Как Байдън накара Израел да ограничи ударите си срещу Иран
Атаката унищожи ключови ирански съоръжения за противовъздушна отбрана и производство на ракети, но не засегна енергийната инфраструктура на Техеран
Часове след като на 1 октомври ирански ракети се изсипаха над Израел, администрацията на президента Джо Байдън е изпратила спешно послание до Тел Авив: Поемете си въздух.
Според Вашингтон Израел разполага с достатъчно време, за да реши как най-добре да реагира на иранския удар, който можеше да убие хиляди хора, ако не беше отбит с американска помощ.
Подобна масирана иранска атака имаше потенциала да предизвика остър и бърз израелски отговор, който седмици преди президентските избори в САЩ можеше да приближи Близкия изток до всеобхватен регионален пожар.
Този разказ на настоящи и бивши американски служители пред Reuters обяснява как Съединените щати са се опитали да повлияят на Израел през повече от трите седмици, преди военните му сили най-накрая да отвърнат на Техеран в събота с въздушни удари. Те в крайна сметка се оказаха много по-приемливи в сравнение с първоначалните опасения на Вашингтон.
Ударите унищожиха ключови ирански съоръжения за противовъздушна отбрана и производство на ракети, отслабвайки иранската армия. Но, което е важно, те избегнаха чувствителните ирански ядрени обекти и енергийната инфраструктура, като по този начин изпълниха двете основни искания на Байдън.
„Натискът от страна на САЩ беше изключително важен“, казва Джонатан Паникоф, бивш заместник-началник на националното разузнаване на САЩ за Близкия изток. „Израелските решения щяха да бъдат далеч по-различни, ако администрацията на Байдън не беше предприела мерки да накара Израел да не нанася удари по ядрени и енергийни обекти.“
Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху отрича Израел да е избягвал да нанася удари по ирански газови и петролни съоръжения заради натиска на САЩ.
„Израел избра предварително целите на атаката в съответствие с националните си интереси, а не според американския диктат“, каза той.
Първата стъпка на администрацията на Байдън беше да признае, че Иран ще трябва да плати за атаката от 1 октомври, твърдят официални лица.
„В часовете след тази атака ние обещахме сериозни последствия за Иран“, споделя един от висшите служители в администрацията на Байдън.
От 1 октомври насам министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин е провел около дузина разговори с израелския си колега Йоав Галант. Остин, пенсиониран четиризвезден генерал от армията, и Галант са обсъждали из основи възможния отговор.
„Знаехме, че се готвят да направят нещо, а той настояваше то да бъде пропорционално“, казва един от американските служители за разговорите на Остин с Галант.
Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен, както и други високопоставени служители на администрацията, са били заети постоянно с телефонни разговори с европейски и арабски съюзници в дните след иранската атака на 1 октомври, обяснявайки им, че Израел ще трябва да отговори, но Вашингтон работи за калибрирането на отговора.
Но какъв би бил пропорционалният отговор, който би могъл да възпре нова иранска атака?
Въпреки че при удара на Иран на 1 октомври загина само един човек - палестинец, който почина от падащи отломки, много от иранските ракети не бяха прихванати от израелската или американската противовъздушна отбрана.
Джефри Люис, експерт по неразпространение на оръжия в Института за международни изследвания в Мидълбъри, коментира, че анализът на сателитни снимки показва поне 30 удара само в израелската военновъздушна база Неватим.
„Това би могло да подскаже, че Израел се опитва да съхрани намаляващата си противовъздушна отбрана или просто смята, че ремонтът на укрепеното съоръжение ще е по-евтин, отколкото отблъскването на всеки изстрелян от Иран снаряд”, казва Люис. „Възможно е Израел да е решил, че запасите са на изчерпване или че прехващачите просто са твърде скъпи, за да се използват за балистични ракети“.
Въздушна защита
Когато администрацията за първи път започва да разговаря с израелците, сред потенциалните им цели са иранските ядрени обекти и петролните находища, става ясно от свидетелствата на американските служители, които все пак подчертават, че тогава Израел все още не е взел окончателно решение да продължи с тези цели. Администрацията на Байдън е работила активно, за да представи алтернативен вариант, който включва набор от различни мерки като петролни санкции, насочени към така наречения „флот в сянка“ на Иран.
Високопоставеният служител посочва пред Reuters, че Съединените щати са работили за укрепване на въздушната отбрана на Израел преди удара по Иран в събота. Тази помощ включва рядкото разполагане на американската система за защита на въздушното пространство THAAD заедно с около 100 американски войници, които да я обслужват.
Преди да разположат системата обаче, Съединените щати са искали да разберат плановете на Израел за отговор срещу Техеран.
Байдън е провел разговор с Нетаняху на 9 октомври, който е дал на Съединените щати представа как би изглеждал израелският отговор. Именно това е позволило разполагането на THAAD да продължи, акцентират официалните лица.
Тъй като Иран предупреди, че поддръжниците на Израел могат да бъдат атакувани в отговор на всяко израелско нападение, държавите от Персийския залив подчертаха неутралитета си. Саудитска Арабия например се опасяваше от ирански удар по своите петролни съоръжения, след като през 2019 г. атаката срещу ключовата ѝ рафинерия в Абкаик за кратко спря над 5% от световните доставки на петрол. Иран отрече да е замесен тогава.
За да отговори на желанието на Израел да накаже иранския петролен сектор, администрацията на Байдън разшири санкциите срещу петролния и нефтохимическия сектор на Иран на 11 октомври. Насърчаването на европейските съюзници да наложат санкции на Iran Air е било друг ключов елемент от този „пакет“ от алтернативни мерки.
Дипломатически цели в региона
В операция, в която много експерти видяха послание към Иран, американската армия извърши и удар срещу свързаните с Иран хути в Йемен с бомбардировачи B-2 с голям обсег. Остин заяви тогава, че ударът е уникална демонстрация на способността на Пентагона да атакува труднодостъпни обекти, „без значение колко дълбоко са заровени под земята, укрепени или фортифицирани“.
Докато се спекулираше дали Израел може да нанесе удар по иранските ядрени обекти, посланието на Вашингтон към Тел Авив беше, че може да разчита на неговата помощ, ако Техеран някога реши да създаде ядрено оръжие - нещо, което според разузнавателната общност на САЩ все още не е направено.
За Блинкен една калибрирана израелска контраатака срещу Иран би могла да открие възможност за постигане на отдавна недостижими дипломатически цели в региона, който вече се тресе от едногодишната война. По време на пътуването си в Близкия изток миналата седмица Блинкен заяви пред арабските външни министри, че дискусиите на САЩ с Израел са стигнали дотам, че Тел Авив ще нанася удари само по военни цели. Иран от своя страна не трябва да прави повече нищо, акцентира Блинкен.
В неделя, когато прахът от нападението се уталожи, нито една от страните не даде сигнал за по-нататъшна ескалация. Нетаняху заяви, че неговите въздушни атаки са „нанесли тежък удар“ по иранската отбрана и производството на ракети. Иранският върховен лидер аятолах Али Хаменей пък каза, че щетите от атаката в събота не трябва да се преувеличават.
Макар да е невъзможно да се предвиди дали Израел и Иран ще деескалират ситуацията, американски представители твърдят, че администрацията на Байдън е работила усилено, за да създаде възможност за прекъсване на безпрецедентния цикъл от преки атаки и контраатаки, започнал през април.
„Ако Иран отново реши да отговори, ние ще бъдем готови и отново ще има последствия. Ние обаче не искаме това да се случва“, посочва високопоставеният служител от администрацията на Байдън пред информационната агенция.
Но стратегията на Байдън, която се опитва да ограничи Израел, има своите критици, включително някои републиканци в САЩ като Майк Търнър, конгресмен, който председателства комисията по разузнаване в Камарата на представителите.
„Те ограничиха възможността на израелската армия наистина да въздейства върху Иран и способността му да продължи да заплашва Израел“, коментира Търнър.