Молдова и Грузия – тревожната камбана, която ЕС трябва да чуе
В продължение на години ЕС е уверен, че неговата демократична програма ще отклони двете държави от орбитата на Кремъл, но това не се случва реално
Изборите в Молдова и Грузия тази седмица се превръщат в отрезвяваща проверка на реалността за Европейския съюз, който все повече се оказва на опашката в битката си за влияние с руския президент Владимир Путин.
В продължение на години ЕС е уверен, че неговата либерална и демократична програма в крайна сметка ще отклони Грузия и Молдова от орбитата на Кремъл и ще ги насочи към Запада - увереност, която се засилва от социологическите проучвания, според които и в двете страни има голямо мнозинство за членство в ЕС.
Изборите тази седмица обаче показват, че тази оптимистична визия на ЕС става все по-несигурна. В неделя молдовците гласуваха за членство в ЕС с минимална разлика - с 50,4% от гласоподавателите - а популистката партия „Грузинска мечта“, която се очаква да спечели в събота, ще следва нелиберална програма. Това ще направи членството в ЕС невъзможно.
За блока решимостта на неговия противник в Москва е обезкуражаваща. Очевидно е, че Кремъл - въпреки тежките си ангажименти в Украйна - все още е готов да налива големи пари в кампании за купуване на гласове и дезинформация, за да утвърди отново присъствието си в бившите съветски територии. И в Молдова, и в Грузия Москва постига напредък с пропагандния разказ, че страните, които следват про-европейски или про-натовски дневен ред, си играят с огъня, препоръчвайки неутралитет като противоотрова срещу конфликти.
Притеснена от резултата, проевропейският президент на Молдова Мая Санду се оплака от „безпрецедентното посегателство на Русия върху свободата и демокрацията в нашата страна“. Макар че според последните проучвания мнозинството от около 60% е за присъединяване към блока, през по-голямата част от нощта в неделя срещу понеделник изглеждаше, че лагерът против ЕС ще спечели.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен побърза да подчертае, че уклончивият изход от референдума е резултат от „мръсни руски трикове“, и настоя, че Брюксел ще продължи да работи за присъединяването на Молдова към блока.
„Срещу хибридните тактики на Русия Молдова показва, че е независима, силна и иска европейско бъдеще“, каза тя, цитирана от POLITICO.
Все пак резултатът в Молдова разкрива границите на влиянието на ЕС точно в момент, когато Путин се изявява като част от по-широк антизападен съюз.
Във вторник той приема китайския президент Си Дзинпин, индийския министър-председател Нарендра Моди, иранския Масуд Пезешкян и турския Реджеп Тайип Ердоган, както и повече от 15 други държавни глави за разговори в руския град Казан. Москва настоява за приемането на няколко нови страни във формата БРИКС, който има за цел да обедини развиващите се икономики, за да се противопостави на евроамериканските интереси. Тя също така иска да го използва, за да се противопостави на щатския долар.
Подкупи и дезинформация
Няма съмнение относно мащаба на руската намеса в Молдова. В изявление след преброяването на гласовете ръководителят на мисията за наблюдение на Националния демократичен институт, бившият финландски външен министър Пекка Хаависто, съобщи за широко разпространени усилия за подкопаване на изборния процес.
„Най-голямата заплаха за честността на тези избори е широка и съгласувана кампания на зловредно чуждестранно влияние от страна на Русия, която си сътрудничи с молдовски групи чрез манипулиране на информацията, купуване на гласове и незаконно финансиране на политическата дейност“, заяви той.
Според други наблюдатели постигането дори на най-малкото мнозинство в този контекст е значително постижение.
„Молдовците демонстрираха устойчивост пред лицето на безпрецедентна чуждестранна намеса“, заяви конгресменът на САЩ Питър Роскам, който ръководеше мисията от наблюдатели на Международния републикански институт.
Молдовските официални лица многократно алармираха за огромни суми руски пари, които са били преведени по сметките на обикновените гласоподаватели в седмиците преди вота. Властите обвиняват Москва и нейните местни пълномощници, че се опитват да използват парите, за да накарат хората да се противопоставят на членството в ЕС и да се обединят зад проруския претендент, който се изправя срещу Санду.
„Говорим за до 20% подправени гласове и за операция на Русия за намеса на стойност около 150 млн. евро“, заяви Валериу Паша, програмен ръководител в базирания в Молдова мозъчен тръст WatchDog.MD Community. „Без това масово подкупване на гласове резултатът щеше да изглежда съвсем различно. Така че в тези много тежки условия фактът, че все още имаме мнозинство при гласуването с „да“, вече е много добър резултат.“
Модел за малки и големи
В разговор с POLITICO преди гласуването в неделя бившият молдовски външен министър Нику Попеску заявява, че референдумът е свикан, за да се „уреди вътрешният разговор в страната“, преди избирателите да се отправят към урните на парламентарните избори догодина. Тогава Санду и нейните съюзници се изправят срещу множество проруски опозиционни партии.
Но по всичко личи, че този ход се е провалил. Вместо да демонстрира единство, той създаде нова опасна разделителна линия и убеди Кремъл, че опитите да се промени резултата се изплащат.
„Предварителните резултати от изборите подчертават предизвикателствата, пред които е изправен Брюксел при разширяването на членството на постсъветските страни в ЕС“, казва Марта Мучник, анализатор в Crisis Group. „Тъй като Молдова се подготвя за парламентарни избори през 2025 г., тези разделения вероятно ще оформят политическия дискурс през следващите месеци.“
Това не предвещава нищо добро за Грузия, където партията „Грузинска мечта“ се стреми към мнозинство на парламентарните избори в събота, обещавайки да забрани цялата опозиция, ако си осигури достатъчно гласове. Драматичната кампания идва на фона на предупрежденията за завладяване на държавата от Русия, след като страната прие вдъхновени от Москва ограничения за финансираните от Запада неправителствени организации, медиите и ЛГБТ+ общността.
„Време е западните политици да се събудят и да разберат, че войната на Русия не се ограничава само до Украйна - тя е насочена към завладяване на демократичния свят навсякъде, където Москва смята, че може да оказва влияние“, предупреждава Ивана Страднер от вашингтонската Фондация за защита на демокрациите. „И докато европейските и американските служители, които избягват риска, мислят за отделни тактики, Путин има цяла стратегия, която използва, за да се опита да спечели.“
За Санду не само страните кандидатки за членство в ЕС трябва да се притесняват - или само по-малките. Всички са изложени на риск.
„Вярно е, че в една малка страна можеш по-лесно да навредиш на демократичния процес“, казва молдовският президент. „Но след като тези практики се изпробват в по-малки държави, те могат да бъдат изпробвани и в други, по-големи.“