Претъпкани плажове. Скъпи наеми. Забележителности с тълпи от хора.

Когато става въпрос за свръхтуризъм, не обвинявайте посетителите. Това е мнението на Ранди Дърбенд, главен изпълнителен директор на Глобалния съвет за устойчив туризъм.

Според него, причината е в „липсата на управление“ от местните власти.

„От 40 години съм в сферата на пътуванията и туризма, работя в комитети и търговски асоциации в Европа, Северна Америка и Азия. Правителствата традиционно не смятат, че имат роля в управлението“, обяснява експертът пред CNBC.

От маркетинг към мениджмънт

Месните власти „трябва да променят буквата „М“ в DMO от маркетинг към мениджмънт“, каза Дърбeнд и допълва, че тази промяна е започнала, но още е в начален стадий.

„Това е голямото пробуждане, което трябва да се случи, което правителството трябва да разбере – туризмът е сектор, който се нуждае от управление. Има начини да се манипулира, да се контролира, да се добави капацитет... за да се справим с проблема“.

Той посочва няколко примера за дестинации, където това вече се прави добре.

„Виждаме добро менажиране на защитени територии и националните паркове. Но трябва да се направи толкова много, само за да се създаде осведоменост, че това, вече е на правителствено ниво.“

Майстори в контрола на тълпата

„Китайците са майстори в увеличаването на капацитета и управлението на потоците“, категоричен е експертът и посочва като пример гигантския Буда в Лешан.

„Всички идват заради Буда, но общинската управа е построила огромна атракция в съседство, която разпръсква посетителите“, казва той за района, който сега включва парк и пещера с огромни фигури, издълбани в стените й.

Китайските власти са създали и контролен център с видеоекрани, които проследяват посетителите на различни места, като тесните стълбища, използвани за достъп до Буда.

„Смятам, че за много емблематични обекти на културното наследств, където проблемът е пренаселеността, би било полезно да има допълнителни, а в идеалния случай и предварителни обекти за разглеждане, които да подготвят посетителя така, че той да не се чувства принуден да се задържи при основната атракция“, обяснява експертът.

Според него всички популярни обекти се нуждаят от технология за „наблюдение на посетителските потоци“.

Управление на туристическите потоци

Това е стратегия, която бързо набира популярност, за да се намали свръхтуризмът. Основава се на контрол на концентрацията на посетители – сезонно или в рамките на един ден.

Въпреки че туристически крепости като Walt Disney World прилагат тази тактика от години, концепцията вече е популярна и сред местните власти.

Например малкото френско селце Сен Гилем ле Дезер решава да промени „потока“ от туристи, след като местен жител получава инфаркт и умира, тъй като трафикът пречи на линейката да окаже бърза помощ.

Сега жителите могат да влизат в селото с автомобил, но посетителите са насочени да паркират в определена зона извън него през уикендите и лятото, а след това да карат колело, да ходят пеша или да използват електрически автобус, за да стигнат до селото.

Според туристическия експерт стратегията може да работи дори в град като Барселона, който приема около 17 милиона посетители годишно.

На 6 юли в мащабна демонстрация протестиращи поискаха градът да намали броя на туристите.

„Мярката за успех на туризма в Барселона не може да се съсредоточи върху обема на посетителите, а по-скоро върху управлението на потока от хора, така че да не се надхвърлят социалните и екологичните граници“, заяви говорителят на градския съвет на Барселона.

Според Дърбенд, управлението на потока от посетители ще бъде особено трудно в Барселона. За разлика от други големи градове, посетителите са склонни да се събират в същите райони, които предпочитат местните жители, което увеличава търканията между двете групи, казва той.

„Всички искат да отидат в един и същ малък район на Стария град, така че разпръскването ще изисква доста сериозна стратегия, за да се осъществи това.“

Все пак, това е „абсолютно“ възможно, допълва той.

„Търсенето няма да намалее“, допълва той, позовавайки се на 8-те милиарда души, които сега населяват планетата, и на нарастващата средна класа в Азиатско-тихоокеанския регион. „Така че капацитетът трябва да се увеличи, а управленските подходи за разпръскване на посетителите трябва да се подобрят драстично.“