разшири списъка със сценарии, които могат да доведат до използване на ядрено оръжие от Русия. Той заяви, че това може да стане в отговор на голяма трансгранична конвенционална атака, включваща самолети, ракети или безпилотни летателни апарати. Съперничеща ядрена сила, която подкрепя държава, атакуваща Русия, ще се счита за страна в тази атака.

И двата критерия се отнасят пряко за ситуацията, която би възникнала, ако Западът позволи на Украйна да нанесе удар дълбоко в руска територия с негови ракети с голям обсег на действие като американските ATACMS и британските Storm Shadows. Кремъл смята, че подобна атака ще се нуждае от западна сателитна и целеуказваща подкрепа.

„Това беше много ясно послание: „Не правете грешка - всички тези неща могат да означават ядрена война“, коментира пред Reuters Николай Соков, бивш съветски и руски дипломат.

Бахрам Гиасе, базиран в Лондон ядрен анализатор в мозъчния тръст Henry Jackson Society, свързва момента на забележките на Путин с лобирането на Украйна пред Запада за ракети с голям обсег на действие и с факта, че президентът Володимир Зеленски ще изложи аргументите си пред президента на САЩ Джо Байдън тази седмица.

„Путин казва: Спрете тук“, категоричен е Гиасе.

„Ядрен шантаж”

Реакцията на Киев беше бърза, като началникът на кабинета на Зеленски обвини Путин в „ядрен шантаж“.

„Според мен това е поредният блъф и демонстрация на слабостта на Путин. Той няма да посмее да използва ядрени оръжия, защото това ще го превърне в пълен изгнаник“, пише Антон Геращенко, бивш съветник на украинския министър на вътрешните работи, в X.

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен пък смята, че предупреждението на Путин е безотговорно и лошо подбрано във времето и че той не за първи път „дрънка с ядрената сабя“.

Андреас Умланд, анализатор в Шведския институт за международни отношения, обвинява Путин, че си „играе с ума на хората”.

„Това е психологическа PR операция от страна на Кремъл, без особено съдържание. Тя има за цел да сплаши лидерите и избирателите на страните, подкрепящи Украйна“, категоричен е той.

Фабиан Хофман, докторант и експерт по отбрана в Осло, от своя страна, не вярва, че коментарите на Путин могат да бъдат пренебрегнати, но че е важно да не се реагира прекалено остро.

„Безпокойството е оправдано само когато Русия сигнализира за реална подготовка“, пише той в X.

По думите на Хофман следващите стъпки могат да бъдат изваждане на бойни глави от хранилищата и свързването им с транспортни средства за тактически удар, преди да се ускори подготовката за широкомащабна ядрена употреба, като се подготвят силози и се поставят бомбардировачи в готовност. Но всичко това ще бъде засечено от разузнавателните агенции на САЩ.

Експертът по сигурността на Русия Марк Галеоти пък пише: „Говоренето е лесно и има политическо въздействие, но доказателства за действителна готовност за използване на ядрени оръжия липсват, а и да се появят, ние ще можем да ги открием предварително.“

По-нисък праг

Въпреки това сега Путин е по-конкретен, отколкото в миналото, относно обстоятелствата, които могат да предизвикат използването на ядрено оръжие. Неговият говорител обяви в четвъртък, че коментарите му са били сигнал към западните държави, че ще има сериозни последствия, ако участват в нападения срещу Русия.

В същото време обявените промени не са достатъчни за това, за което призоваваха някои руски „ястреби”. Най-известният от тях, Сергей Караганов, настоява за ограничен ядрен удар в Европа, който да „отрезви“ враговете на Русия и да ги накара да приемат сериозно възможностите ѝ за ядрено възпиране.

На практика промените разширяват ядрения чадър на Русия, така че да обхване и съседна Беларус, която е неин близък съюзник. Те намаляват прага за използване на ядрено оръжие, като например посочват, че това може да стане в отговор на конвенционален удар, който представлява „критична заплаха за нашия суверенитет“. Преди това в руската ядрена доктрина се говореше за заплаха за „самото съществуване на държавата“.

Путин направи последното си изявление в четириминутно видео, в което се вижда как той се обръща към деветимата членове на Съвета за сигурност, който се събира два пъти годишно, за да обсъжда ядреното възпиране. Но истинските адресати на посланието на Путин са в Киев, Вашингтон и Лондон.

Евгений Минченко, руски политически консултант, посочва пред информационната агенция, че същността на преработената доктрина е остро послание към Украйна и Запада да не ескалират войната още повече в Русия.

„Ако се опитате да ни убиете с ръцете на вашия пълномощник, ние ще убием и него, и вас, беше посланието”, казва той.

Сергей Марков, бивш съветник на Кремъл, обяснява, че промените отварят вратата за използване от Русия на тактически ядрени оръжия на бойното поле в Украйна при определени сценарии.

„Прагът за използване на ядрени оръжия е понижен. Сега за Русия ще бъде по-лесно да ги използва“, пише Марков в официалния си блог. „Причината за промяната на ядрената доктрина е заплахата от пълна ескалация от страна на Запада. Той е сигурен, че Русия няма първа да използва тактически ядрени оръжия. Сега Москва заявява, че е готова да го направи.“

Марков предполага, че Русия може да използва тактически ядрени оръжия срещу Украйна или военновъздушни бази в Румъния или Полша, ако украински военни самолети извършват полети оттам и ако Киев - с помощта на американска или британска сателитна подкрепа - ги използва, за да нанесе удар по самата Москва или в централните части на страната.

„Никакво уважение”

Игор Коротченко, военен анализатор, който често се появява по руската държавна телевизия, смята, че промените са необходими, тъй като Западът е пренебрегнал множество предишни предупредителни сигнали срещу по-нататъшна ескалация, включително руските учения през лятото, които репетираха използването на тактически ядрени оръжия.

„Виждаме, че западните противници вече не спазват никакви „червени линии“, като смятат, че всякакви действия за въоръжаване на Украйна и удари с тяхна помощ срещу обекти дълбоко в руската територия няма да бъдат посрещнати с ядрена ескалация“, казва Коротченко пред вестник „Известия“.

Владимир Аватков, член на официалния орган, който съветва Путин по въпросите на международните отношения, на свой ред, казва, че обявяването на промените в доктрината е позволило на Москва да изпревари всяко решение на Запада относно ракетите за Украйна.

„Нека помислят сега“, пише той в Telegram. „Това е опит не само да ги предупредим, но и да им върнем страха, който те напълно са загубили. И може би дори някакво стратегическо мислене“.

Промените бяха силно приветствани от руските националисти и военни блогъри, някои от които отдавна се застъпват за това Москва да използва ядрени оръжия, за да принуди Украйна да капитулира, и доведоха до дискусия за това какво може да предизвика ядрен отговор.

Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия и бивш президент, предупреди, че думите на Путин трябва да накарат Украйна и Запада да се замислят.

„Самата промяна в нормативните условия за използване на ядрени компоненти от нашата страна може да охлади страстта на онези противници, които все още не са загубили чувството си за самосъхранение“, каза той в изявление.

„Като малки деца” 

Соков, бивш руски дипломат, обяснява пред Reuters, че в Москва има осезаемо чувство на неудовлетвореност от това, че Западът се оказва глух за многобройните ядрени предупреждения. По думите му, когато тази година Русия е организирала три кръга от учения, за да симулира подготовка за изстрелване на тактически ядрени ракети, в медиите и сред експертите е имало оплаквания, че западните държави не обръщат внимание.

„Затова сега те решиха да засилят сигнала“, казва Соков. „Путин реши, че Западът е като малките деца и трябва да му обясняваш всяко дребно нещо, защото той просто не го разбира.“

Соков е обезпокоен от „свободното говорене“ на политици и коментатори, които твърдят, че Западът е преминал безнаказано редица руски червени линии - например като е снабдил Украйна с танкове и изтребители F-16 - и че поради това предупрежденията на Москва могат да бъдат пренебрегвани.

Всъщност, смята той, Западът все още не е нарушил две червени линии, които Русия ясно е посочила: изпращането на войски на НАТО да се бият в Украйна и разрешението Киев да изстрелва западни ракети с далечен обсег към Русия. Затова и съюзниците на Украйна не могат да бъдат наистина сигурни как ще реагира Кремъл, ако те все пак бъдат преминати в един момент.