Отключване на растежа: 8 цели в средносрочен план
От достигане на границата от 75% от средното ниво за ЕС по показателя БВП на човек от населението в стандарти на покупателна способност до отлепване от дъното по върховенство на правото
През последната седмица експертите на Института за пазарна икономика представиха различни части от Бяла книга на ИПИ „Отключване на растежа: пътят напред след изборите“.
Публикуваните глави засягат 1) финансите на държавата, 2) човешкия капитал, 3) върховенството на правото и 4) политиките за икономически растеж.
Какви обаче са целите, които можем да постигнем в средносрочен план?
ИПИ представя 8 фундаментални цели с хоризонт от 4 години, които са напълно постижими и биха повишили значително възможностите за развитие и качеството на живот в страната.
- Достигане на границата от 75% от средното ниво за ЕС по показателя БВП на човек от населението в стандарти на покупателна способност
В дългосрочен план голямата цел пред страната трябва да е забогатяването и сближаването с големите икономики в Европа. България измина пътя от под 30% от средното ниво за ЕС в началото на новото хилядолетие до 64% през 2023 г. Това са повече от две десетилетия на изпреварващ икономически растеж.
Въпреки това, почти всички останали страни в региона на Централна и Източна Европа са достигнали нива от между 75 и 90% от средното ниво за ЕС. Достигането на границата от 75% е напълно постижима в следващите четири години, като това изисква активна политика в подкрепа на конкурентоспособността и възползване от пълния потенциал (физически и човешки) на страната. Сближаването с успешните страни в региона означава и чувствително покачване на възнагражденията в икономиката и въобще на разполагаемият доход на домакинствата.
- Връщане на инвестициите в икономиката на нива от 20-25% от БВП
Брутото образуване на основен капитал (инвестициите) в България в последните години е устойчиво под 20% от БВП, като това е показателят, по който изоставаме чувствително от другите страни в Централна и Източна Европа. Всички успешни примери в региона постигат изпреварващ растеж и сближаване с инвестиции от порядъка на 25% от БВП. Повишаването на инвестиционната активност е възможно с подобрение в бизнес средата, данъчни мерки в подкрепа на инвестициите в капитал и иновациите, както и изчистен модел за развитие на индустриалните терени в страната. Прилагане на програмно бюджетиране и изпълнението на капиталовата програма на правителството със средносрочен хоризонт също подкрепя инвестициите в икономиката.
- Постигане на коефициент на Джини в рамките на 30-35 в средносрочен план
Свиването на неравенствата в последните години показват, че икономическият растеж в България може да носи ползи за всички групи в обществото, без да се налага разглобяване на данъчната система. Коефициентът на Джини се сви от над 40 в годините преди пандемията до 37,2 през 2023 г.
Поддържане на ниска безработица и активиране на хората извън заетост и образование, ръст на производителността на труда и на възнагражденията, както и насочена социална политика към най-уязвимите групи от обществото може да доведе до устойчиво свиване на неравенствата и влизане в рамки на обичайните нива за региона на Централна и Източна Европа.
- Повишение на резултата в PISA с 25-50 точки и намаляване на дела на слабите ученици
В последното издание на PISA резултатите на българските ученици са със 78 точки по-ниски от средните за ОИСР по четене, със 63 точки по-ниски по математика и със 70 точки по-ниски по природни науки. Делът на функционално неграмотните е около 50% в различните дисциплини.
Изследванията и опита на други страни в Централна и Източна Европа показват, че повишаването на средното ниво и намаляването на дела на слабите ученици са двата фактора, които дават най-голям ефект по отношение на икономическия растеж. В средносрочен план е напълно постижимо настигането на някои от страните в региона, които са изправени пред сходни предизвикателства, но отчитат по-добро представяне на PISA. Това изисква преформатиране на политиката и финансирането в посока качество на училищното образование, както и структурирани усилия и специална програма за подкрепа на слабите училища.
- Повишаване на продължителността на живота до 77-78 г. в средносрочен план
Продължителността на живота в България (75,8 г.) остава най-ниската в рамките на ЕС (средно 81,5 г.). Основен движещ фактор зад това изоставане е чувствително по-високата смъртност и особено предотвратимата смъртност, която е 2,3 пъти над средната за ЕС. Овладяването на високата смъртност и повишаването на продължителността на живота изисква дълбоки промени в българското здравеопазване, в т.ч. промяна на финансовия модел и монополната позиция на НЗОК, намаляване на разходите от джоба на пациентите, насочване на ресурс към профилактика и превенция, целенасочена прогенерична политика и по-широк достъп до лекарства, повишаване на възнагражденията на медицинските сестри и мерки за привличане на кадри към професията.
- Устойчиво обръщане на миграционните процеси и достигане до механичен прираст от над 50 хил. души на година
След пандемията се наблюдава обръщане на миграционните процеси в България. През 2023 г. механичният прираст на населението достига 42 хиляди души или 6,5‰ от цялото население. Повишаването на доходите и възможностите за реализация, както и подобряването на здравето и качеството на живот по места, са ключови за устойчивото обръщане на миграционните процеси. Постигане на механичен прираст от 50 хил. души на година означава овладяване на спада на населението в страната.
- Повишаване на финансовата автономност на общините, като собствените приходи на местно ниво са над границата от 40% от общите разходи
През последните десет години собствените приходи на общините изостават чувствително от разходите, като вече покриват едва 25-30% от общите бюджети на местно ниво. Мерки за фискална децентрализация, в т.ч. преотстъпване на част от приходите от подоходното облагане, могат да повишават финансовата автономност на общините и да дадат стимули на местната власт да провежда активна политика за привличане на инвеститори и развитие на икономиката.
- Ефективна борба с корупцията и отлепване от дъното по върховенство на правото в Европейския съюз
Въпреки преминаването през над две десетилетия на икономически реформи и по-дълбока интеграция в развия единен пазар на ЕС, подкопаното върховенство на правото продължава да ни отличават от успешните европейски икономики и да ограничава потенциала за растеж.
За да отключи растежа и да постигне своите цели за сближаване, ръст на доходите и намаляване на неравенствата, както и въобще подобрение на качеството на живот, България трябва да постигне отчетлив напредък в правосъдието. В това число следва да се премахне политическото и икономическото влияние над съда и прокуратурата, за да се спрат корупционните канали за източване на публичния ресурс.
Липсата на осъдителни присъди срещу лица от висшите етажи на властта е единият от критериите, показващ отсъствието на реално сработване на институциите от съдебната власт. Липсата на разкрити обвързаности между съдебната власт и политическите лица и наказани и освободени магистрати само благоприятства престъпността, покровителствана от политиката.
ИПИ