Politico: Цифровото евро разпалва битка за власт между правителствата и ЕЦБ
Политиците спорят с технократите от Фракфурт за контрол върху дигитализацията на единната валута и заплашват с „Big Brother” контрол над гражданите
Между най-могъщите европейски държави и Европейската централна банка (ЕЦБ) се разгаря битка за контрола върху нов паричен инструмент, който и двете страни се опасяват, че може да дестабилизира банковата система на континента, ако се управлява неправилно.
В основата на конфликта е цифровото евро – виртуален аналог на евромонетите и банкнотите.
В продължение на години ЕЦБ разработваше този инструмент, предвиждайки общоевропейски платежен претендент, който да се конкурира с големите играчи на САЩ като Visa и Mastercard, отбелязва в анализ Politico.
Но с приближаването на проекта към реалността се разрази спор. Няколко правителства от ЕС, включително на двете най-големи икономики Франция и Германия, твърдят, че ЕЦБ е придобила твърде голям контрол върху ключов аспект: колко дигитална валута ще могат да имат гражданите в „портфейли“, подкрепени от банката.
Макар да изглежда като сух технически проблем, залогът е огромен.
Политиците и технократите се притесняват, че ако лимитът бъде вдигнат твърде високо, гражданите биха могли да изтеглят огромни суми от традиционните банки по време на криза, което би застрашило стабилността на цялата банкова система.
Според дипломат, пожелал анонимност, за да говори свободно по чувствителния въпрос, някои се опасяват, че всяка горна граница може да наруши личната финансова свобода, като събуди страхове за „Big Brother“ управление.
Дискусията повдига основен въпрос: Къде свършват правомощията на ЕЦБ и къде започват тези на страните членки на ЕС?
Три десетилетия след като банката стана паричен стожер на блока, сблъсъкът налага преоценка на деликатния баланс между политиката и централното банкиране.
За някои това е необходим отпор срещу прекомерните правомощия на ЕЦБ. Но във Франкфурт официалните лица го разглеждат като политическа намеса в сфера, която би трябвало да е свободна от това. В същността си, както откровено се изразява пред Politico друг дипломат, спорът не е свързан толко с технически подробности, колкото с „битка за власт“.
Технокрация срещу демокрация
Над 100 централни банки са проучили идеята за създаване на национална дигитална валута след неуспешния опит на Facebook да пусне глобална криптовалута Libra през 2019 г., който предизвика шокови вълни във финансовия свят.
Макар че много от усилия оттогава са отшумели, ЕЦБ остава решителна, защитавайки дигитализираното евро като променяща играта алтернатива на съществуващите платежни системи, която може да отслаби зависимостта на Европа от доминиращите платежни услуги на САЩ, сега обслужващи около 70% от плащанията в ЕС.
Неумолимият напредък на Централната банка обезпокои някои от водещите страни членки, които гледат на проекта като на опасно технократски. В Брюксел държавниците използват политическото си влияние, за да ограничат властта на банката в текущите преговори по ключовите аспекти на дизайна на цифровото евро.
Според проекта за регламент, по който работят законодателите и правителствата, ЕЦБ сама ще решава колко дигитална валута могат да държат гражданите в портфейлите си. Франкфурт смята, че това съответства на визията за европейски паричен суверенитет. Освен това длъжностни лица, запознати с обсъжданията, изтъкват, че централната банка е единственият орган, който има право да регулира паричното предлагане.
Най-малко девет държави обаче не са съгласни с това.
Преди лятото група, включвща Германия, Франция и Нидерландия, заяви, че изключителната парична компетентност на Франкфурт не трябва да се използва като извинение за „ограничаване на техните правомощия за вземане на решения“, според документи, споделени с Politico.
Дипломати смятат, че имат „политическо надмощие“ по въпроса, като обясниха, че дигиталното евро не е само паричен инструмент, а по-широк въпрос, свързан с финансовите услуги, който може да промени начина, по който европейците извършват ежедневните си плащания.
Договорът за ЕС дава на ЕЦБ силни правни привилегии по отношение на регулирането на паричното предлагане, но само квалифицирани такива по отношение на банковия надзор и плащанията. Той също така изрично позволява на Съвета на ЕС и на Европейския парламент да „определят мерките, необходими за използване на еврото като единна валута“, макар и „без да се засягат правомощия на ЕЦБ“.
Финансова стабилност, спусната "отгоре"
Някои страни членки са силно обезпокоени от това как техните граждани ще приемат проекта, разработен от технократите във Франкфурт.
Друга област на безпокойство е, че ако се позволи на ЕЦБ да определя лимита, това би оставило институцията с изключително влияние върху нов инструмент, който може да има извънредни последици за банковата стабилност.
ЕЦБ твърди, че гарантирането на стабилността на банките е основна част от надзорните ѝ отговорности, тъй като тези институции са основният канал, чрез който провежда паричната си политика. Много държави членки обаче не са убедени. Те твърдят, че законодателят определя много от тези надзорни отговорности. Освен това, не вярват, че ЕЦБ ще се откъсне от банките, които смята за свой дълг да защитава.
Но Франкфурт, заедно с ЕК, предупреди, че ако се позволи на правителствата да определят лимита, това може да изложи независимата централна банка на политически натиск, според двама източници, запознати с дискусиите. Друг европейски служител се опасява, че политиците могат да отстъпят пред искания за повишаване на лимита, което ще навреди на банките.
Сериозен брой банкери също са на страната на ЕЦБ, след като тя въведе редица функции, предназначени да намалят рисковете за техния бизнес.
Стивън Чечети, професор в Brandeis International Business School, е съгласен, че дигиталното евро е преди всичко инфраструктура на платежната система, но смята, че лимитът трябва да се определя от същите хора, които решават дали гражданите могат да използват банкноти от 500 евро: Управителния съвет на ЕЦБ.
Според него, всички оплаквания показват, че „политиците не харесват факта, че технократите в страните им са поели тази роля“ и ако имат проблем, „трябва да се оплачат на своите централни банки“.
Но правителствата не са се отказали. Един от възможните компромиси е да се позволи на законодателите да определят параметрите, в рамките на които ЕЦБ да работи, но последната дума да се даде на банката.
Дори и това да се случи, то може да не допринесе много за разрешаване на по-голямата тревога - че проектът, предназначен да спаси Европа от всеобхватното икономическо господство на американските технологии, заплашва да се превърне в риск сам по себе си, ако ЕЦБ продължи напред без адекватна демократична подкрепа, завършва Politico.