В понеделник китайските военни започнаха нов кръг от военни учения близо до Тайван, като заявиха, че това е предупреждение към „сепаратистките действия на силите за независимост на Тайван“, което предизвика осъждане от страна на Тайпе и САЩ.

Демократично управляваният Тайван, който Китай разглежда като своя територия, очакваше подобно развитие след речта на президента Лай Чинг-те по случай националния празник миналата седмица. Обръщението на Лай беше осъдено от Пекин, след като той заяви, че Китай няма право да представлява Тайван, макар да предложи сътрудничество.

Командването на Източния театър на китайската армия коментира, цитирано от Reuters, че ученията Joint Sword-2024B се провеждат в Тайванския проток и районите на север, юг и изток от Тайван.

„Учението служи и като строго предупреждение към сепаратистките действия на силите за независимост на Тайван. Това е легитимна и необходима операция за гарантиране на държавния суверенитет и националното единство“, се казва в изявление на китайските военни, без да посочват кога ще приключат ученията.

Командването публикува и карта, показваща девет района около Тайван, където се провеждат ученията - два на източния бряг на острова, три на западния бряг, един на север и три около контролираните от Тайван острови до китайския бряг.

„Китайските кораби и самолети се приближават към Тайван в непосредствена близост от различни посоки, като се съсредоточават върху патрулиране в бойна готовност море-въздух, блокиране на ключови пристанища и райони, атакуване на морски и наземни цели и съвместно завземане на всеобхватно превъзходство“, допълват китайските военни.

В съобщението обаче не се съобщава за учения с бойна стрелба или за зони, забранени за полети. През 2022 г., малко след като тогавашният председател на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси посети Тайван, Китай изстреля ракети над острова.

От Министерството на отбраната и бреговата охрана на Тайван заявиха, че и двете ведомства са изпратили свои сили, а официални лица - че Съветът за национална сигурност на Лай се е събрал в понеделник, за да обсъди ситуацията. Генералният секретар на Съвета за национална сигурност Джоузеф Ву пък коментира, че Китай е пренебрегнал посланието на Лай за добра воля.

„Използването на военна сила, за да се заплашват други държави, противоречи на основния дух на Хартата на ООН за мирно разрешаване на спорове“, категоричен е той.

Китайските държавни медии съобщиха, че ракетните сили са извършили симулирано изстрелване на ракети, докато изтребителите са „отворили коридори за въздушно нападение“, а бомбардировачите са изпълнявали мисии на далечни разстояния.

Китайски пропаганден видеоклип показва карикатура на Лай със заострени уши като на дявол и изтребители и военни кораби около острова, преди да завърши с изображение на юмрук, който се превръща в чук, а след това в меч, насочен към Тайван.

Анализаторите в областта на сигурността наблюдават внимателно операциите на Китай предвид по-широкото изграждане на ракетни способности и усилията на САЩ и техните съюзници да подобрят защитата срещу тях.

„Явни провокации”

Тайванският съвет по въпросите на континенталната част на Китай, който определя политиката на острова, заяви, че последните военни учения на Пекин и отказът му да обърне гръб на използването на сила са „явни провокации“, които сериозно подкопават регионалния мир и стабилност.

В изявление на президентската канцелария на Тайван се казва, че Китай трябва да се изправи пред факта на съществуването на Република Китай - официалното име на Тайван - и да уважи избора на тайванския народ за свободен и демократичен начин на живот.

„Той трябва да се въздържа от военни провокации, които биха нарушили статуквото на мира и стабилността в региона и биха застрашили демократичните свободи на Тайван“, се казва в изявлението.

Във Вашингтон представители на президентската администрация заявиха, че наблюдават ученията и че няма оправдание за тях след „рутинната“ реч на Лай.

„Призоваваме Китай да действа сдържано и да избягва всякакви по-нататъшни действия, които могат да подкопаят мира и стабилността през Тайванския проток и в по-широкия регион, което е от съществено значение за регионалния мир и просперитет и е въпрос на международна загриженост“, заяви говорителят на Държавния департамент Матю Милър.

Уроци от ракетните атаки на Иран срещу Израел

На този фон ракетната атака на Иран срещу Израел този месец показва предимствата, както и недостатъците на противоракетната отбрана на САЩ и съюзниците им при потенциален конфликт с Китай в Индо-Тихоокеанския регион, казват анализатори.

Въпреки че разликите между двата сценария ограничават поуките, които могат да бъдат извлечени, близо 400-те ракети от различни типове, които Иран изстреля по Израел тази година, предлагат на САЩ и Китай известна представа за това какво работи и какво не.

За Вашингтон основният извод от иранските атаки от 1 октомври - най-голямата досега извадка от балистични ракети, изстреляни срещу съвременни защитни съоръжения - може да бъде, че ракетите на Пекин ще бъдат по-трудни за прихващане от иранските и че за възпиране на масова атака ще е необходима способност за ответен удар, казва пред Reuters Колин Кох от S. Rajaratnam School of International Studies в Сингапур.

„Ако погледнем чисто през призмата на възпирането, вече не можем да се надяваме само на надеждата, че ефективната защита може да намали ефикасността на ракетните удари“, казва той. „Възпирането чрез контраатака може би ще трябва да се превърне в нормативна мярка занапред.“

Не съществува непосредствена заплаха от ракетен конфликт в Индо-Тихоокеанския регион. Разстоянията, хиляди километри, са по-големи, отколкото в Близкия изток. Китайските оръжия са по-усъвършенствани, включително маневриращи бойни глави и прецизно насочване, но целите са разпръснати в целия регион, което затруднява масираната атака.

През тази година Съединените щати разработиха и разположиха в региона нови оръжия за противодействие на Китай, включително ракетата „въздух-въздух“ AIM-174B и базираната на земята ракетна батарея Typhon във Филипините, която може да изстрелва ракети SM-6 и Tomahawk.

„От друга страна, просто по-добрата информираност за това как функционират нападателните и отбранителните системи след ракетните изстрели на Иран - много от които бяха прихванати - може да намали вероятността от конфликт”, смята Анкит Панда от базирания в САЩ Carnegie Endowment for International Peace. „Всяка военна сила, която планира удари с ракети с голям обсег, ще трябва да изчисли възможните ефекти от противоракетната отбрана. Разбира се, без яснота за това колко добре може да се справи дадена система за противоракетна отбрана, това може да доведе до масирана ескалация.“

Многопластовата въздушна и противоракетна отбрана на Израел - от системите за далечен обсег на действие „Стрела“ до щита „Железен купол“, предназначен за справяне с по-бавни и не толкова сложни заплахи - е съобразена с опасностите, пред които е изправена страната: управляеми балистични ракети от сили като Иран, както и неуправляеми ракети, изстреляни непосредствено отвъд границите на Израел.

Картината е много по-различна в Индо-тихоокеанския регион за САЩ и техните съюзници, които използват системите Lockheed Martin и Raytheon, Patriot, THAAD и морските Aegis за противоракетна отбрана.

Според проекта за противоракетна отбрана на Center for Strategic and International Studies точността на китайската балистична ракета DF-26, която е най-многобройната конвенционална балистична ракета със среден обсег, се оценява на 150 м. Нейната DF-21 е с по-малък обсег, въпреки че някои варианти имат точност до 50 м.

И двете могат да поразяват повечето американски и съюзнически цели в региона. DF-26 може да достигне до Гуам, където се намират големи военни съоръжения на САЩ. Пентагонът е изчислил, че Китай може да разполага с няколкостотин от тези ракети.

За разлика от тях иранските ракети, като Fattah-1, са теоретично по-точни - в рамките на десетки метри, но са с много по-малък обсег. Броят на тези по-нови ракети не е публично известен, но генералът от ВВС на САЩ Кенет Маккензи посочва пред Конгреса миналата година, че Иран разполага с повече от 3000 балистични ракети от всички видове.

Възможностите на Китай превъзхождат тези на Иран и в други отношения, казва Малкълм Дейвис, старши анализатор в Австралийския институт за стратегическа политика. Ракетните атаки най-вероятно ще бъдат координирани с противоспътникови удари и кибервойна, като и двете имат за цел да усложнят защитата.

„Западните системи за интегрирана противовъздушна и противоракетна отбрана в Индо-Тихоокеанския регион биха се справили много по-трудно с голям китайски ракетен удар, включващ стотици или дори хиляди ракети, в сравнение с това, на което са способни иранците“, категоричен е Дейвис.