Три фактора, които устойчиво дърпат еврото надолу
През последния месец единната валута поевтиня с повече от 3% спрямо щатския долар, спадайки под 1,08 - най-ниското ниво от 2 август
Еврото продължава курса на спад спрямо другите основни валути след като МВФ понижи перспективите за икономическия растеж на еврозоната.
През последния месец единната валута поевтиня с повече от 3% спрямо щатския долар, спадайки под 1,08 - най-ниското ниво от 2 август насам.
През същия период то отслабна и спрямо британския паунд, швейцарския франк и австралийския долар съответно с 0,77%, 1,47% и 1,54%.
Основната инфлация, по-ниска от целевата, продължаващата икономическа слабост и политическата несигурност допринесоха за слабото евро, отбелязва в анализ Euronews.
Изборите в САЩ разколебават пазарите
Тенденциите на световните пазари са повлияни до голяма степен от предстоящите президентски избори в САЩ на 5 ноември, като залозите в момента клонят към победа за кандидата на републиканците Доналд Тръмп.
Повтаряйки подобна тенденция от 2016 г., щатският долар укрепна по време на президентството на Тръмп, до голяма степен поради „търговската война“ между САЩ и Китай.
Този път ситуацията може да се влоши, тъй като Тръмп се закани да наложи мита на Европа и други държави, което поражда опасения за втора търговска война.
„Европейската икономика, която вече е засегната от 10-процентното мито от САЩ и потенциалното забавяне на растежа в Китай, сега е изправена пред повишен риск от рецесия.“, коментира Дилин Ву, изследователски стратег в Pepperstone.
Ако прогнозата му се сбъдне, Европейската централна банка (ЕЦБ) може да бъде принудена да задълбочи намаляването на лихвените проценти, за да запази еврото на ниско равнище, поддържайки конкурентоспособността на износа.
Анализатори от Deutsche Bank, JPMorgan и ING Groep NV предупредиха за риска еврото да падне до паритет с щатския долар, ако Тръмп бъде преизбран. Икономистите смятат, че предложеното от него 60% мито на китайските стоки, наред с 10% мито върху вноса от останалия свят, ще засили ценовия натиск в САЩ, което ще накара Фед отново да повиши лихвените проценти.
Тези очаквания засилват щатския долар, допълнително подкрепен от устойчивите икономически данни за страната.
Спадът на инфлацията в еврозоната понижи лихвите
Годишната инфлация в еврозоната спадна под целевата стойност до 1,8% през септември, което доведе до третото за годината понижение на лихвения процент от ЕЦБ.
По време на годишните срещи на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка във вторник, президентът на ЕЦБ Кристин Лагард потвърди, че дезинфлацията продължава да се развива, но отбеляза, че темповете ѝ все още зависят от предстоящите икономически данни.
Подходът ѝ от среща на среща обаче до голяма степен беше отхвърлен, тъй като МВФ понижи прогнозата си за растежа на еврозоната, предвиждайки разширяване с 1,2% догодина – намаление с 0,3% спрямо оценката от юли.
Слабостта в производствените сектори на Германия и Италия се разглежда като най-голям фактор, допринасящ за това забавяне.
Доходността на държавните облигации расте в цял свят
Доходността на световните държавни облигации се повиши през октомври, особено на американските, след по-силните от очакваното данни за заетостта.
Търговците на облигации сега очакват Фед да забави темпа на намаляване на лихвите, тъй като изглежда, че икономиката на САЩ върви към „меко приземяване“.
Чувствителната към лихвените проценти доходност на 2-годишните щатски съкровищни облигации се повиши с 0,34%, откакто през септември Фед намали лихвените проценти с 0,5%, подкрепяйки щатския долар и оказвайки натиск върху други валути.
През последния месец еврото остава една от най-слабите валути в групата на Г-10 поради значително по-ниската доходност на държавните облигации на еврозоната. През това време доходността на 10-годишните държавни ценни книжа на САЩ се повиши с 0,47% до 4,21%, достигайки тримесечен връх.
За разлика от тях доходността на основните държавни облигации в еврозоната се повиши съвсем слабо, като доходността на 10-годишните облигации на Германия, Франция, Испания и Италия нарасна съответно само с 0,11%, 0,09%, 0,04% и 0,01%.
Това отразява много по-слабите перспективи за икономическия растеж в тези големи европейски държави, което оказва натиск за понижаване на единната валута.