Какво се случи с биометричните граници на ЕС?
Системата трябваше да бъде въведена за първи път през 2022 г. След това през май 2023 г. След това в края на същата година. Последно беше определена нова дата - 6 октомври 2024 г., но тя изтече, без системата да е въведена
От години ЕС има грандиозен план да се опита да проследи лицата, които влизат и излизат от блока от 27 държави. Той предвиждаше въвеждането на биометрична система за гранична проверка, която да регистрира пръстови отпечатъци и снимки, подобно на тази, която се прилага на границата на САЩ.
Системата трябваше да бъде въведена за първи път през 2022 г. След това през май 2023 г. След това в края на същата година. Последно беше определена нова дата - 6 октомври 2024 г., но тя изтече, без системата да е въведена. А по-рано този месец ЕС съобщи, че отлага процеса допълнително, без да определя нова дата.
„Не мисля, че това ще се случи преди следващата година“, казва пред Fast Company Якоб Йоберг, професор по европейско право в Университета на Южна Дания, който от години следи трудностите на системата.
Последното решение на европейските политици за поетапно въвеждане на системата на дата, която предстои да бъде определена, е предположение, посочва той, както и че въвеждането ще включва двустепенна система. Йоберг вярва, че ще има по-мек подход, при който ще могат да се прокарват хора през границите без проверки.
„Извършването на процедурата, за която са предназначени, е твърде сложно“, казва той. „Тя е отлагана толкова много пъти, че в някакъв момент трябва да се започне, иначе ще стане неловко“.
Един от проблемите, с които се сблъсква европейската система, е мащабът. Близо един милиард пътници пристигат, заминават или преминават транзитно през европейските летища всяка година. А на континента има буквално хиляди летища, много от които ще трябва да създадат оборудване и системи, за да събират и обработват биометрични данни.
„Някои от големите летища имат цялото оборудване и са готови за работа“, казва Йоберг - включително летището в Копенхаген, което той лично е видял. „Но не мисля, че е готово навсякъде.“
Макар че системата има за цел да намали нуждата от персонал и да направи по-последователни проверките на пътниците в цяла Европа, поне в началните етапи ще са необходими повече служители за извършване на проверките - заедно с повече кабини.
Проблемът е, че някои летища изглежда не разполагат с капацитет за нито едно от двете. „Не е невъзможно да се въведе тази система“, казва Йоберг. „Но е необходима огромна подготовка. Мисля, че Европейската комисия беше прекалено амбициозна. И според мен не са обмислили как всъщност ще се осъществи това.“
Промяната на свободното движение също е друго предизвикателство за системата. Понастоящем в Европа е възможно гражданите на една държава от ЕС да преминават през границите без проверки (въпреки че властите си запазват правото да проверяват паспортите при поискване). И макар че това вероятно ще продължи, идеята за предаване на биометрични данни е в разрез с това, което е било досега - и може да доведе до някои недоволни пътници от бързото увеличаване на събирането на информация.
„В някои отношения това е доста натрапчива мярка“, казва Йоберг.