Необходимо е спешно дисциплиниране на бюджета и като процес, и като съдържание. Бюджетът за следващата година ще бъде индикатор дали вървим в правилната посока.

Това заяви гуверньорът на Българската народна банка (БНБ) и Управител за България в Международния валутен фонд (МВФ) Димитър Радев в интервю за БТА във Вашингтон, където участва в годишните срещи на Световната банка и МВФ.

Във връзка с целта на страната ни да приеме еврото за своя национална валута Радев изтъкна, че трябва да се провежда разумна макроикономическа политика с акценти спешно дисциплиниране на фискалната позиция и хармонизиране на монетарните и фискалните условия в България.

Потресаващо е, че демонстрираме липса на капацитет дори за елементарни реформи и ефективност“, казва финансовият експерт Любомир Дацов

Бюджет 2025: Изкуството да окъпеш проблема с пари, без да разполагаш с такива

Във всички случаи говорим за много къс хоризонт и прозорец от възможности, които не трябва да се пропускат, обясни управителят на БНБ.

В противен случай, ако се стигне до отлагането на приемането на еврото, съществува риск от понижаване на кредитния рейтинг на страната и влошаване на условията за финансиране на нашата икономика, което експлицитно подчертават и рейтинговите агенции.

"При хлабав бюджет с хронични дефицити това са милиарди, които в крайна сметка бизнесът и домакинствата ще трябва да платят", каза още Радев.

По думите му България е единствената страна, която е член на Банковия съюз, без да е член на еврозоната. В този контекст, подкрепата за присъединяването на страната ни в банковите среди остава силна и конструктивна.

В края на годината страната ни ще поиска изготвянето на извънредни конвергентни доклади от ЕК и ЕЦБ, на базата на които възможно най-скоро да се вземе решение за датата на членство в еврозоната

Ценовата стабилност е единственият критерий за еврозоната, който България не изпълнява

По отношение на ревизираната надолу прогноза на МВФ за растежа на българската икономика до 2,3% спрямо очаквания ръст от 2,7% през пролетта, Димитър Радев каза, че няма качествена разлика между новата прогноза на фонда и прогнозата на БНБ, публикувана по-рано тази година.

"На фона на вътрешните и външните предизвикателства растеж над 2 процента на БВП може да се разглежда като сравнително положително развитие", добави централният банкер.

Салдото по КФП на касова основа към юли 2024 г. е отрицателно в размер на 972,1 млн. лв. (0,5% от прогнозния БВП)

МФ прогнозира бюджетен дефицит до 1,6 млрд. лв. през август

Кредитите за бизнеса и домакинствата са ключов фактор за поддържането на икономическата активност. Това, което БНБ прави, е да калибрира своите мерки, така че да постигне целите на макропруденциалната си политика, без да стагнира кредита, а по този начин и икономическата активност, обясни още той.

Запитан за ефектите от новите задължителни за банките лимити на показатели за ипотечно кредитиране, определени от БНБ, Димитър Радев заяви, че целта на тези мерки не е да затруднят кредитирането, "а да създадат надеждна рамка за надзор и управление на потенциалните рискове в банковата система.

С тези последни мерки, ние на практика активирахме пълния набор от макропруденциални инструменти, с които една централна банка разполага".

Изискванията обхващат сектор "Домакинства" и се прилагат спрямо кредитите, обезпечени с жилищни недвижими имоти, намиращи се на територията на България, и се спазват както на индивидуална, така и на консолидирана основа

БНБ задължи банките да прилагат 3 изисквания при отпускане на ипотечни кредити, обезпечени с жилищни имоти

Според управителя на БНБ на тазгодишните срещи на МВФ и Световната банка във Вашингтон се открояват две тенденции - "една положителна и една отрицателна. Положителната е намаляването на инфлацията, а отрицателната е продължаващата липса на фискална дисциплина. Тези тенденции имат ясни проекции и в нашата страна".

Ето и пълният текст на интервюто:

В най-новия си преглед на световната икономика МВФ понижи прогнозата си за растежа на българската икономика до 2,3%, докато през пролетта предвиждаше ръст от 2,7%. Какви са Вашите очаквания?

- Няма качествена разлика между новата прогноза на МВФ за растежа на българската икономика през 2024 г. и прогнозата на БНБ, публикувана по-рано тази година. На фона на вътрешните и външните предизвикателства растеж над 2 процента на БВП може да се разглежда като сравнително положително развитие.

Какво може да се направи, какви са възможностите пред БНБ, ако икономиката се забави повече от очакваното?

- Кредитите за бизнеса и домакинствата са ключов фактор за поддържане на икономическата активност на положителна територия. Това, което БНБ прави, е да калибрира своите мерки по такъв начин, че да постигне целите на макропруденциалната си политика, без да стагнира кредита, а по този начин и икономическата активност.

„Огромната сила на технологичната трансформация е голям финансов риск. Ако ни предстои да търгуваме в свят, в който AI се движи по-бързо от нас, как да се уверим, че няма да бъдем изненадани“, пита Кристалина Георгиева

Директорът на МВФ: Европейският двигател за растеж трябва да ускори – с повече конкурентоспособност

По време на разговорите си във Вашингтон в рамките на годишните срещи на МВФ и Световната банка получавате ли подкрепа от Ваши колеги относно присъединяването на България към еврозоната?

- България е единствената страна, която е член на Европейския банков съюз, без да е член на еврозоната. В този контекст, подкрепата в банковите среди остава силна и конструктивна.

Кога смятате, че България ще отговори на инфлационния критерий, който е определян като единствения, който страната ни не покрива, за да влезе в еврозоната?

- Отговорът трябва да се търси по линия на провеждането на разумна макроикономическа политика с акценти спешно дисциплиниране на фискалната позиция и хармонизиране на монетарните и фискалните условия в страната. Във всички случаи говорим за много къс хоризонт и прозорец от възможности, които не трябва да се пропускат.

Анализаторите на ОББ отчитат, че през първото полугодие на годината българската икономика нараства реално с 2% спрямо същия период на 2023 г., по данни на НСИ

Възможно ли е България да покрие критерия за инфлация за еврозоната в следващите 3-6 месеца

Намираме се в период, в който предстои представяне на държавния бюджет за следващата година. Виждате ли някакви рискове в тази посока, които могат да се отразят на процеса по присъединяване към еврозоната?

- Точно за това говоря - спешно дисциплиниране на бюджета и като процес, и като съдържание. Бюджетът за следващата година ще бъде индикатор дали вървим в правилната посока.

Смятате ли, че съществуват рискове за икономиката, както предвиждат някои рейтингови агенции, които биха могли да се реализират, ако се стигне до отлагане на приемането на еврото като национална валута?

- Рискът, който кредитните агенции експлицитно подчертават, е понижаването на кредитния рейтинг на страната и влошаване на условията за финансиране на нашата икономика. При хлабав бюджет с хронични дефицити това са милиарди, които в крайна сметка бизнесът и домакинствата ще трябва да платят.

Представители на големите търговски банки твърдят, че и сега следват дори по-стриктни вътрешни ограничения, но по данни на БНБ през първото тримесечие на 2024 г. при 6,3% от новоотпуснатите кредити размерът им надхвърля 90% от стойността на обезпечението

Какво следва при ипотечното кредитиране?

От началото на октомври влязоха в сила задължителни за банките лимити на показатели за ипотечно кредитиране, определени от БНБ. Очаквате ли новите критерии да затруднят отпускането на нови ипотечни кредити и отчитате ли вече ефектите от тях върху имотния пазар?

- Целта на тези мерки е не да затруднят кредита, който, както посочих в началото, е важен фактор за икономическата активност в страната, а да създадат надеждна рамка за надзор и управление на потенциалните рискове в банковата система. С тези последни мерки ние на практика активирахме пълния набор от макропруденциални инструменти, с които една централна банка разполага.

Какво е общото очакване, което усетихте по време на срещите, за развитието на глобалната икономика и по-специално на тази в еврозоната и в ЕС?

- Открояват се две тенденции, една положителна и една отрицателна. Положителната е намаляването на инфлацията, а отрицателната е продължаващата липса на фискална дисциплина, която увеличава дълговото бреме. Тези тенденции имат ясни проекции и в нашата страна.