Гладният за енергия AI vs. екологичните цели: Тежката дилема пред Европа
AI може да консумира 120 киловата енергия само на един квадратен метър от центъра за данни - еквивалент на около 15 до 25 къщи
Бумът на изкуствения интелект (AI) води до промяна в начина на функциониране на центровете за данни с оглед на опазването на околната среда. Европейските разработчици са изправени пред натиска да намалят температурата на водата в своите енергоемки съоръжения, за да могат да приемат по-мощните чипове на доставчици като технологичния гигант Nvidia.
Изследване на Goldman Sachs показва, че изкуственият интелект ще доведе до 160% ръст в търсенето на центрове за данни до 2030 г. А той може да дойде на цената на европейските цели за декарбонизация, тъй като се очаква специализираните чипове, използвани от разработчиците на AI, да увеличат тяхното потребление на енергия.
Мощните чипове, известни още като графични процесори, са от съществено значение за обучението и внедряването на големи езикови модели. Те се нуждаят от изчислителна мощност с висока плътност и произвеждат повече топлина, което в крайна сметка изисква по-студена вода, за да се поддържа надеждно охлаждане на чиповете.
AI може да консумира 120 киловата енергия само на един квадратен метър от центъра за данни, което е еквивалентно на потреблението на енергия и разсейването на топлина на около 15 до 25 къщи, посочва пред CNBC Андрей Короленко, главен директор продукти и инфраструктура в Nebius, който се позовава конкретно на внедряването на чипа Blackwell GB200 на Nvidia.
„Това е изключително гъсто разполагане и от гледна точка на охлаждането се нуждаете от различни решения“, добавя той.
Майкъл Уинтърсън, председател на Европейската асоциация на центровете за данни (EUDCA), предупреждава, че понижаването на температурата на водата в крайна сметка „фундаментално ще ни върне към неустойчивата ситуация, в която бяхме преди 25 години“.
„Проблемът, с който се сблъскваме при производителите на чипове, е, че изкуственият интелект сега е космическа надпревара, управлявана от американския пазар. Там правата върху земята, достъпът до енергия и устойчивостта са на сравнително ниско място в йерархията, а пазарната доминация е от ключово значение“, обяснява той.
Според Херберт Радлингер, управляващ директор на NDC-GARBE, основните доставчици на оборудване в Европа казват, че американските дизайнери на чипове ги призовават да намалят температурата на водата, за да могат да работят с чипове за AI.
„Това е шокираща новина, тъй като първоначално всички от страна на инженерите очакваха да се премине към течно охлаждане, за да работят с по-високи температури“, казва той пред CNBC, визирайки технологията на течно охлаждане, за която се твърди, че е по-ефективна от по-традиционния метод на въздушно охлаждане.
Дискусия за еволюцията
Енергийната ефективност е на първо място в дневния ред на Европейската комисия, която се стреми да постигне целта си за намаляване на потреблението на енергия с 11,7% до 2030 г. През 2018 г. ЕС прогнозира, че потреблението на енергия от центровете за данни може да нарасне с 28% до 2030 г., но се очаква появата на изкуствения интелект да увеличи това число два или три пъти в някои държави.
Уинтърсън казва, че понижаването на температурата на водата е „фундаментално несъвместимо“ с наскоро стартиралата Директива за енергийна ефективност на ЕС, с която се създава специална база данни за центровете за данни с определен размер. Те трябва да докладват публично за потреблението си на енергия. EUDCA лобира пред Брюксел да вземе предвид тези опасения за устойчивостта.
Компанията за енергиен мениджмънт Schneider Electric често контактува с ЕС по тази тема.
„Много от последните дискусии са съсредоточени върху различни начини за осигуряване на „първична енергия“ за центровете за данни с изкуствен интелект и за потенциала за по-тясно сътрудничество с комуналните услуги“, казва Стивън Карлини, главен застъпник за изкуствения интелект и центровете за данни и вицепрезидент в Schneider Electric.
Представители на Европейската комисия, отговарящи за енергетиката, също така са обменили мнения с Nvidia, за да обсъдят потреблението на енергия и използването на центровете за данни по отношение на ефективността на чипсетите.
„Охлаждането е вторият по големина консуматор на енергия в центъра за данни след ИТ натоварването“, казва Карлини. „Потреблението на енергия ще се увеличи, но PUE (Power Usage Effectiveness) може да не се повиши с по-ниските температури на водата“.
Клиентите на Schneider Electric, които внедряват суперчипа Blackwell GB200 на Nvidia, искат температури на водата от 20-24 градуса по Целзий, разкрива още Карлини, като добавя, че това е сравнимо с температури от около 32 градуса по Целзий при течно охлаждане.
Ферхан Гюнен, вицепрезидент на операциите на центровете за данни във Великобритания в Equinix, също споделя опасенията, свързани с изкуствения интелект, които компанията му обсъжда със своите клиенти.
„Те искат да увеличат плътността на сървърите си, т.е. искат да имат чипове с по-висока консумация на енергия или искат да имат повече сървъри“, казва тя. „Това наистина е дискусия за еволюцията“.
По думите ѝ течното охлаждане ще изисква „преконфигуриране“, а новите центрове за данни трябва да идват готови с тази технология.
„Да, по-високата плътност ще означава по-голямо използване на енергия, а също така ще означава и по-голямо изискване за охлаждане. Но технологията се променя. Затова и ще се намери баланс“, смята тя.
Състезание за ефективност
Дори преди бумът в търсенето на приложения с изкуствен интелект да обхване пазара, индустрията на центровете за данни в Европа се затрудняваше да бъде в крак с разрастващия се цифров сектор.
Сико Бумсма, управляващ директор на екип в ING, акцентира, че участниците на пазара са „много чувствителни към енергията“ и че докато Европа се фокусира върху инфраструктурата, САЩ са се съсредоточили повече върху разширяването на активите в Европа, където има енергия.
„Има огромно количество оператори на центрове за данни, идващи и от САЩ, които се приспособяват, за да гарантират, че инфраструктурата на техните мощности са в съответствие с различните цели, които има ЕС. Те се стремят да бъдат неутрални по отношение на въглеродните емисии, да бъдат ефективни по отношение на използването на вода и поддържането на биоразнообразието. Това е нещо като надпревара, в която те искат да покажат, че техните знания водят до супер ефективна инфраструктура“, казва той.