Икономическата политика на ЕС може да се превърне в трагедия, ако заключенията в доклада за производителността на Марио Драги намерят своето реално потвърждение.

Става въпрос за парализиращото убеждение, че Старият континент ще изостане безнадеждно от САЩ в областта на иновациите, ако не намери стотици милиарди допълнителни публични субсидии - което политиците, горди със своя реализъм, бързат да отхвърлят като невъзможно.

Анализът на Драги, разбира се, е много по-сложен от това.

Бившият президент на ЕЦБ предлага емитирането на общи сигурни активи и допълва, че планът за декарбонизация и конкурентоспособност може да доведе до защитни търговски мерки

Докладът на Драги за ЕС: Радикални реформи за 800 млрд. евро годишно

Но къде всъщност се крият причините за изоставането на ЕС в иновациите?

Добре е да започнем с едно проучване на Групата за анализ на европейската политика, наречено „как да избегнем капана на средните технологии“, пише в анализ икономическият коментатор на Financial Times Мартин Сандбю.

Проучването започва с важния факт, че ЕС субсидира иновациите толкова, колкото и САЩ. И на двете места публичните разходи за научноизследователска и развойна дейност са около 0,7 % от БВП. Така че това не може да обясни предимството на Америка в иновациите.

Разходите за научноизследователска и развойна дейност на частните предприятия обаче са почти два пъти по-високи в САЩ, отколкото в ЕС (2,3 спрямо 1,2% от БВП).

Блокът нае бившия шеф на Европейската централна банка Марио Драги, за да представи доклад за всичко, което не е наред. Година и 400 страници по-късно присъдата е ясна: разликата между ЕС и САЩ само се увеличава. Необходими са драстични мерки

Америка води, Европа изостава: Икономическата пропаст между двете сили се разширява

Но много по-голям дял от икономиката на САЩ заемат високотехнологичните сектори, особено фармацевтичните и биотехнологичните, софтуерните, аерокосмическите и отбранителните. Освен това, през последното десетилетие интензивността на научноизследователската и развойна дейност във високотехнологични сектори изпреварва тази в ЕС.

В проучването се посочва още, че трите най-големи частни компании, които харчат за научноизследователска и развойна дейност в Америка, са се променили от Ford, Pfizer и GM в началото на века до Alphabet, Meta и Microsoft днес (междувременно в челната тройка е била и Intel). В ЕС тогава това са били Mercedes-Benz, VW и Siemens, а днес са VW, Mercedes-Benz и Bosch.

Това показва две неща: че новите компании изместват старите гиганти по-бързо в САЩ, отколкото в ЕС, и че Европа е особено привързана към автомобилния сектор.

Компаниите трябва да продават повече електрически автомобили, за да изпълнят новите строги цели на ЕС за намаляване на въглеродните емисии

Европейските производители на автомобили планират десетки евтини модели, за да преживеят „EV зимата"

Казано с други думи, САЩ извършват повече научноизследователска и развойна дейност в сравнение с ЕС, защото имат повече частна научноизследователска и развойна дейност в гранични сектори. САЩ се радват на благоприятен цикъл, докато ЕС е попаднал в капана на средните технологии.

Това е проблемът, на който политиците трябва да намерят решение, допълва анализаторът.

Не е задължитено Стария континент да копира причините, поради които секторите на високите технологии са по-големи в САЩ.

Системата за здравни услуги и огромният военно-промишлен комплекс поддържат огромни пазари на фармацевтични продукти и на космически и отбранителни продукти зад Океана.

„European Tech Insights“, който измерва нагласите на над 3000 души в Европа, установява, че 75% подкрепят използването на технологии с изкуствен интелект като лицево разпознаване и биометрични данни от полицията и военните

75% от европейците подкрепят използването на AI oт полицията и армията, сочи проучване

Но да вземем за пример софтуера – защо в Европа разработката му е много по-малка? (Секторната добавена стойност на информационните и комуникационните технологии е два пъти по-голяма в САЩ, отколкото в ЕС).

Очевидно причината не е в липсата на иновативни способности. Това е ясно от съществуването на Linux, Skype, Spotify и X-Road (разпределената платформа за обмен на информация, която е в основата на дигиталната правителствена инфраструктура на Естония).

И макар че в гореспоменатия доклад има добри идеи за това как да се подобри публичното финансиране на иновативните технологии в Европа, лошо насочените субсидии не са вероятната причина за свития софтуерен сектор.

Университетите играят важна роля в създаването на технологични стартъпи. Много европейски академии сега служат като така наречените „фабрики за основатели“, които произвеждат нови лидери в AI сектора

Американски опит, академия или добри контакти: Какво е нужно, за да станеш европейски AI лидер

Отговорът за това се корени в задаването на точните въпроси.

Като например – защо всяко правителство на ЕС, а и самият ЕС, не е толкова дигитално усъвършенстван, колкото еестонското?

Защо толкова голяма част от Европа използва софтуер, произведен в САЩ, вместо свои алтернативи?

Защо Skypes и Spotifys по-лесно отиват в САЩ, за да разширят както финансирането, така и бизнеса си?

Тези неуспехи са свързани не толкова с общите субсидии на ЕС, колкото с липсата на последователно планиране.

Лидерите залагат всичко на икономическия растеж, но без гаранция дали той е постижим и дали другите политики ще издържат

Защо манията за конкурентоспособност поставя на карта цялото бъдеще на ЕС

По-интелигентната и координирана политика за обществените поръчки би могла да създаде взаимосвързани дигитални платформи в целия ЕС за всичко – от електронното правителство в естонски стил (Финландия и Естония са свързали своите) до платежните системи, където програмируемото цифрово евро би могло да бъде трансформиращо за европейските финтех.

Една от добрите практики в тази посока е бързото и успешно разработване от ЕС на нещо толкова чувствително от политическа гледна точка, като цифров паспорт за ваксини, на който се доверяват в целия блок.

Регулаторната политика би могла да улесни достъпа на стартъпите до достатъчно финансиране и разрастването им на единния пазар чрез създаването на рационализирана общоевропейска структура – EU Inc, за която сега настояват някои от най-успешните основатели на стартъпи на континента.

Ако в Европа започнат да функционират интелигентни комбинации от обществени поръчки и регулации, създаващи много по-голям вътрешен пазар за софтуера на ЕС, то със сигурност ще последва по-голяма и по-рискова индустрия, а с нея и желаното догонване в иновациите, завършва анализът.