Любопитна особеност на турския език набира широка популярност в социалните мрежи: става въпрос за глаголно време, което може да използвате специално за… клюки.

Определението се отнася до разговори за събития, на които не сте били свидетели и информацията около тях е непотвърдена, като се подчертава, че обсъжданите теми са само слух.

Макар да е вярно, че този тип време съществува в турския език, може би не е съвсем точно да се описва като „време за клюки“, обяснява пред Euronews Никълъс Контовас, уредник на ръкописите за Кавказ, Централна Азия и Турция в библиотеките на Оксфордския университет. Това всъщност е суфикс или наставка в граматически смисъл, а не глаголно време, допълва той.

„Турската граматика е съставена предимно от суфикси. А този приема формата -mış, -miş, -muş или -müş, в зависимост от гласните“, обяснява експертът и допълва: използва се само, ако разказвате за нещо, на което не сте пряк свидетел, нещо в миналото.

Суфиксът -mış може да се преведе на български приблизително като „чух това“. Например Ahmet yapmış би означавало „чух, че Ахмет го е направил“. Тези видове суфикси принадлежат към групата „доказателствени средства“ – езикова структура, която разкрива как говорещият е придобил знания за информацията, която споделя.

Тази граматична особеност понякога може да съобщава вашата нагласа към истинността на предположенията, например „Чух това, но се съмнявам“, допълва Контовас.

Следователно тя не се ограничава само до клюките: използва се за всякакъв вид знания, които сте придобили непряко или в които се съмнявате. „Така че е някакво сериозно опростяване да се каже, че -mış е за клюки, защото то прави много повече от това“, казва Контовас.

Предложенията за търсене в социалната мрежа съдържат токсичен език по отношение на жените и малцинствата във Финландия

TikTok популяризира сексизма и негативните стереотипи, според нов доклад

Граматиките обаче се различават, когато става въпрос за съобщаване на новини и разпространение на информация.

„Има проучвания, направени върху турските съдебни дела и турските журналистически текстове и дали носителите на езика интерпретират комуникацията с -mış като своеобразна „карта за освобождаване от затвора“ или за да кажат: „Всъщност не знаех това?“, допълва Контовас.

Според него в официалните новинарски съобщения на турски език обикновено се използват фрази, които казват откъде е дошла информацията.

Мрежа за граждански свободи предупреждава за упадък в целия блок в резултат на вреди или пренебрежение от страна на правителствата

Свободата на медиите в ЕС е „опасно близо до точката на пречупване“

„Така че, ако сте добър журналист, ще кажете „според доклада“ и след това ще направите директен цитат или ще използвате глаголна форма, която не съобщава дали информацията е пряка или непряка.“, обяснява експертът

„Ако живеем в справедлив свят и за фалшивите новини се носи отговорност, можете да си представите ситуации, в които тези хора да бъдат подведени под отговорност, че неправомерно са предали информация с неоправдано ниво на увереност или авторитет“, допълва той.

Според Контовас, коректната журналистика не е склонна да използва наставката -mış самостоятелно.

„Най-добрата журналистика в турския език избягва ситуации, в които се опитвате да съобщите информация, която сте получили от други източници, с някакви недвусмислени или преки, или косвени глаголни форми, каквито и да било.“

Profit.bg

Google проучва инструменти с AI за журналисти и преговаря с издатели

Понякога употребата на -mış може да изглежда саркастична.

„Ако използвате -mış и умишлено поставяте под съмнение потенциалната истинност на вашето твърдение, хората ще си направят извод за това просто като въпрос на прагматика, защото си мислят, че „това е журналист, който използва всички тези глаголни форми, които не го ангажират с истинността на твърдението.“

Това може би не е злонамерена журналистика, но определено е такава, при която авторът се опитва някак умишлено да хвърли съмнение върху дадено твърдение, допълва експертът.